Полк. Диман Георгиев
Впечатли ме последния коментар на известния британски и натовски военен експерт Глен Грант. Имам честа да го познавам лично - той беше поканен в МО, за да подпомогне реформата в българската армия. По негово мнение, престоя му тук е бил абсолютно безсмислен, защото
в България никой не желае реформи в армията
Ще цитирам по памет негови думи от наш разговор, проведен преди да си тръгне от страната. “Тук никой не иска да разбере за какво говоря. Хората нямат интерес да се правят реформи и сякаш това положение ги устройва. На работни срещи изпращат военнослужещи, които не могат да вземат управленски решения. Гледат ме с празен поглед. Чакат да мине времето, определено за срещите и да си тръгнат. Когато се опитвах да получа обратна информация чрез въпроси, осъзнавах, че нито ме слушат, нито разбират за какво става дума”.
От личната си практика в структурите на МО, мога да дам един христоматиен пример. Преди 5-6 години от армията на САЩ беше одобрен и финансиран проект за около милион долара. Трябваше да бъдат направени две елементарни неща. Да се прехвърли земя от МО на служба “Военна полиция” и да се освободи американското “дарение” от ДДС, както се изисква според американското законодателство. Но това не се случи за 4 години, заради бюрократите в МО, които за мен абсолютни
руски хибридчици
Имам всички основания да считам, че проекта към момента е провален.
Фрустриран от ситуацията, в опит да задействам нещата и в знак на протест подадох рапорт за напускане на армията, който тогава не беше приет.
Знаково е, че в анализа си господин Грант, коментирайки темата за Украйна и бившите социалистическите страни, неслучайно споменава българския президент Радев. Думите му ще ни дадат отговор на всички въпроси, касаещи Българската армия и службите ни за сигурност.
Ето в какъв контекст споменава името на българския президент: “В Украйна върви дебат за руската пета колона и особено за така наречените “къртици”, които действат в страната и работят против нейната сигурност по време на войната. Службите за сигурност все още не са направили всичко необходимо, за да бъдат разкрити и премахнати хората, които заемат ключови позиции в силовите структури. Все пак не може да не се отбележи, че по този въпрос се работи много по усилено след началото на войната. Моята работа през последните 25 години в пост съветски и пост комунистически страни ми позволи да разбера каква е истинската същност на тези хора.
Как можем да разпознаем петоколонниците. Ето няколко ключови индикатора:
1. Те се представят като защитници на националния интерес, но често звучат фалшиво и патетично.
2. Опитват се да се сближат със “западните” политици, посланици и експерти. Ласкаят ги и ги хвалят за това, че подкрепят Украйна/България. Тяхната основна цел е да се поставят в благоприятни позиции и получат одобрение, изразяващи се в достъп до обучение в страни от ЕС и НАТО, военни училища, академии, курсове, пътувания.
3. Те дискредитират и смачкват тези, които наистина работят за страната си, разпространявайки слухове и клевети за тях. Използват тези похвати, за да очернят истинските патриоти пред съюзниците на България в ЕС и НАТО. За съжаление посолствата (техните служби) често падат в този капан.
4. Те саботират реформите в страните си, използвайки най-различни извинения и бюрократични хватки. Целта е постепенно да бъде смачкана всяка инициатива, постепенно тя да заглъхне или да има негативен ефект, облагодетелстващ Русия.
5. Поставят на подчинените си, които работят срещу руското влияние, за страната си или съвестно изпълняват съюзните си задължения, безсмислени задачи, които изяждат време и ресурс.
6. Истинската им същност може да се разбере ако се проследят техните контакти и приятелства в обществото. Помнете,
целта на къртиците е дългосрочно влияние
В близък план те могат да се преструват, че работят срещу руското влияние. Целта им е да овладеят държавата и службите дългосрочно, което се постига с продължителна подмолна работа. Винаги ми е правило впечатление, че президентът Радев, от натовска България е един позитивно настроен към НАТО генерал. Не заподозрях неговата проруска същност, докато не стана президент и не замина за своето първо посещение в Москва. Тук трябва да се отбележи, че не винаги корумпираните служители работят за Русия. Но корупцията и нарушенията на закона ги правят податливи на руското влияние. Необходима е незабавна проверка за лоялност на всички хора, които работят със секретна информация. Бог да пази Украйна”