Има ли шанс да запазим парламентарната демокрация и да отстраним президента, който донесе само разделение, крамоли и кризи

Когато цялата власт е в ръцете на Румен Радев, конституцията губи своя парламентарен дух, а самите избори се превръщат в източник на спорове, съмнения и догадки

Вече няма вдигнат юмрук, даже не се показва сред протестиращите

Вече няма вдигнат юмрук, даже не се показва сред протестиращите

Димитър Попов

Предстоящите избори през октомври бяха неотложни. Те бяха и неизбежни заради „недораслия“ Кирил Петков и некадърните кадри на четирите партии в коалицията, които влизаха от скандал в скандал и от криза в криза, без да решат нито един проблем на обществото. 
Това правителство си отиде, с него 

загърбихме и казуса „четворна коалиция“

Обаче на другия ден възникна нов казус, както по принцип става в България, където старото зло винаги се заменя с ново. 
Сега то се нарича „управление на Румен Радев“. Предстои служебното правителство и президента да ни убедят, че резултатите от предсрочните избори ще са такива, каквито ги е отсъдил народа, и че многопартийния конституционен модел не се променя. Ако смятате, че това се подразбира и няма смисъл от дискусия, много се лъжете.
Работата е там, че когато цялата власт е в ръцете на Румен Радев, конституцията губи своя парламентарен дух, а самите избори се превръщат в източник на много спорове, съмнения и догадки. Резултатите от изборите за парламент миналата година например хвърлиха в потрес социолозите, които не познаха нито един резултат и определено изгубиха битката с машините. По-късно те обясниха ситуацията с намесата на Радев в изборния процес като страна, а не като арбитър, и май се оказаха прави.
Помним ли какво направи президентът миналата година?
Постави задача на своите министри в два последователни служебни кабинета да компрометират ГЕРБ с всички механизми, които властта им дава. Обвиненията за далавери и схеми срещу Борисов заляха медиите и изиграха немалка роля за резултата от самите избори. Партийната битка за избиратели беше заменена от лична война – Радев срещу Борисов, а конституцията направо отиде в кошчето за боклук.
По поръка на Радев, МВР начело с Бойко Рашков се намеси активно в кампанията. Има много факти за заплашвани активисти на ГЕРБ и ДПС в цялата страна, с предупреждение да не организират своите симпатизанти в изборния ден, защото ще ги обвинят в купуване на гласове. В деня на изборите полицаи обикаляха ромските махали, предупреждавайки местните тартори кои са правилните партии и кои не са. Между 17 и 20 часа в изборния ден – времето, в което обикновено се купуват гласове и стават опашки пред урните, третата дотогава партия ПП добави цели 10% към своя резултат и стана първа политическа сила. Съвпадение ли? Едва ли...
Радев горещо прегърна идеята за задължително машинно гласуване, което беше отменено в Германия с аргумента, че не осигурява прозрачност на резултатите от вота. Машините у нас доказаха, че германците са прави – третият според прогнозите стана първи, втория стана четвърти, а социолозите признаха пълната победа на машините над законите на социологията и над здравия разум. Заговори се и за фалшификация. Съмненията кой какво е пипал в софтуера станаха повод за искане да се публикуват хартиените разписки, които са единствената гаранция за това дали вотът е бил честен. ЦИК ги преброи, обаче президентското войнство ги запази в тайна. Мотивът - да не се създава напрежение сред избирателите. Това в превод означаваше само едно - че между официалните резултати и хартиените разписки има разминаване и че победителя може да не е победил наистина... 
И въпреки съмненията за машинации, благодарение на служебните правителства на Радев и на машините, президентското войнство победи и създаде четворна коалиция след изборите. Нищо че Конституцията предполага обективност и неутралност на президента по време на избори; нищо че му забранява да създава партии и коалиции. Миналата година на Радев му се размина, и тъкмо затова сега е готов да повтори цялата операция, макар и в нов вариант.
Поредното му служебно правителство пак е нарочило противник в тези избори, но този път 

жертвите са други - БСП и ПП

 Нинова вече плаче, че служебните министри готвели чистки на червени кадри навсякъде, а на нея лично и назначили политически екзекутор в лицето на уволнения от нея шеф на ВМЗ. 
Пред президенството  снощи се събраха за групов плач, че президента връщал Газпром и руското влияние, а те били против. Сякаш като го преизбраха с дитирамби миналата година, само и само да ги вкара във властта, не знаеха, че е човек на Кремъл и на Решетников...

