Политологът Антон Тодоров публикува автентично писмо, документиращо случващото се в България в първите дни на съветската окупация. То му е изпратено от задочен приятел – Ж. Куманов. Писмото е от 23 септември 1944 г. и е изпратено от чичо му Никола Куманов.
„Чичо е бил банков чиновник, остава в София по време на бомбандировките, явно по необходимост, докато брат му Мильо Куманов /баща на Ж. Куманов/ и съпругата му Десанка /хърватка/ се евакуират в гр.Тетевен, откъдето са родом. Това писмо описва най-точно живота в София след съветската окупация: "Баща ми, адвокат по професия, ми е разказвал за него /за писмото/, но дълго време то беше скрито в семейния архив. Всяка година, когато едни празнуват Денят на Европа, а други Ден на победата, ми е идвало да направя листовки с писмото и да ги раздам на подрастващите но…
Слава Богу , че вашите предавания разкриват доста от черните страници от историята ни, но те са за тези, които имат очи и виждат. Какъв е този наш, български „Безсмъртен батальон“ по примера на руснаците, което е кощунство с жертвите, който сме дали през Втората световна война! Мога да пиша и още много, но се дразня, а и вие сте наясно с всичко. Ще бъда много щастлив, ако с това писмо допринеса и една капка, да отворите очите на предимно младите хора”, пише Куманов на Антон Тодоров. Той изпраща и две снимки – на чичо си, жена му Десанка, баба му и родителите му преди окупацията.
Публикуваме автентичното писмо, писано на печатните машини със стария правопис.
