Огнян Минчев*
Поведението на Виктор Орбан е възможно най-доброто доказателство за това, че в ЕС са належащи дълбоки и решителни реформи.
И не, не за това, че той се противопоставя на социал-либералното статукво по въпросите на миграцията и по въпросите на социалните ценности. В продължение на две десетилетия и половина Унгария е една от страните, чието стопанско и обществено развитие се дължи приоритетно на стратегиите за модернизация, упражнявани от ЕС като донор. Без да пренебрегва неизбежните различия между своите национални интереси и политиките на Брюксел, една страна - получател на инструменти за развитие би следвало да чувства известна благодарност и известна причастност към колективните интереси на общността.
Не и Виктор Орбан.
ЕС е икономическа зона, пазеща своите граници и интереси спрямо външния свят. В продължение на цялата си кариера като премиер Орбан системно работи против общия интерес на европейската общност. Той отвори максимално Унгария за китайски стоки, китайски инвестиции, китайски стратегически проекти, чиято основна цел е проникване в охраняваната стопанска територия на Европа и получаването на конкурентни предимства от това. Орбан взима пари от Европа и работи системно против Европа.
След февруари 2022 г.
европейският Запад се събуди за надвисващата опасност за сигурността на Европа
от агресията на режима в Кремъл. Десетилетията флиртуване с Путин приключиха. Европа наложи сериозни санкции на Москва и започна все по-динамично да подпомага жертвата на агресията - борещата се за своята свобода Украйна.
Не и Орбан. Той посвети лъвския пай от своите усилия и международна дейност за да спъне помощта за Украйна, да извоюва в Европа и по света максимално благоприятни условия за успеха на руската агресия. Той се превърна в открит лобист на Кремъл срещу интересите на Стария континент и на Запада да удържат руската агресивност.
Залогът далеч не е само Украйна. Залогът е сигурността и независимостта на Европа като цяло. Кремъл възроди своята стратегия от епохата на Студената война на системен натиск върху Европа, изнудване - енергийно, търговско, с дрънкане на оръжие, с целенасочени опити за стимулиране на конфликт и изолация между Европа и Америка.
"Борбата за мир" в стила на Путин и на Орбан е
борба за глътка въздух на кремълската агресия,
печелене на стратегическо пространство за дългосрочно подчинение на Украйна и (поне) на Източна Европа. Един от основните ресурси на Орбан за постигане целите на Путин е системната игра с вето в европейските институции за да се блокират колкото се може повече програми за натиск върху Москва и за подкрепа на Киев.
Орбан е верен съюзник на Путин в осигуряването на "трасе" за "резервен" - втори конфликт на територията на Европа с цел блокиране на европейското и атлантическото единство и превръщане на Балканите в зона на възродена гражданска война.
Орбан е пръв приятел на Белградския автократ Вучич, с когото изгради една нова стратегическа ос на Балканите. Будапеща - Белград - Баня Лука - Скопие - Подгорица: това е оста по която може в удобно време и с конкретни цели да се търси ескалация на регионалните конфликти на Балканите. Дали става дума за отношенията между Белград и Прищина, за раздружаването на Босна и Херцеговина, за блокирането на проевроепйските политически фактори в Черна гора -
оста на напрежението, измайсторена от Орбан и Вучич чака разпореждания от Москва
Ние също не сме пощадени от раздрънкването на тази прокремълска ос - след идването на власт в Скопие на ВМРО-Шумадия, градусът на анибългарската политика и пропаганда в РСМ рязко се вдигна.
Орбан е в Москва за да покаже, че не Путин е изолиран заради бруталната си агресия, а Европа е изолирана - след като ротационният председател на Европейския съвет е отишъл "да удари коляно" - да се поклони в Кремъл, илюстрирайки искреното убеждение на кремълския режим, че европейската позиция на санкции за Русия и подкрепа за Украйна е "ден до пладне", че тя е обект на вътрешен раздор и скоро ще бъде смекчена или провалена. Нека оставим настрана моралните измерения на Орбановия слугинаж пред Кремъл - Унгария бе жертва на агресия от Москва през 1956 г., даде свидни жертви заради своето антисъветско въстание за освобождение. Сега премиерът на Унгария Орбан е най-усърдния лобист на Кремъл в Европа - която прие, подпомогна и подкрепи пътя на Унгария към свобода и развитие.
Ще ми се само да попитам -
докога Европа ще бъде толкова беззъба?
Кога ще намери истински сили да защити себе си? И да натири безскрупулни неблагодарници като Орбан вън от своята общност? Орбан се опитва да се представи като жертва на европейските институции понеже бил "консерватор". Не, никой няма претенции към консерватизма на Орбан. Претенции трябва да имаме към неговото предателство към интересите на Европа, в която неговата страна Унгария членува доброволно.
*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора.