Николай Ненчев
„България, Унгария и Словакия представляват естествени точки на пречупване за руското зловредно влияние върху НАТО". Това е един от изводите на доклада: "Очакванията на източния фланг от срещата на върха", изготвен от базирания в Братислава мозъчен тръст GLOBSEC, занимаващ се с темата за сигурност. Въпреки политическата реалност в която евроатлантическите гласове в България вземат категоричен превес, при всички предсрочни парламентарни избори,
натискът на хибридната война не е преставал
Трябва да признаем, че Русия има пряк и силен интерес да не се осъществява редовна власт в държавата ни, която да защитава пълноценното ни и солидарно членство в НАТО и ЕС. Адвокатите на Путин от Унгария и Словакия са ясни. България също има ярки институционални и политически фигури, които откровено провеждат прокремълска политика. В интерес на тази политика е да няма редовна и стабилна власт. Сегашната политическа криза, която е възможно да е провокирана от вън, е чудесно поле за водена на хибридната война на Путин в България и на Балканите. Провалът със съставяне на проевропейско правителство в сегашния парламент обслужва пряко
стратегията на Кремъл за дестабилизация
От къде дойде ударът този път? Съвсем не очаквано от най-стабилният и силен партньор с доказани евроатлантически принципи. В ДПС бурята започна имено при гласуването на кабинета „Желязков“. Неочаквано, но и стратегически избран момент за хибридната операция на Русия. Да, ДПС и неговият председател г-н Делян Пеевски привлякоха през последните месеци общественото внимание с ясните си и категорични позиции в подкрепа на Украйна, НАТО и ЕС, а това застраши интересите и очевидно ядоса Кремъл. Агресията на Русия в Украйна срещаше отпора на изпълнителната ни власт, която макар и съпътствана с множество скандали, по отношение на евроатлантическата ни сигурност и политика беше силна, последователна и категорична. Явно такава власт с участието на ДПС не биваше да се установи в този парламент, защото тя е
естествен враг на Евразия
и ударът беше по и чрез ДПС.
Трябва да признаем, че много от плановете за руски пробиви в балканските държави и ЕС са успешни. Те бяха осъществени, като външни опити за подкопаване на атлантическото единство по ключови въпроси. Колко пъти Русия разиграва етническата карта на Балканите за да сее конфликти и напрежения? Това е утвърденият й инструмент. Косово е един от залозите. Македония беше пробита от хибридната атака на Кремъл. През цялото време България беше на прицел и се чакаше удобният момент. Целенасочената и успешно предизвикана криза в ДПС, която ще рикошира в цялата политическа система напомня за възможна хибридната акция от страна на Русия върху българската политика. Целта е ясна – изключване на силно звено за съставяне на евроатлантически кабинет и омаловажаване на спечелилата второ място либерална формация и не на последно място – изваждане на преден план идеята за
етническо разделение и напрежение
предизвикано от хората на А. Доган! И ето: вместо евроатлантическо правителство, което да поеме управлението на държавата, ние вече сме потопени в нова и опасна политическа криза. Започва настройване на турския етнос срещу довчерашните му партньори в Движението за права и свободи. Ще позволят членовете на ДПС да бъдат използвани и от гарант на мира, партията им да се превърне в генератор на обществено значим конфликт. От това има интерес само и единствено Русия.
Авторът
От гарант на мира ДПС може да се превърне в генератор на обществено значим конфликт
Фактор Фактор
Още от Хляб и пасти
Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС
Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия
Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура
Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника
Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо