Предстоящите избори през октомври бяха неотложни. Те бяха и неизбежни заради „недораслия“ Кирил Петков и некадърните кадри на четирите партии в коалицията, които влизаха от скандал в скандал и от криза в криза, без да решат нито един проблем на обществото.
Това правителство си отиде, с него
загърбихме и казуса „четворна коалиция“
Обаче на другия ден възникна нов казус, както по принцип става в България, където старото зло винаги се заменя с ново.
Сега то се нарича „управление на Румен Радев“. Предстои служебното правителство и президента да ни убедят, че резултатите от предсрочните избори ще са такива, каквито ги е отсъдил народа, и че многопартийния конституционен модел не се променя. Ако смятате, че това се подразбира и няма смисъл от дискусия, много се лъжете.
Работата е там, че когато цялата власт е в ръцете на Румен Радев, конституцията губи своя парламентарен дух, а самите избори се превръщат в източник на много спорове, съмнения и догадки. Резултатите от изборите за парламент миналата година например хвърлиха в потрес социолозите, които не познаха нито един резултат и определено изгубиха битката с машините. По-късно те обясниха ситуацията с намесата на Радев в изборния процес като страна, а не като арбитър, и май се оказаха прави.
Помним ли какво направи президентът миналата година?
Постави задача на своите министри в два последователни служебни кабинета да компрометират ГЕРБ с всички механизми, които властта им дава. Обвиненията за далавери и схеми срещу Борисов заляха медиите и изиграха немалка роля за резултата от самите избори. Партийната битка за избиратели беше заменена от лична война – Радев срещу Борисов, а конституцията направо отиде в кошчето за боклук.
По поръка на Радев, МВР начело с Бойко Рашков се намеси активно в кампанията. Има много факти за заплашвани активисти на ГЕРБ и ДПС в цялата страна, с предупреждение да не организират своите симпатизанти в изборния ден, защото ще ги обвинят в купуване на гласове. В деня на изборите полицаи обикаляха ромските махали, предупреждавайки местните тартори кои са правилните партии и кои не са. Между 17 и 20 часа в изборния ден – времето, в което обикновено се купуват гласове и стават опашки пред урните, третата дотогава партия ПП добави цели 10% към своя резултат и стана първа политическа сила. Съвпадение ли? Едва ли...
Радев горещо прегърна идеята за задължително машинно гласуване, което беше отменено в Германия с аргумента, че не осигурява прозрачност на резултатите от вота. Машините у нас доказаха, че германците са прави – третият според прогнозите стана първи, втория стана четвърти, а социолозите признаха пълната победа на машините над законите на социологията и над здравия разум. Заговори се и за фалшификация. Съмненията кой какво е пипал в софтуера станаха повод за искане да се публикуват хартиените разписки, които са единствената гаранция за това дали вотът е бил честен. ЦИК ги преброи, обаче президентското войнство ги запази в тайна. Мотивът - да не се създава напрежение сред избирателите. Това в превод означаваше само едно - че между официалните резултати и хартиените разписки има разминаване и че победителя може да не е победил наистина...
И въпреки съмненията за машинации, благодарение на служебните правителства на Радев и на машините, президентското войнство победи и създаде четворна коалиция след изборите. Нищо че Конституцията предполага обективност и неутралност на президента по време на избори; нищо че му забранява да създава партии и коалиции. Миналата година на Радев му се размина, и тъкмо затова сега е готов да повтори цялата операция, макар и в нов вариант.
Поредното му служебно правителство пак е нарочило противник в тези избори, но този път
жертвите са други - БСП и ПП
Нинова вече плаче, че служебните министри готвели чистки на червени кадри навсякъде, а на нея лично и назначили политически екзекутор в лицето на уволнения от нея шеф на ВМЗ.
Пред президенството снощи се събраха за групов плач, че президента връщал Газпром и руското влияние, а те били против. Сякаш като го преизбраха с дитирамби миналата година, само и само да ги вкара във властта, не знаеха, че е човек на Кремъл и на Решетников...
Петков и Василев също се оказаха на мушката. На първата си пресконференция служебните министри обявиха, че Булгаргаз е фалирала, няма договори за доставки на газ, няма преговори, няма запазени слотове на терминали, а Петков според тях е лъгал като за последно, че намерил седем танкера. Имало само оферта и толкова. Последва любопитна реплика на Илияна Йотова - че ще излизат още данни за кризите, които ПП са докарали на страната, тоест служебните министри ще открият кризи и в Министерството на отбраната, в МВР, в Регионалното министерство, в земеделието, по Плана за възстановяване и развитие...Този филм го гледахме миналата година с други жертви, но така е в политиката – ролите се менят. Тези които тогава ехидно ликуваха, че президентът чегърта Борисов, сега ще плачат, че чегъртат тях самите...
И това по президентския сценарий е само началото.