Петков и Василев също се оказаха на мушката. На първата си пресконференция служебните министри обявиха, че Булгаргаз е фалирала, няма договори за доставки на газ, няма преговори, няма запазени слотове на терминали, а Петков според тях е лъгал като за последно, че намерил седем танкера. Имало само оферта и толкова. Последва любопитна реплика на Илияна Йотова - че ще излизат още данни за кризите, които ПП са докарали на страната, тоест служебните министри ще открият кризи и в Министерството на отбраната, в МВР, в Регионалното министерство, в земеделието, по Плана за възстановяване и развитие...Този филм го гледахме миналата година с други жертви, но така е в политиката – ролите се менят. Тези които тогава ехидно ликуваха, че президентът чегърта Борисов, сега ще плачат, че чегъртат тях самите...
И това по президентския сценарий е само началото.
Малко преди изборите ще чуем как МВР настойчиво съветва активистите на БСП да не обещават дърва срещу гласуване за червената партия, а в големите градове активисти на ПП ще бъдат наблюдавани дали не прекаляват с дрогата и с алкохола.
В самия изборен ден току-виж машините отредят на БСП и ПП доста по -нисък резултат от очаквания. Ще има „ах и ох“, социолозите ще се чудят защо между 17 и 20 часа в изборния ден толкова много хора са сменили партийните си предпочитания, а хартиените разписки пак ще си останат тайна на президента и на ЦИК. 
Дотук с възможния сценарий в следващите месеци. Сега ще карам направо. Смятам, че 

Радев вече се е договорил със следващия победител- ГЕРБ,

 и разчиства пътя за съставяне на редовно правителство след изборите.
Доказателствата?
Вижте как се държи Бойко Борисов! Кръговата отбрана, която ГЕРБ бяха заели, вече е в историята. Партията мина в настъпление. Радев забрави обвиненията за корупция, а ГЕРБ се сдобри и с американското посолство. Това се случи покрай казуса със Северна Македония, когато разочарованите от Кирил Петков американци се обърнаха за помощ към Борисов, а той в замяна на подкрепата си, без съмнение е поискал американска благословия и одобрение за връщане във властта. 
Вижте какво правят и от ДПС. Карадая внезапно замина при Ердоган да говорят за доставките на газ. Турция наистина е в състояние да ни даде количества за зимата, тъй като на нейна територия протичат много газови потоци, не само от Русия. Така Доган помага на президента и на неговото служебно правителство в тежък за Радев момент, а ДПС си гарантира, че ако е във властта след октомври, няма да има газова криза през зимата. 
Не развивам конспиративна теория. Едва ли има план, според който ГЕРБ, ДПС и президента се готвят да управляват заедно. Сигурно е обаче едно- действията на двете партии са в синхрон с действията на Румен Радев и за координация може да се говори.
Може ли след изборите през октомври да видим редовно правителство?
В тази ситуация е вероятно ГЕРБ да спечели, и то с неочаквано голяма преднина пред втората партия. Коалиция на ГЕРБ с ПП ще е един от най-желаните варианти за Борисов. Изглежда невъзможен вариант наистина, защото Петков и Василев се кълнат, че няма да го приемат, но в политиката сигурни неща няма. 
Другата възможност е ГЕРБ и ДПС да се коалират с лява сборна формация на Стефан Янев и опозицията в БСП, която сега е представена от 5 служебни министри. Радев със сигурност ще засипе Нинова с проблеми преди изборите, надявайки се да насочи още избиратели към Български възход и към такова ляво единение. 
Ако горните варианти са невъзможни, ще вървим към следващи предсрочни избори през пролетта.
Разбира се, за страната е добре да има редовно правителство и парламент, червените линии на партиите да отпаднат, тона да се успокои, скандалите да отшумят и езика на политиците да стане пак диалогичен, без заплахи и обиди. Дали е възможно обаче? Засега изглежда, че не е. Но дори да се случи, ще бъде временна и само тактическа победа на демокрацията. В дълбочина ще остане стратегически проблем, който засяга самия многопартиен модел и заплашва страната с дълбоки разломи в бъдеще.
Първият е между политическите партии. Те вече не изглеждат годни да изпълнят конституционните си задължения – да представляват народа и да излъчват качествени депутати и министри, които могат да управляват страната. Повечето от партиите днес представляват само своите лидери. Затова и политиката се превърна в лично заяждане между Слави, Киро, Корнелия, Радев, Бойко и тъй нататък. Самите избиратели са обезверени, групирани в твърди ядра, които воюват помежду си и имат все по слабо желание да гласуват. Ниското доверие в партийния модел е ниско доверие в самата държавност, а това обрича страната на хаос и разруха.
Вторият 

разлом е между Президентството и Конституцията

 Румен Радев отказва да спазва основния закон в онези му части, които ограничават неговата власт. Вместо като президент - арбитър, Радев действа като политически лидер, който настройва партиите една срещу друга и дори манипулира изборите в нечий интерес. Тази ситуация на фактическа президентска република, съчетана с мразени партии и липсваща съдебна власт, е погром върху самото бъдеще на демокрацията. 
Има два изхода от това статукво. Единият е партиите да върнат силата на парламента, да формират стабилно правителство, да създадат голямо демократично мнозинство срещу президетските авторитарни амбиции, и задължително да гласуват импийчмънт на Румен Радев още в следващия парламент. 
Вторият вариант е президента открито да оповести края на многопартийната демокрация и да наложи президентско управление, което, по примера на Ердоган в Турция, ще обяви за единствено спасителен вариант срещу разрухата, която партиите са донесли.
На мен ми се иска да запазим парламентарната демокрация и да отстраним този президент, който донесе на България само разделение, крамоли, скандали и кризи. Има няколко предварителни условия за да се случи това и първото е на изборите през октомври да победи демокрацията, а не Румен Радев.