Методи Андреев
Преди седмица кандидатът на ПП-ДБ-Спаси София за кмет на столицата Васил Терзиев бе изненадан от Иво Дошев с остри въпроси, които не бяха съгласувани с него, съвсем не му харесваха, смутиха го, изнервиха го. По болната тема „ДС“ Терзиев обяви с ирония и дори подигравателно: Питайте Методи Андреев, той знае всичко за ДС и рода ми. Раздразнението на младия Телерик е разбираемо, но също толкова разбираемо е и моето желание да знам истината за този човек. Но не защото съм обсебен от някакви мании. До преди два месеца темата за Терзиев изобщо не ме е занимавала. Но днес е различно - той претендира да управлява българската столица, иска обществено доверие, а аз искам да направя
информиран избор
Предполагам такова е желанието и на хиляди софиянци, които не искат повече да бъдат лъгани и заблуждавани от политически спекуланти.
Героите от "Телерик", Снимка: БГНЕС
Преди месец гордият наследник на партизански и десарски род и по майчина, и по бащина линия обяви публично, че фирмата „Телерик“, която е основал с трима приятели - Светозар Георгиев, Христо Косев и Бойко Яръмов, и със скромните си спестявания няма нищо общо с Държавна сигурност. Успехът им бил плод единствено на тяхната находчивост, креативност и упоритост – да, за разлика от комунизма, демокрацията дава такива невероятни възможности. Но явно самонадеяните обяснения на Васил са подразнили пенсионирани служители на репресивната комунистическа служба, които все още помнят и знаят кой къде е бил и с какво се е занимавал в годините на светлия комунизъм - могат да разказват още много достоверни истории. Те свидетелстват, че момчетата съдружници на Васил, които днес са горди милионери, не са се събрали току така случайно. На трима от тях бащите им са не просто агенти на ДС, а
щатни офицери,
заемали сериозни позиции в репресивната машина. Имената им не са се появявали в бюлетините на двете Комисии по досиетата, защото не са кандидатствали за държавни постове и изборни позиции, и заради това и не са проверявани. В тази връзка като български гражданин настоявам тези твърдения официално да бъде проверени по надлежния ред. Тогава ще стане ясно дали Васил съвсем случайно е попаднал на съдружниците си и дали е нямал представа какви са семействата им, с какво са се занимавали по времето на комунизма, какви възгледи са споделяли, какви ценности отстояват? Ако са верни тези твърдения, които се носят в средите на все още живите кадри на ДС, то
някой друг е движил пръста на съдбата,
а „случайността“ явно събира все деца и внуци на тоталитарната номенклатура. Защо сред телериците не е попаднал, примерно, наследникът на някой лежал по Белене или обявен за враг на така наречената народна власт?
Към евентуалния сюжет с бащите офицери от ДС трябва да припомним и установените вече факти, публикувани в медиите - че „Телерик“ стартира като част от „Кимкооп трейдинг“ ООД, която се контролира от Георги Георгиев, баща на съдружника на Васил - Светозар Георгиев. Те и двамата признават, че „Кимкооп“ им е дала офиси, логистика, консумативи, стартови заплати, а по-късно „Телерик“ се е отделил от нея. Точно обаче в различните вариации на „Кимкооп“, която изгрява в бизнеса още в зората на демокрацията, се оказва, че Георгиев има доста интересни съдружници – Христо Димитров Караколев, офицер от ПГУ, Златко Златев – агент Карл, работил за Второ и Трето управление на ДС, Александър Трифонов, също щатен офицер на ДС, осветени под една или друга форма от Комисията по досиетата. В тази интересна задруга блести и името на бившия лидер на БСП Михаил Миков. В случая става дума не просто за червена ниша, а за
червена магистрала в бизнеса
и овладяване на позиции.
Законът за досиетата има много съществени пропуски, които пречат подобни свидетелства да се проверят и да бъде установена истинност в полза на обществото. В тази ситуация единственият вариант е съдружниците на Васил от „Телерик“ да накарат бащите си да поискат проверка сами от Комисията по досиетата, за да се докажат думите на Терзиев, че нямат нищо общо с ДС. Това обаче със сигурност няма да стане – тези хора знаят добре, че законът ги пази, а те удобно могат да стоят в сянка и да се изявяват като силни задкулисни играчи. И мераклията за кмет на София разчита на това, инак можеше да отговори на въпроса: как са избрали името Телерик или може би фирмата е кръстена на едноименна специална разработка на ДС?
Видяхме, как Васил Терзиев реагира на призива на журналиста Христо Христов - баща му Александър и чичо му Павел да разрешат достъпа до собствените си кадрови дела, но и до тези на бащите им – партизаните генерали Васил и Тодор, за да се види, колко чисти са били делата им. А това е единственият начин Васил да изчисти съмненията, че родът му е свързан със злодейства на ДС, както и че „Телерик“ няма нищо общо с репресивната служба.
Хората, които свидетелстват, че трима от бащите на „Телирик“ са щатни офицери от ДС, защото са били колеги с тях не искат да осветят имената си по съвсем разбираеми причини – страхуват се за живота на семействата си, защото тръгват срещу силните на деня.
Освен с празни думи Васил Терзиев дори няма да направи опит да изчисти името на „Телерик“. След като беше ясно за миналото на дядовците, баща му и чичо му, той скри от обществото, че майка му Иглика е също служител на ПГУ, а баща й ( дядото му Цеко, б.а.) е виден милиционерски шеф от Видин, а на хората разправя романтични истории за селскостопанските си преживявания с него. За обвързаностите им със службите на БКП също свидетелстваха техни колеги.
Терзиев ще саботира излизането на всяко парченце истина
за семейството, партньорите му и обвързаностите им. Но и ние ще продължим да търсим и събираме всяко парченце истина - тя няма алтернатива, като светлината и винаги намира процеп, за да блесне.
Голямото огорчение остава за десния и демократично мислещ избирател, който е изнасилен буквално от лидерите на ДСБ и "Да, България" да подкрепят скандална кандидатура. Те са наясно със зависимостите си. Позорът няма да отмине тези лидери, но жалко е, че ще бъде загубено време и пропиляна огромна обществена енергия.
Проблемен остава обаче самият Васил Терзиев, независимо какво ще е бъдещето му, не просто заради лошото минало на семейството му и заради съмненията около старта на „Телерик“. А заради факта, че този човек не е преживял истински катарзис, след като проповядва, че в ДС имало и „добри“ и „лоши“, а подобни служби съществували по цял свят. Васил просто отказва да прочете честно миналото, ако иска да е господар на настоящето и бъдещето.