Близкият край на путинската "империя" – сблъсъкът с реалността 

Виктор Ягун*, Униан

Историята познава много империи. Всички те са губили войни. Британската, Османската, Австро-унгарската, Френската, Испанската. Поражението само по себе си никога не е било смъртоносно. Друг е фаталният момент: когато обществото започне да осъзнава, че властта вече 

не е способна да обясни реалността и е принудена да я заменя с митове

Съвременна Русия фактически създаде цяла политическа система, за да избегне точно този момент.

През февруари 2022 година Кремъл започна войната,  опирайки се на убеждението, че украинската държава ще падне в рамките на няколко дни. В руските държавни медии открито се готвеха за парад на победата в Киев. Пропагандистите обсъждаха предстоящото разделяне на Украйна, смяната на властта и "историческото обединяване на земите".

Изминаха повече от четири години. Няма парад в Киев. Затова пък има стотици хиляди загинали и ранени, рекордни военни разходи, международна изолация, санкционен натиск, демографска криза и постепенно изтощаване на икономиката.

Изглежда,  че това е 

класически пример за стратегически провал 

Но не и в кремълската координатна система.

Там всяко събитие автоматично се превръща в доказателство за правилността на взетите решения.

Провалът на настъплението към Киев се превърна в "жест на добра воля". Отстъплението от Харкивска област стана "прегрупиране". Загубата на Херсон – "необходимо решение за запазване на войските". Унищожаването на флагмана на Черноморския флот – събитие, което "не повлия на изпълнението на бойните задачи". Международните санкции станаха "тласък за развитие". Международната изолация – "доказателство за суверенитет". Спадът на инвестициите – "освобождаване от външна зависимост"...

Като резултат се получава удивителна формула:

всеки резултат потвърждава правилността на политиката

Ако спечелят, ръководството е гениално. Ако загубят,  ръководството е мъдро. Ако ситуацията се влоши – това са временни трудности. Ако се влоши още повече – това е необходима жертва заради бъдещото величие.

Логиката се затвори в кръг.

Историята на руската държавност като цяло демонстрира изключителна способност да 

превръща катастрофите в политически митове

След битката при Цушима през 1905 година Руската империя практически губи целия си флот в Далечния изток. Светът става свидетел на съкрушително поражение. А вътре в страната обясняват на обществото преди всичко за героизма на моряците и моралното превъзходство над противника.

След Първата световна война Руската империя изобщо престава да съществува. Но само след няколко години болшевиките представят тази катастрофа като закономерен етап от историческия прогрес.

След войната в Афганистан съветското ръководство десетилетия наред избягва думата "поражение", макар че именно тази война се превръща в един от факторите за последвалата криза и разпада на СССР.

Днес виждаме същия този модел. Вместо анализ на грешките – търсене на виновни. Вместо отговорност – пропаганда. Вместо оценка на резултатите – безкрайно скалъпване на нови обяснения.

Фактически Кремъл създаде политически двигател, работещ със специфично гориво:  

невъзможността да признае собствената си грешка

За една демократична система признаването на грешката е механизъм за самокоригиране. За една авторитарна система признаването на грешката често означава разрушаване на легитимността. Именно затова авторитарният режим е готов да губи пари, територии, техника, съюзници и дори поколения граждани, но не е готов да загуби мита за  собствената си непогрешимост.

И в това се крие основната слабост на руския модел. Все пак може да бъдат произведени танкове, може да бъдат сглобени ракети и дори може да бъде мобилизирана нова армия. Единственото невъзможно е да се поддържа безкрайно разминаването между реалността и официалната картина на света.

Рано или късно всяка система се сблъсква с момент, когато числата, ковчезите, състоянието на икономиката и всекидневният опит на хората започват да говорят по-силно от телевизора.

Именно тогава 

империите претърпяват окончателно поражение 

Не само на бойното поле. Преди всичко – в съзнанието на собствените граждани.

Историята показва, че това е най-опасният вид поражение. От него няма как да се спасиш нито с "жестове на добра воля", нито с "прегрупиране", нито с нови паметници, нито с поредните паради. Защото след загубата на вяра в официалната реалност държавата може да продължи да съществува още известно време, но империята в този момент вече започва да приключва своята история.

*Виктор Ягун е заместник-председател на Службата за сигурност на Украйна през периода 2014-2015 г., той е генерал-майор от запаса на СБУ