Валентин Павлов - зъболекар и бивш депутат - е оправдан за починало след операция 14-годишно момче, защото не той е решавал каква упойка да бъде използвана. Това става ясно от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), който миналата година отмени осъдителната присъда на Павлов, съобщава Lex.bg.

Преди това градският съд го осъди условно на 3 години затвор за причинена по непредпазливост смърт на детето. За трагичния случай от юни 2016 г. съобщи прокуратурата, след като главният прокурор тогава Сотир Цацаров поиска имунитета на Павлов, който е бивш депутат от "Реформаторския блок". Това се случи непосредствено преди последните парламентарни избори през пролетта на 2017 г., когато Павлов отново беше кандидат за депутат.

Година по-рано той оперирал 14-годишния Алекс Иванов, като отстранил киста в лявата част на долната челюст под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управляват със съпругата си Венета. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за "рутинна интервенция", като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки.

Според прокуратурата Павлов оперирал детето, след като еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочил операцията под пълна упойка, а клиниката не била подготвена за реакция при усложнения. В случая бил използван препарат "Севоран", който предизвикал отключване на много рядкото заболяване "малигнена хипертермия", придружено с висока температура, тахикардия и затруднено дишане. В такива ситуации задължителен антидот за пациентите бил препаратът "Дантролен", който трябвало много бързо да си приложи, но такъв в клиниката нямало и детето било транспортирано в "Пирогов", където починало.

Съставът на САС (председател - Калин Калпакчиев, докладчик - Владимир Астарджиев и Камен Иванов) обаче стига до извод, че причината за смъртта на момчето "е изцяло извън дейността и задълженията на подсъдимия Павлов при извършената операция". Съдът пише в присъдата си, че на СГС и на прокуратурата е убягнал от вниманието текстът от наредбата на здравното министерство, която утвърждава Медицинския стандарт "Орална хирургия".

В точка 5.3.4 от нея се казва, че "изборът на анестезия принадлежи на анестезиологичния екип, като се вземат предвид видът на операцията, очакваният обем на хирургичната намеса, предполагаемата кръвозагуба, при отчитане на общото състояние на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск". Това е било отбелязано и в категоричното заключение на тройната съдебномедицинска експертиза по делото.

"Посоченото нормативно положение прави изначално несъставомерно поведението на подсъдимия Павлов, което е инкриминирано по делото и води до единствено възможния извод относно поведението на този подсъдим - то е законосъобразно и правилно. Оралният хирург има право на предпочитание към определена анестезия, може да предложи провеждането на операцията с пълна анестезия, може да убеждава за необходимостта от такава анестезия, но не носи наказателна отговорност за вида на избраната анестезия и последиците от тази анестезия. По тези съображения оправдателната присъда е единствено възможният изход от обвинението срещу този подсъдим", се казва в мотивите към присъдата на САС.

Апелативните съдии подчертават още, че операцията е била успешна, а решението за приложената упойка е било оправдано. Според съда настъпилата малигнена хипертермия, която е генетичен синдром, не е могла да бъде предвидена предварително с изследване и няма връзка с извършената операция. Няма спор по делото, че отключването на синдрома се дължи на приложения "Севоран", като предотвратяването на настъпилото усложнение е било изцяло в задълженията на подсъдимата по делото д-р Йонна Филипова, която е ръководила анестезиологичния екип при операцията. Тя е трябвало да осигури своевременната реакция при настъпване на усложнението.

Според изслушаните експерти, само по себе си, решението да бъде използван "Севоран" не противоречи на медицинските стандарти, макар за подобна операция да може да се сложи и локална упойка. Водещо в случая е обаче е състоянието и поведението на конкретния пациент. Още пред първата инстанция вещите лица са заявили, че операцията може да бъде извършена и с местна упойка, "ако насреща има човек, който да си отвори устата и да даде да се случи".

Пълната упойка пък се прилагала и при здрави деца, ако се очакват усложнения. В случая решението за пълна упойка е било оправдано според съда, защото момчето изпитвало силен страх от зъболекари, никога не съдействало при лечение и различен подход криел рискове.

"Едно дете като не сътрудничи, няма друг начин освен обща анестезия, защото даже и хирургът може да навреди...В случая за мен единственият вариант е обща инхалационна анестезия с интубация, при положение че ще има кръв в устата, опасност от аспирация - това е най-логичният избор", казва пред съда и едно от вещите лица.

САС е разпитал и личната зъболекарка на починалото момче, която била близка на семейството, за да се увери, че наистина е изпитвало силен страх. Тя е била категорична, че не можела да работи нормално с детето, защото имало фобия. Всички разпитани от съда лекари пък са били категорични, че приложеният препарат "Севоран" е най-доброто средство за анестезия в детска възраст. Отключеният синдром пък бил толкова рядко срещан (от 1:7 000 до 1:40 000), че в България няма организация за изследване и лечение. Така съдът стига до извод, че никой от тримата подсъдими не може да носи отговорност за това, че за упойката е избран "Севоран".

Съпругата на Павлов обаче е призната за виновна, защото като управител не е създала организация за реакция в случай на такова усложнение. Анестезиологът Йонна Филипова пък е осъдена заради забавената реакция и за несвоевременното прилагане на единствения съществуващ антидот "Дантролен". САС намали присъдите и на двете и ги осъди условно на по една година затвор.

Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд.