Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, Политико

Въпреки цялата жестокост и омраза, отприщени от режима на руския президент Владимир Путин, Украйна продължава да се съпротивлява срещу своя агресор - и е готова да се бие до победа.

Преди година мнозина се съмняваха в Украйна. Те предполагаха, че след дни - най-много седмици - Русия ще превземе Киев. И някои от тези гласове, които се оказаха повече от очевидно погрешни тогава, сега размахват „мирни планове“, подтиквайки Украйна да приеме отстъпки относно своя суверенитет и териториална цялост в замяна на съгласието на Русия да сложи край на войната.
Но тези „мирни планове“ се основават изключително на митове, на които трябва решително да се противопоставим, преди да станат реалност.

Първи мит — Украйна не може да си върне териториите

Украйна вече отхвърли това твърдение, като си върна територия, която бе под контрола на Русия - от покрайнините на Киев до Харков и Херсон. Украинците имат воля да се бият и ефективна стратегия да си върнат всички територии, които им принадлежат. В замяна на това нашето темпо на подкрепа е токова, че пречи на способността на украинците да действат по-бързо и в крайна сметка това само увеличава броя на жертвите.

Повече оръжия, повече боеприпаси, повече обучение е сигурният път към пълното възстановяване на територията на Украйна. И за да постигнем това, се нуждаем от по-дългосрочна стратегия, която ще позволи на Украйна напълно да изтласка Русия отвъд нейните международно признати граници.

Втори мит — Русия е непобедима

Въпреки пренебрежението на Русия към човешкия живот и безотговорното желание да използва войници си като пушечно месо, безразсъдното й отношение към хората не би могло да запълни слабостите в нейните способности. Украинските войски имат висок морал, компетентни командири и достъп до много по-добри технологии и оръжия.

Ние също трябва да приемем реалността, че Западът - с продукцията на отбранителната си индустрия все още на нивата от мирновремения период - дори не е започнал да показва пълните си военни способности. Комбинираният скандинавско-балтийски номинален БВП сам по себе си е по-висок от този на Русия и реални факти от този тип трябва да определят  стратегията на Запад, а не разказът на Москва, че е партньор на НАТО. Начинът на мислене, решимостта и политическата воля са ключови в този момент.

Трети мит — Русия ще се изтощи и ще иска примирие

Путин не е готов да се примири с един честен и траен мир. Точно както през 2008 и 2014 г., тази последна война подхранва руския реваншизъм и когато западните партньори говорят за възможно уреждане или замразяване на конфликта, Москва вижда в това не някакво решение, а знак за умора на Запада.

Вместо да доближат мира, продължаващите разговори за прекратяване на войната чрез преговори само увеличават цената й за Украйна, а и за западните съюзници. Следователно тази война ще трябва да бъде „уредена“ на бойното поле, тъй като всяка сделка, осигуряваща реални или предполагаеми печалби за Русия, би била само почивка преди следващата фаза в тази война.

Четвърти мит – Крим е червена линия за Путин

Путин обича да чертае линии по пясъка. Той знае, че Западът ще ги приеме на сериозно, както би приел своите. И в хода на тази война Путин непрекъснато рисува нови червени линии.

Тези линии обаче ограничават скоростта, с която ние вземаме решения. Международно договорените граници могат да бъдат единствената червена линия, а това значи, че Крим е Украйна. Спирането на Украйна да си върне Крим никога няма да спре Путин да копнее за още повече.

Пети мит – има живот с Русия на Путин след войната

Путин и някои хора на Запад все още считат за реалистична идеята, че и след войната „все още ще има Русия“ и следователно планират да се върнат към обичайния бизнес с нея. Това е идея, която върви ръка за ръка с доминиращите страхове, че наследникът на Путин ще бъде още по-безмилостен и отмъстителен.

Ние обаче трябва да гледаме на поражението на Русия не като на заплаха, а като на възможност да бъде изградена различна, преобразена държава, която няма да заплашва отново своите съседи. Вместо да се страхуваме от трансформацията на Русия, трябва да приемем, че макар да са минали 30 години, разпадането на Съветския съюз все още не е завършило – и никога няма да бъде, докато начинът на мислене в Москва не се промени.

Шести мит - всички войни завършват с преговори

Това е разказ, който не издържа проверката на историята. След Втората световна война европейските страни не си върнаха териториите след дипломатически контакт с нацисткия режим. Само си представете да седнете на масата за преговори с Адолф Хитлер в края на 1942 г., когато той беше блокиран в Сталинград, но половин Европа все още беше окупирана.

Освен това, доведе ли наистина до устойчив мир някое споразумение за прекратяване на огъня с Русия? Ако е така, тогава защо грузинците все още си лягат, страхувайки се, че следващата атака ще отнеме собствения им двор? Минските споразумения спряха ли войната или по-скоро дадоха на Русия време да се подготви за тотална инвазия?

Меморандумът от Будапеща от 1994 г., който даде на Украйна гаранции за сигурност в замяна на отказ от ядрените си запаси, също се оказа празни обещания. Така че Русия сега трябва да бъде победена с военни средства,  вместо да получава покани за свикване на мирна конференция. И Украйна трябва да бъде поканена да се присъедини към НАТО веднага щом условията позволят, защото само НАТО може да даде реални гаранции за сигурност на Киев.

Седми мит — само Балтийските страни и Полша искат отмъщение на Русия

Войната срещу Украйна се подхранва от недоволството на Русия от разпадането на Съветския съюз. А отмъстителният империалистичен дневен ред на Русия е екзистенциално предизвикателство не само за Украйна, но и за всички гранични държави – включително моята (Литва – бел.ред.).

Но всяко решение, което сме взели през последните три десетилетия, е за осигуряване на сигурност за нашите народи. Когато предупреждавахме за опасностите от Русия, ни смятаха за излишно разтревожени, но се оказахме прави. И ние продължаваме да изразяваме загрижеността си, защото знаем, че режимът на Путин все още не е приключил и светът няма да бъде в безопасност, докато той управлява в Русия.

Подобно на Украйна, ние искаме справедлив и траен мир. Но ако Украйна бъде принудена да се съгласи на примирие, това няма да донесе нито справедливост, нито мир.

Ето защо победата на Украйна е наша победа. Тяхната сигурност е нашата сигурност. И само победата ще спре Путин да не нахлува отново и отново.
Превод: Faktor.bg