Янко Гочев*, специално за Faktor.bg
Отново е 3 март и отново с пълна сила възниква въпросът какво всъщност празнува България на тази дата? Смислен отговор и до днес няма, защото политиката се е смесила с историята и при силната доминация на чуждата пропагандата за сметка на науката се създава една изкривена представа за важните исторически събития на тази дата.
Пътят към истинската свобода, суверенитет и национално обединение на България се оказва доста дълъг. Борбата ще продължи и след 03.03.1878 г. и ще преминава през отхвърляне на руската протекция и намеса на "освободителката" в делата на княжеството.
В крайна сметка не Сан Стефанския договор, а Берлинският договор легитимира България пред Европа, макар териториално орязана! С този договор България се появява с името си. От "Балканска област" в Сан Стефано ставаме "Княжество България". Русофилският прочит на българската история обаче води до това неизгодният за България като правен статут най-вече Санстефански предварителен договор да бъде смятан за благоприятен и деняю на освобождението за сметка на Берлинския договор, като дори датата на подписване по нов стил (3 март) да бъде национален празник.
40 години след Сан Стефано през 1918 г., на същата дата 3 март, но в град Брест - Литовск (днес Брест) България подписва един друг договор, който и до днес остава неизвестен за огромна част от българския народ и силно подценяван и дори неглижиран от родната историография.
40 години след Сан Стефано отново има война, която не е двустранна между Русия и Османската империя, а общоевропейска и световна. Този път
Русия не е победител, а е победена държава
от коалицията на т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария и Османската империя, към която през 1915 г. се присъединява и България. Този акт на българската държава, осъществен в името на националното обединение, което Русия никога не гарантира и се бори с цялата си мощ да не го допусне води през 1915 г. до скъсването на дипломатическите отношения с "освободителката" - за втори път след 1886 г. Нещо повече, Русия обявява война на България. Това става с манифест на руския император от 5/18.10.1915 г. В манифеста си император Николай II обвинява България в "измяна на славянското дело" и "черна неблагодарност", защото"скоро след освобождението си от турско робство с братската любов и кръв на руския народ, открито застава на страната на враговете на християнството, славянството и Русия."
"Измяната" и "предателството" са дежурните обвинения на руските управници, оправени против българите, когато те не водят русофилска политика и не се подчиняват на руския диктат. "Измяната на Бългрия на славянското дело" става аксиома в руската външна политика и се пуска в употреба периодично като упрек и обвинения спрямо българските управници винаги, когато те следват своя политика, независима от Русия. Така е и в случая от 1915г. по време на Първата световна война. Става дума за типична руска политическа пропаганда, която напада и ругае България винаги, когато тя се мъчи да изплува от руската опека. Тази мотив в руската пропаганда се възпроизвежда и като историографска теза от много руски историци и до наши дни.
С вкарването му в употреба се обоснова последващата заплаха България да бъде наказана, защото тя не е руско оръдие и не плува във водите на руската балканска политика, т.е. надраснала е за разлика от Сърбия до положение да не бъде руско протеже на Балканите, а да следва своя национален политически курс. С манифеста на императора руската дипломация отново доказва, че страда от дълбоко непознаване на българската политика и дори психологията на българския народ. Император Николай II третира българите като недоразвити и недорасли за провеждане на своя национална политика. Затова всеки опит в тази насока се свързва с чуждо, небългарско по правило "немско" влияние. Това между впрочем е традиция в руската дипломация. Дори набедения за българофил граф Н. Игнатиев счита българите за изостанало и примитивно "славянско племе".
Без да е гръмнала първата пушка в руската преса след манифеста на императора се заговаря за
"български фронт", на който Русия ще води война
Манифестът на императора отприщва силна антибългарската вълна, оглавена от славянофилите, които са най-буйни в антибългарските прояви през 1915г. в Русия. Точно тогава Московското славянско дружество публикува крайно враждебна спрямо България декларация. В нея се казва:
"Предвид предателското поведение на България по отношение на братския сръбски народ на извънредно заседание, Московският славянски комитет реши да се обърне към руския печат с осъждането на замисляната от българите братоубийствена война.
