Джон Болтън, The Washington Post

В тази рискована игра всичко е далеч по-сложно отколкото изглежда на пръв поглед.
Особеното внимание на Русия към Украйна безусловно е голямо. 
Кремъл е съсредоточил по протежение на общата им граница войска и техника, предприема сериозни кибератаки против компютърните системи на украинското правителство.
Той внедрява в Донбас агенти, които биха могли да провеждат операции "под чужд флаг" като предлог за нахлуване на Русия и усилва отдавнашната реторика, според която Украйна не е легитимна суверенна държава.
На срещите на високо равнище със западни дипломати Москва настоява за 

мащабно преразглеждане на постсъветския политически ред 

в Европа и даже отвъд нейните предели, заплашвайки да изпрати войски във Венецуела и Куба.
Западът е единодушен, че президентът на Русия Владимир Путин се готви да нападне Украйна, за да завърши това, което започна през 2014 година с Крим, като този път ще поиска да "анексира" цяла Украйна.
За да "умиротворят" Москва САЩ и останалите членове на НАТО заплашиха със сериозни икономически санкции.
Дали това ще е достатъчно - не е ясно.
През това столетие Русия вече е нарушавала европейски граници (Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година) и поддържа "замразени" конфликти по цялата територия на бившия Съветски съюз.
Дори президентът Байдън да е настроен сериозно, Путин може и да не повярва в това, отчитайки предишните действия на САЩ, в частност, изтеглянето на войските от Афганистан.
Рискът да направи грешка е много висок.
Но действително ли Русия планира широкомащабно настъпление срещу Украйна?
Напълно е възможно и 

самият Путин да не знае крайната си цел

Не е изключено, неговото предизвикателство към Байдън да е практическо "разузнаване с бой" на фронт, много по-широк от Украйна, именно за да може да разработи по-добър анализ на целесъобразността -на загубите и ползите - на своите варианти.
Ще демонстрира ли Западът недостатък на решителност и в какво именно? Ще започне ли единството му да се разпада, когато членовете му започнат да дават на някои територии по-малко приоритетно значение, отколкото Русия?
Толкова високи залози са рисковани за Путин, но е напълно възможно той да е готов да рискува заради опасенията, че дългосрочните перспективи на Русия са по-слаби отколкото сегашните.
Затова той може да е заставен да действа от съображения за относителна слабост, а не за сила.
Но дори това не го прави по-малко опасен в текущия момент.
Да разгледаме 

вариантите на Русия

 от гледна точка на лицата, които вземат решенията.
Възможно е, пълната анексия на Украйна да не е това, което те искат или им е нужно.
Путин би могъл да заповяда на колоните руски войски да се приближат до Киев, като с цялата очевидност покаже неговата уязвимост, така както Русия направи с Грузия през 2008 година, когато приближи Тбилиси, а след това отстъпи според собствения си план в Абхазия и Южна Осетия.
Свалянето на правителството на президента Владимир Зеленски и надеждата в Украйна на власт да дойде лидер, ориентиран към Москва, са задачи, осъществими в пълна степен.
Русия би могла да завземе и контролира значителна територия на изток и на юг в Украйна, извън пределите на Крим и Донбас, без особено да се опасява, че ще започне партизанска война или антируска терористична съпротива впоследствие.
На фона на съобщенията за това, че ако Русия завземе Украйна, то администрацията на Байдън освен въвеждането на мащабни санкции може да подкрепи действия на силите на съпротивата, възниква въпросът ще предприеме ли американският президент такива действия, ако окупацията е само "частична"? 
Ще предприеме ли такива стъпки Европа?
Или Западът колективно ще въздъхне с облекчение казвайки си: "Е, можеше да бъде и много по-зле", и няма да направи нищо?
Не е изключено, Путин да залага на точно този сценарий. 

Или, може би, "фокусът" е другаде
 
Русия може внезапно да провъзгласи "разширен съюз" с Беларус, свързвайки двете страни значително по-тясно, отколкото в настоящия момент.
Укрепвайки позициите на Москва в Минск, президентът Александър Лукашенко (за нещастие, но доста охотно) фактически ще смаже гражданската опозиция в Беларус.
Какво биха направили тогава Европа и САЩ?
А какво, ако Москва посредством фиктивни преговори опита да укрепи позициите си в своята марионетка Приднестровие, в замразения конфликт в Молдова?
И какво ще стане, ако Русия измисли повод за още една агресия срещу Грузия?
САЩ и НАТО трябва спешно да изработят стратегия по отношение на страните от "сивата зона", попадащи между източните граници на НАТО и западните граници на Русия, като определят интересите на алианса във всяка от страните и начините за тяхната защита.
Едновременно с това НАТО трябва оперативно да постигне по-голям успех в удържането на Русия от агресивни действия в условията на сегашната украинска криза, включително и под нивото на пълномащабно нахлуване.
Засега всички ответни действия, предвидени от НАТО предполагат стъпки, които Западът би могъл да предприеме едва "след" като руските войски пресекат границата.
Тези мерки, най-вероятно са неуместни, най-вече заради неспособността на алианса да превърне в реалност предишните.
Съответно САЩ и техните съюзници са длъжни 

бързо да променят путинската сметка за "ползи-загуби",

 преди руските войски да започнат военните действия.
Върху Германия и Европейския съюз трябва да бъде оказан силен натиск, за да заявят незабавно, че газопроводът "Северен поток-2" няма да бъде пуснат дотогава, докато Путин не изведе всичките си войски от държавите, които възразяват срещу тяхното присъствие.
САЩ и НАТО са длъжни да увеличат военната помощ с летално оръжие за Украйна (и, възможно, за Грузия и други страни) и да прехвърлят там значителни допълнителни сили  - не за да водят военни действия, а за учебна подготовка и провеждане на съвместни учения.
Нека руските генерали, докато гледат през биноклите си, видят американското знаме в Украйна и да се замислят какво означава това.
Ако ние подведем Киев (отново), като по този начин поставим под заплаха съседните на Украйна страни-членки на НАТО, Путин ще усъвършенства "пътната карта" за по-нататъшното отслабване на НАТО и цялата система за колективна отбрана.
Той не само има стратегия, каквато Западът няма, но и вече е доказал, че е изкусен тактик.
Сега той отново, както преди, диктува условията.
Това трябва да се промени.