Виолета К. Радева
С гласовете на 535 евродепутати, 66 „против” и 53 „въздържал се” на 19 септември 2019 г. Европейският парламент прие Резолюция относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа. Сред инициаторите на този важен документ са българският депутат от ГЕРБ Андрей Ковачев, който е участвал и в дебата, както и депутатът от СДС Александър Йорданов. След като се позовават на редица други подобни резолюции от предходни години, евродепутатите се съгласяват, че Втората световна война е непосредствен резултат от договора за ненападение между Третия райх и Съветския съюз от 23 август 1939 г., известен като пакта „Молотов – Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два еднакво човеконенавистнически режима разполовиха Европа. Това разделение след края на войната доведе до
50-годишна окупация на Централна и Източна Европа от Съветския съюз,
до издигането на духовна, ментална и материална стена между двете части на континента и налагането на тотална диктатура, съпроводена с непрекъснати репресии – кога брутални, кога по-„меки”.
В резолюцията се припомня, че и нацисткият режим (правилно би било да бъде определен като националсоциалистически!), и комунистическият извършиха масови убийства, геноцид и депортирания и причиниха човешки жертви и отнемането на елементарни свободи през ХХ век в мащаби, невиждани до този момент в историята на човечеството. Припомня се Холокостът и се осъждат „възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека”. Изразява се и безпокойството от факта, че „символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели”. По-важното е, че в документа се подчертава наличието на забрани в редица европейски държави да се използват както националсоциалистически, така и комунистически символи. За съжаление Република България не е сред тях! Ако беше, то щяха да бъдат невъзможни сборища като тези на Бузлуджа, където се веят червени байряци със сърпове и чукове; носят се тениски с червени петолъчки и портрети на Сталин, на Че Гевара, на Тодор Живков; издигат се знамена на чужда държава. Щяха да бъдат невъзможни и такива сборища като отминалия наскоро „събор” на русофили на язовир „Копринка” с парада на същите символи или позорното събиране на най-ретроградните слоеве в нашето общество за отбелязване на варварската акция на комунистите-терористи при Жабокрек, избили ранени германски войници и българските лекари и медицински сестри.
Онова, което има пряко отношение към България и безпрецедентния поход в последно време на прокомунистически, проруски и антибългарски публични прояви, пропаганда и съзнателни манипулации, е точка № 18 от Резолюцията, където се изразява безпокойство от това, че в някои държави членки „запазването в обществените пространства на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за
изкривяването на историческите факти
относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи”.
Свидетели сме на истинско възраждане на миналото у нас. Един след друг се появяват паметници на комунистически дейци, отговорни за ликвидирането на десетки хиляди българи след окупацията на Царство България на 8 септември 1944 г., допринесли за разрухата на националното стопанство, ограбили всички обществени фондове, репресирали стотици хиляди души, на които са били отнети имуществото, къщите, земята, средствата за производство, професиите, пенсиите. Виновни за смазването на стотици хиляди човешки съдби. За отнетата свобода на словото и мисълта. За потискането с всички средства на онези, обявени за „врагове на народната власт” и на техните деца и внуци. За моралната разруха, тон на която дава още в първите дни след деветосептемврийския преврат върхушката на комунистическата клика, обсебила властта.
Видяхме с каква ожесточена съпротива се посрещна безумно закъснялото решение в училище да се изучава истината за комунистическото половинвековно минало. Видяхме как червени професори по история от Софийския университет подмениха истината в учебниците, които писаха, рецензираха или редактираха. Свидетели станахме на цинична подигравка на прокомунистическите сили и на носталгиците по „славното минало” от БСП с демократичните принципи и европейските ценности, осъществена с посредничеството на някаква лява германска фондация, успяла вероятно да подмами, да подведе американската фондация „Гети”, която отпусна средства за възстановяване на символа на победата на болшевизма и комунизма, издигнат на Бузлуджа и известен като „летящата чиния”. Участници сме в последно време и в дебата за недопустимото присъствие на стотиците, ако не и хиляди паметници в цялата страна на окупационната съветска армия, на разните альошковци, извисяващи се над всички останали пааметници на родни заслужили мъже и
размахващи заканително шмайзери
В България съветската армия никого и от нищо не е освобождавала. В България съветската армия е била окупатор.
Приетата на 19 септември 2019 г. Резолюция трябва да бъде подложена на широко обсъждане в българското общество. Държавните органи, включително прокуратурата, най-после трябва да се съобразят със забраната на всякакви комунистически символи, с всяка пропаганда на човеконенавистната комунистическа идеология и да съдействат за практическото осъществяване на произтичащите от нея задължения на страна-членка на Европейския съюз. Всичко друго би било национално предателство.