Комитетът признава сръбските историческа и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните й, славещи сръбските царе и паметници, свидетелстват за сръбските права над Македония. Комитетът признава, че загубеното от сърбите на Косово поле през 1389 г. е било възвърнато през 1913 г. след кръвопролитна и победоносна война с турците. Българският народ трябва да помни, че в своето 500 - годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетените си турци, че е започнал възраждането си с борба срещу майката църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана до днес от просветения свят черна неблагодарност.
Нека Бой го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандовско княжество. Който и да излезе победител от тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България, вече не съществува."
Документът е изключително важен, защото накратко формулира есенцията на вековната руска българофобия. Това е рядък случай, когато
с декларация се заличава цяла държава
и се отрича многовековната история на цял един народ - българския!
Многократно ни се повтаря, че от есента на 1915 г. нататък за Русия България не съществува. Заплашени сме зарази "измяната" с унищожение и гибел.
Скоро от заплахи се преминава към действия. Започва руско-българската война от 1915-1918 г., за която в българските учебници няма нито ред. С категоричност можем да заявим, че това е най-укритата и най-цензурирана война в българската история. Тази война десетилетия наред, особено след 9.09.1944г. е тема табу, а и до днес се укрива.
Руско-българската война е пълномащабна и се води по суша, въздух и вода на два фронта - Добруджа (Румъния) и Македония. С други думи, през 1916 -1917 г. можем да говорим за двойна руска агресия срещу България от север в Добруджа и Румъния и от юг на Солунския фронт в Македония.
През Първата световна война българите считат с основание, че воюват за националното си обединение, но всъщност се борят за националното си оцеляване от тази руската агресия, защото ако руските императорски войски победят българките войски последиците са унищожение на България. С блестящите си победи над руските войски в Добруджа и в Македония българският войник през 1916-1917 г. отстранява именно руската заплаха.
А българофобията на официална Русия се обръща против нея самата. От разстояние на времето не можем да не констатираме недалновидността на руската дипломация и лично на Николай II, тръгнал с войските си да напада и унищожава България. Решението за Русия да обяви война на България през 1915 г. е фатално за съдбата й, защото световният конфликт се проточва на Балканите и в Европа, а след унизителните военни поражения на руската армия от нашите войски избухват революциите от 1917 г., довели до краха на Руската империя и смъртта на милиони хора в последвалите катаклизми и конфликти, свързани с износа на комунизъм по света.
Но да се върнем на Брест-Литовския договор. Главният въпрос е по кои свои основни клаузи той се отличава от Санстефанския договор?
Първо договорът от 3.03.1918 г. не е двустранен, а многостранен. Второ, той не е предварителен, а окончателен и след задължителната ратификационна процедура влиза в сила. С него Първата световна войната на Източния фронт завършва с победа на Германия и нейните съюзници в това число България.
Следващият важен момент, е че на конференцията в Брест - Литовск България участва със своя делегация за разлика от Сан Стефано, където по вина на Русия не е допуснат нито един българин. И това е неизбежно, защото
в Брест-Литовск, за разлика от Сан Стефано България вече е суверенна държава
Има свой държавен глава с титла "цар" Фердинанд, признат от всички велики сили през 1909 г. след уреждането на спорните въпроси, свързани с обявяване на независимостта от 22.09.1908 г.
Българската делегация на конференцията за мир в Брест-Литовск. В средата седнал е министър-председателят д-р Васил Радославов
България има и свое суверенно правителство, оглавено от д-р Васил Радославов, което защитава българските национални интереси и го прави успешно без да се съобразява с политиката на Русия, която е подчертано агресивна и последователно антибългарска.
Брест - Литовският мир от 03.03.1918 г. е непризнатата и до днес
дипломатическа победа на България над Русия
Русия не просто капитулира пред Централните сили, част от които е и България. Победена Русия, макар вече болшевишка признава на България правото й да живее самостоятелно и почти национално обединена в граници, очертани с кръв от българското войнство. Всъщност това определя значимостта на Брест - Литовския мирен договор за нас и затова 3.03.1918 г. е датата на истинското освобождение на България от Русия.
Мирният договор от Брест - Литовск е подписан в пет варианта с малки нюанси, за да отговаря на претенциите на всеки от участниците в Четворния съюз. Условията му за Русия са по-тежки в сравнение с първоначалното германско мирно предложение. Въобще Русия плаща скъпа цена за своето нежелание да сключи мир при първоначалните условия и най-вече за грешките в поведението на водача на нейната делегация Л. Троцки.
Русия търпи в Брест-Литовск голяма катастрофа. Тя губи земи с обща площ от 1 милион кв. км.(26% от своята територия) и около 1/3 от населението (над 60 милиона души). От бившата империя са откъснати полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ - Карс, Ардахан и Батуми, които са върнати на Турция 40 години след като са ѝ отнети с Берлинския договор от 1878г.
Брест-Литовският мир е и голям икономически удар за разпадналата се империя, от която са отнети след поражението й 75 % от въгледобива, 80 % от находищата на желязна руда, хиляди заводи и 1/3 от обработваемите земи. С тези загуби Русия става второстепенна сила.
Специални анекси гарантират германските икономически интереси в Русия. Договорът постановява пълна демобилизация на руските въоръжени сили и връщане на флота в пристанищата (чл. 5). Преди това Русия трябва да изведе войските си от Финландия, Аландските острови, югоизточната част на Прибалтика и Украйна, да сключи мир с Украинската народна република, както и да признае договора ѝ с Четворния съюз от 9.02.1918 г. (чл. 6).
С договора от Брест-Литовск след победата си на Балканите Централните сили печелят и войната на Източния фронт срещу Русия.Брест-Литовският мирен договор утвърждава тяхната и наша българска военна победа над Русия.Това е и краят на руското участие в Първата световна война.
Подписването на Брест-Литовския мирен договор остава един върховните моменти в историята на България. Заедно с другите държави от Централните сили България става една от победителките във войната на Източния фронт.
Каква е площта на България, когато тя сключва Брест-Литовския договор?
Отговорът на този въпрос е важен, защото десетилетия наред в съзнанието на българина се приема, че Санстефанска България е била "голямата България" (Велика България). Оказва се, че и това е поредения дълбоко насаден русофилски мит.
Статистическите годишници на Царство България дават точна информация за промените в нейната територия и население. По Букурещкия договор от 28.07.1913 г. площта на България е 111 836 867 кв. км. След спогодбата с Османската империя от 24.08/6.09.1915 г. площта на държавата ни нараства по мирен път с присъединяване на земи на запад от р. Тунджа и р. Марица с още 2 287 611 кв. км. Така България влиза в Първата светова война с обща площ от 114 424 508 кв. км. (СГЦБ, год. V-XIV -1913-1922.A. Teритория и население, I. С. 1924, с. 4)
През 1916 г. след успешни бойни действия на българската армия площта на България се увеличава на 116 177 кв.км., с население към средата на годината от 5 5 132 800 души.
През 1917 г. България вече има площ 123 702 кв. км. с население пак към средата на годината от 5 517 700 души. Данните са според месечните статистически известия на Главната дирекция на статистиката на Царство България.
Пак по тези официални известия към 1917-1918 г., т.е. по времето на сключването на Брест-Литовския мирен договор България е освободила и присъединила следните земи:
1. Македония - 30 000 кв. км. с 1 269 400 души население
2. Моравско - 23 257 кв.км. с 1 229 100 души население
3. Добруджа - 15 536 кв.км с 380 400 души население
4. Драмската област (в източната част на Егейска Македония, известна още като българското Беломорие) с площ 7 500 кв. км и 325 000 души население.
Ако сумираме тези сведения установяваме, че с кръвта на българския войник са освободени и присъединени към България стари български земи (подарявани от Русия в различни години, в това число в Сан Стефано на 3.03.1878 г.) с обща площ от 77 293 кв.км и население от 3 203 500 души!
Ако добавим тези цифри към площта на България през 1917 г. излиза, че обединена в хода на Първата световна война България има площ от 200 995 кв. км. и население от 8 721 200 души! (Виж Месечни статистически известия на Главната дирекция на статистиката на Българското Царство, 1918 г. № 4-5, с.1).
Така България от 1917-1918г. по своята площ се доближава
максимално до българското етническо землище,
формирано през Възраждането XVIII-XIX век, което се изчислява на 215 000 кв. км. Тази военновременна България, чиито представители се появяват в Брест-Литовск, за да подпишат мирния договор с победена Русия е ПО-ГОЛЯМА от Санстефанска България!
Тук ще добавим че български войски и дори администрация има в Източно Косово, където съществуват два български окръга - Призренски и Прищенски, които български учени посещават и проучват по време на своята голяма анкета през 1916 г. Имаме войски и в Албания, където българското влияние е много силно и дори е обсъждана кандидатурата на княз Кирил Преславски за албански монарх.
Важна съществена разлика от Санстефанска България е, че тази България от 1917-1918 г., която можем да я наречем условно "Брест-Литовска" е РЕАЛНО УПРАВЛЯВАНА и изцяло контролирана територия с българска администрация (чиновници) и български войски.
Това е неоспорим факт, който българското правителство и войски постигат в условията на световна война, и който дори руските войски не успяват да реализират и наложат 40 години преди това в Сан Стефано. Тогава обширни части от очертаните санстефански земи на България (почти цяла Македония, Западна Тракия, Родопите, Одринско, Пиротско) остават незаети от руски окупационни войски.
По това време България е главна военно-политическа сила на Балканите. Сърбия и Румъния са победени и разгромени през 1915 и 1916 г., а в техните столици съответно Ниш и Букурещ маршируват български войски и са провеждани български военни паради на победата. Гърция е дълбоко разделена политически и фактически разпокъсана на два лагера, обявяващи се за или против Антантата, която е окупирала с войските си дори една част от територията й, т.е. гръцкият суверенитет е поставен под голям въпрос. Черна гора е победена и окупирана от Австро-Унгария през 1916 г.
При тези условия България е естествен военно-политически хегемон на Балканския п-в, който обира плодовете на своите военни победи над руските императорски войски в Брест - Литовск на 3.03.1918 г.
Този договор не носи на България някакви териториални придобивки, но е важен международен акт, който ни спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, отблъснала в кръвопролитни боеве руската агресия към Цариград и Проливите, и осигурила оцеляването на българската държава.
Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение, защото ако не бяха спрени и разгромени руските войски в Добруджа и Румъния не само нямаше да има обединена България, а и самата българска държава можеше да бъде погубена.
В заключение ще посочим, че всеки народ има право на суверенен избор на свой национален празник. Българският избор обаче на такава важна дата не е направен сполучливо. Той е натрапен от русофилите без никакви дискусии. Националният празник затова е такъв, защото трябва
да обединява, а не да разединява
Недопустимо е една историческа дата като 3 март да се използва и експлоатира за политически цели, не за прослава на борбите на българския народ за освобождение и национално обединение, а за пропаганда на русофилство и за разпространение на русофилските лъжи за България и българите. Нелицеприятният факт, е че вместо честване на българските национални герои и борби на всеки 3 март се пропагандира чуждопоклонството в полза на друга чужда държава - Русия.
Изборът на дата за национален празник трябва да се проведе след задълбочена дискусия с участие на много авторитети и специалисти, каквато не е била проведена никога и не е ясно дали някога ще бъде проведена.
Има и други значими дати в българската история, които заслужават да се честват като национални празници - 24 май, ден на българската просвета и култура, пропагандирана грешно според русофилската митология като "славянска", 6 септември - деня на българското Съединение от 1885 г. или 22 септември - деня на провъзгласяването на българската независимост през 1908 г. Датите на Съединението и Независимостта на България - 6-ти и 22-ри септември - са единствените, които имат качеството и смисъла да бъдат национални празници.
*Янко Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология. Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва " История", а по-късно и "Право". Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения. Faktor.bg публикува отново текста му, заради историческата мъгла, която 100 г. прикрива истината за тези важни събития.