Малко преди изборите ще чуем как МВР настойчиво съветва активистите на БСП да не обещават дърва срещу гласуване за червената партия, а в големите градове активисти на ПП ще бъдат наблюдавани дали не прекаляват с дрогата и с алкохола.
В самия изборен ден току-виж машините отредят на БСП и ПП доста по -нисък резултат от очаквания. Ще има „ах и ох“, социолозите ще се чудят защо между 17 и 20 часа в изборния ден толкова много хора са сменили партийните си предпочитания, а хартиените разписки пак ще си останат тайна на президента и на ЦИК.
Дотук с възможния сценарий в следващите месеци. Сега ще карам направо. Смятам, че
Радев вече се е договорил със следващия победител- ГЕРБ,
и разчиства пътя за съставяне на редовно правителство след изборите.
Доказателствата?
Вижте как се държи Бойко Борисов! Кръговата отбрана, която ГЕРБ бяха заели, вече е в историята. Партията мина в настъпление. Радев забрави обвиненията за корупция, а ГЕРБ се сдобри и с американското посолство. Това се случи покрай казуса със Северна Македония, когато разочарованите от Кирил Петков американци се обърнаха за помощ към Борисов, а той в замяна на подкрепата си, без съмнение е поискал американска благословия и одобрение за връщане във властта.
Вижте какво правят и от ДПС. Карадая внезапно замина при Ердоган да говорят за доставките на газ. Турция наистина е в състояние да ни даде количества за зимата, тъй като на нейна територия протичат много газови потоци, не само от Русия. Така Доган помага на президента и на неговото служебно правителство в тежък за Радев момент, а ДПС си гарантира, че ако е във властта след октомври, няма да има газова криза през зимата.
Не развивам конспиративна теория. Едва ли има план, според който ГЕРБ, ДПС и президента се готвят да управляват заедно. Сигурно е обаче едно- действията на двете партии са в синхрон с действията на Румен Радев и за координация може да се говори.
Може ли след изборите през октомври да видим редовно правителство?
В тази ситуация е вероятно ГЕРБ да спечели, и то с неочаквано голяма преднина пред втората партия. Коалиция на ГЕРБ с ПП ще е един от най-желаните варианти за Борисов. Изглежда невъзможен вариант наистина, защото Петков и Василев се кълнат, че няма да го приемат, но в политиката сигурни неща няма.
Другата възможност е ГЕРБ и ДПС да се коалират с лява сборна формация на Стефан Янев и опозицията в БСП, която сега е представена от 5 служебни министри. Радев със сигурност ще засипе Нинова с проблеми преди изборите, надявайки се да насочи още избиратели към Български възход и към такова ляво единение.
Ако горните варианти са невъзможни, ще вървим към следващи предсрочни избори през пролетта.
Разбира се, за страната е добре да има редовно правителство и парламент, червените линии на партиите да отпаднат, тона да се успокои, скандалите да отшумят и езика на политиците да стане пак диалогичен, без заплахи и обиди. Дали е възможно обаче? Засега изглежда, че не е. Но дори да се случи, ще бъде временна и само тактическа победа на демокрацията. В дълбочина ще остане стратегически проблем, който засяга самия многопартиен модел и заплашва страната с дълбоки разломи в бъдеще.
Първият е между политическите партии. Те вече не изглеждат годни да изпълнят конституционните си задължения – да представляват народа и да излъчват качествени депутати и министри, които могат да управляват страната. Повечето от партиите днес представляват само своите лидери. Затова и политиката се превърна в лично заяждане между Слави, Киро, Корнелия, Радев, Бойко и тъй нататък. Самите избиратели са обезверени, групирани в твърди ядра, които воюват помежду си и имат все по слабо желание да гласуват. Ниското доверие в партийния модел е ниско доверие в самата държавност, а това обрича страната на хаос и разруха.
Вторият
разлом е между Президентството и Конституцията
Румен Радев отказва да спазва основния закон в онези му части, които ограничават неговата власт. Вместо като президент - арбитър, Радев действа като политически лидер, който настройва партиите една срещу друга и дори манипулира изборите в нечий интерес. Тази ситуация на фактическа президентска република, съчетана с мразени партии и липсваща съдебна власт, е погром върху самото бъдеще на демокрацията.
Има два изхода от това статукво. Единият е партиите да върнат силата на парламента, да формират стабилно правителство, да създадат голямо демократично мнозинство срещу президетските авторитарни амбиции, и задължително да гласуват импийчмънт на Румен Радев още в следващия парламент.
Вторият вариант е президента открито да оповести края на многопартийната демокрация и да наложи президентско управление, което, по примера на Ердоган в Турция, ще обяви за единствено спасителен вариант срещу разрухата, която партиите са донесли.
На мен ми се иска да запазим парламентарната демокрация и да отстраним този президент, който донесе на България само разделение, крамоли, скандали и кризи. Има няколко предварителни условия за да се случи това и първото е на изборите през октомври да победи демокрацията, а не Румен Радев.