Какво означава „русофилия“ в България? Благодарността на простаците, получили внезапно власт над цяла държава, Стокхолмски синдром или евфемизъм за национално предателство? Злокачествен паразит, обитаващ мъртвите съвести и болните мозъци? Основният проблем на българските русофили е, че те се страхуват или не са способни да схванат истината за съвременна Русия.
Неспособността да виждаш действителността е характерна за най-тежките психични болести. Добрият психиатър съзнава, че част от лечението им е непрекъснато да прехвърля мостове между болния и действителността.
Затова ще вляза за кратко в неговата роля и ще се опитам да помогна на боледуващите русофили да видят истинското лице на днешната Руска федерация (РФ) и нейните управници.
Изтезания
Дали българските русофили знаят, че в РФ съществува Комитет против изтезанията? През юли 2019 година Комитетът заедно с неправителствената организация за социологични проучвания „Левада-център“ публикува резултатите от едно проучване за изтезанията в страната.
Оказа се, че поне 10 процента от всички руски граждани и поне 25-30 процента от възрастните мъже имат опит от първа ръка с изтезанията, прилагани от държавните силови структури. Според анкетните листове най-често използвани са побоищата, изнасилванията, изтезанията с ток и токсични вещества, нощните разпити, мъченията с глад и жажда.
Фактът, че говори за необходимостта да се приеме закон срещу изтезанията, показва не само тежестта на проблема, но и че Русия живее не в XXI век, а нейде в Мрачното средновековие. Напоследък най-фрапиращият случай за моралната й тъждественост с Инквизицията е изфабрикуваното обвинение срещу „терористичното“ общество „Сеть“ (мрежа). Полицията в Пенза първо подхвърлила фалшиви веществени „доказателства“ в домовете на заподозрените, а сетне се заела да изтръгва с мъчения самопризнания от тях.
За режима на Путин изтезанията са средство за насаждане на страх и покорство у народа. При масовите протести миналата година полицаите арестуваха хиляди души, като побоищата и чупенето на крака бяха често срещано явление. Според Борис Акунин – един от най-популярните руски писатели – изтезанията в Русия днес са фактически узаконени и скоро ще станат неофициално разрешена повсеместна практика.
Убийства
Убийствата на политически съперници и неудобни журналисти също са неофициално узаконени. Русофилите у нас все са дочули нещо за убийствата на Борис Немцов, генерал Александър Лебед, Анна Политковска, Александър Литвиненко, ала не знаят, че тези убийства са само върхът на айсберга. Кремъл изпраща убийци не само у нас (за да отровят Емилиян Гебрев) и Великобритания (случая Сергей Скрипал и убийството на Александър Литвиненко), но и в такива екзотични страни като Централноафриканската република (ЦАР), където през юли 2018 г. бяха убити трима руски журналисти.
Причината е, че те пристигнали в ЦАР, за да заснемат филм за действията на Частна военна компания (ЧВК) „Вагнер“, която служи като параван за специалните части на руското военно министерство. ЧВК „Вагнер“ е тази, чиито наемници (или по-скоро маскирани спецназовци) американците изтрепаха като хлебарки на бойното поле край Дейз ез Зор през февруари 2018 година. Дали някой български русофил си спомня, че руснаците държаха три седмици в хладилници останките от стотици трупове на свои военни, за да не би вестта за смъртта им да попречи на поредното избиране на Путин?
Но нека не се отклонявам, а да се върна към политически мотивираните убийства в РФ, като се спра на една интересна подробност, която все остава незабелязана.
Помните ли кога Георги Марков бе прострелян от „българския“ чадър с изработената в лабораториите на КГБ отровна сачма? Точно така, на 7 септември – рождения ден на Тодор Живков. Едва ли е имало нужда Живков сам да поръчва убийството – то, вероятно, е било подарък от най-близкото му обкръжение.
А сещате ли се кога бе убита Анна Политковска – един от най-убедените противници на Путин? Точно така, на 7 октомври – рождения ден на Путин. Едва ли Живков или Путин са преки поръчители на убийствата, но вината несъмнено е тяхна, защото са се обградили с убийци, които отгатват желанията им само по някое подмятане или недомлъвка.
Отмъстителността на руския президент е причина и за друго знаково убийство, извършено броени дни след убийството на Политковска – отравянето с полоний на бившия подполковник от Федералната служба за безопасност (ФСБ) на РФ Александър Литвиненко. Той избягал във Великобритания, когато му заповядали да убие неудобния за Путин милиардер Борис Березовски.
Литвиненко трябва да е имал голям късмет, защото остана жив, след като публикува „Взривяването на Русия“ и „Лубянската престъпна групировка“. В тези книги той описа възхода на Путин като държавен преврат, организиран от ФСБ, и показа тясната връзка на ФСБ и лично на Путин с руската организирана престъпност. А сетне има неблагоразумието да издаде две статии: „Кремълският Чикатило“ (5 юли 2006) и „Кремълският Чикатило 2“ (21 октомври 2006). Тъй като според схващанията на престъпниците и силовите служби позорни са не неестествените сексуални връзки сами по себе си, а тяхното огласяване, това доведе до смъртта на Литвиненко.
В първата статия той изложи и подкрепи с доказателства тезата, че президентът на Руската федерация страда от педофилия. Литвиненко не отчете, че генералът от ФСБ Анатолий Трофимов и журналистът Артьом Боровик – единствените двама, посмели да зачекнат същата тема – бяха бързо ликвидирани. Вероятно разработката на плана за неговото убийство датира още оттогава, но изпълнението е било рязко ускорено след втората статия, в която Литвиненко направи връзка с нарастващата вероятност за ядрена война вследствие на неадекватността на Путин.
Вместо заключение
Дали след като русофилите се прекланят пред логиката на силата и са слепи за логиката на разума, изнесените факти ще им отворят очите? Не съм наивен оптимист, но се надявам, че написаното може поне да се окаже лек за политическата проказа, която те разпространяват.