МОЧА не е паметник. Това е Кенотаф. Няма никакви съветски войници убити в България. Има убити съветски диверсанти и агенти изпратени от Коминтерна с цел събаряне на законната власт, вдигане на въстания, атентат срещу християнска църква, убийства и установяване на съветска власт в България.
Има окупация на страната от враждебна армия, срещу която България не е изпратила нито един войник и на която не е обявявала война. Загинали са от отравяне с метилов спирт няколко солдата в Бургас и са били разстреляни за мародерство две-три дузини пияни орки, които са крали чаршафи за партенки, ракия и кокошки, изнасилвали са булки, даже са убили при грабеж един дърт български комунист.
Този паметник не е построен от народа, а е
замислен от агентът на Берия Васил Коларов,
изключителен мерзавец, предал в душегубките на НКВД мнозина интернационални комунисти, избягали в Москва след акциите си за установяване на съветска власт из Европа.
Построен е от другия агент на НКВД Вълко Червенков след потушаването на Горянското движение срещу комунизма и срещу сталинистката колективизация. Никаква благодарност не е изпитвал българският народ към своите болшевишки поробители. Изпитвал е
страх и отвращение,
но е бил заставян с насилие да демонстрира 4 десетилетия пред Мавзолея на основния Московски слуга Г. Димитров “радостта” от робството си на датата, когато е загубил свободата си.
МОЧА е застинал в бронз образ на националното унижение. В лексиката на путинската наместница в България Митрофанова и на нейният собствен език, това съоръжение трябва да бъде не паметник, а ПОДХАЛИМ.
Подхалим на СССР.
Означава
Подлога на поробителя
Съветска, сталинистка, руско-имперска подлога.
Знак че слугите и децата им в България, руски подлоги и до днес включително, изпитват благодарност, че онзи с вдигнатия Шпагин над цяла София ги брани и ги е поставил да властват незаслужено над окупираната ни Родина с цялото им бездарие, тъпота и подлост.