Нека да поговорим за българските полицаи – честно и без предразсъдъци. Да, преди 10 ноември 1989 г., бяха „милиционери“ и бяха обект на множество незлобливи вицове, осмиващи тогавашната реалност. После им смениха униформите и наименованието – от „милиционери“, станаха „полицаи“. Някои видяха в това реставрация на миналото. Други – залог, че милицията няма да бъде повече „биещото сърце на партията“…
Но да се върнем в наши дни. Български полицай (според някои източници по-вероятно – жена-полицай), със седем годишен стаж, т.е. НЕ Е уплашен новобранец, с многократни награждавания за добро носене на службата, е прострелял (продължавам само в м.р. напред) лице, за което е получена достоверна информация, че е част от група за грабежи посредством нанасяне на тежки телесни повреди на жертвите – удар(и) с тръба в тила на жертвата – винаги момичета. Срещу момичетата – жертви, винаги са били същите тези трима нападатели – мъже. Потенциално сред жертвите би могло да бъде твоята дъщеря, моята дъщеря, твоята внучка, моята внучка, племенница, просто нечие момиче.
Трима мъже с тръба в тила – срещу беззащитното момиче!
От едното са взели 20 (двадесет!!!) лева. Сигурно и от другите две са взели по толкова. Да не забравя – тримата мъже са криминално проявени, с тежко криминално минало. И когато един буден – буквално и преносно – частен охранител забелязва престъпниците, сигнализира на 112. Нещо неправилно? Идват патрулките – няколко и на време. Похвално! Започват действия по преследване на предполагаемите извършители. Установяват ги. Локализират ги. Издават полицейско предупреждение от типа: „Стой, не мърдай!“. Колко от вас, от нас, ще неглижират подобен призив? Ще „замръзнем“, защото сме възпитавани да съблюдаваме закона. Но, не! Нашите „герои“, започват да бягат, сиреч да искат
да се измъкнат от закона
И тогава, след ДВА (по закон е ЕДИН) предупредителни изстрели, полицаят пристъпва към правото вмененото му от чл. 87, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР: „Чл. 87, ал. 1 Полицейските органи могат да използват оръжие… т. (3) след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга“. Точка!
За какво пиша всичко това? Защото в момента един български гражданин, полицай/полицайка, вижда светът единствено в черно и през решетки за дълги години, само защото се е опитал(а) да приложи закона. Да спре криминален престъпник, нападнал с тръби в тила три предишни жертви – нищо неподозиращи момичета, ходещи по улиците на европейската ни столица. Вече се появиха мастити адвокати, ще спестя имена, които започват да продават мантрата „при определено тълкувание на закона, полицаят може да бъде съден за УМИШЛЕНО убийство“… Най-вероятно, според адвокатът, въпросният полицай е излязъл сутринта (или вечерта) на смяна и си е казал: „По време на тази смяна трябва да гръмна някой, няма начин…“. Гадно е, грозно е, г-н адвокат!
Още по-гадно и грозно е, че НИКОЙ от политическото и професионалното ръководство на МВР не излезе пред медиите и обществото, за
да защити полицая
Дори едно клиширано „подкрепяме колегата в този труден момент, тече разследване, нека то да изясни фактическите обстоятелства“. Близо 24 часа след инцидента се появи директорът на СДВР плюс наблюдаващ прокурор, които с клиширани фрази и крайно неубедително хъкайки и мъкайки пред телевизионния екран КАЗАХА ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО. Офицерската чест беше деполитизирана още през 2007 година, но къде остана професионалната солидарност?
И накрая, вместо заключение: нека да пазим честта на българската полиция. Когато група самозабравили се, овластени в униформа, индивиди бият български граждани „зад колоните“, трябва първи да ги посочим и укорим. Самият аз съм един от укорявалите. Но когато български полицай или правоохранителен офицер има нужда от гражданска подкрепа – трябва да му я дадем на 100 процента. Защото спокойната градска среда и върховенството на закона в държавата се крепят именно на „незнайният“ полицай/полицайка, които идват при теб в най-трудния момент – този момент, който не си предполагал, че въобще ще дойде.
Имах възможността, в личен и професионален план, да бъда в близък контакт с американската правоохранителна система в продължение на 25 години – от 1996 до 2020 година. Запознах се с тази система в годините на нейния апотеоз – малко след президента Рейгън, по чието време полицаят и служителят в правоохраната се превръщат в еталон за гражданин. Две десетилетия по-късно, през 2020 година в Чикаго, а и в много други градове, управлявани от ляволиберални градски управи, станах пряк свидетел на разпада на една отлично работеща до скоро правоохранителна система, само поради политически вмешателства в ежедневната полицейска дейност.
Криворазбраните права на индивида,
единствено поради неговата расова или етническа принадлежност, бяха поставяни пред интересите на сигурността на цялото общество. Например, ултралибералният кмет на Чикаго Лори Лайтфут успя в рамките на четиригодишния си кметски мандат да превърне „Великолепната миля“ (“The Magnificent Mile”) в центъра на Чикаго в “The Shooting Alley” – „Стрелковата полоса“ на цяла Америка. Стотици убийства на годишна база, два пъти напълно разрушен и вандализиран градски център само за 2020 година. Който не е живял в Чикаго през тази 2020 година, през следващите години, та дори до днес, няма да разбере за какво говоря… Всичко това се получи само и единствено заради неглижирането на етническите проблеми в града и систематичното политическо „стреляне“ по полицията в града. Отличната в недалечното миналото полицейска служба на гр. Чикаго, в която и днес служат достойни полицаи от български произход, бързо се превърна само в регистратор на криминалната хроника във Ветровития град. Това ли искаме да се случи и в България? Силата на закона е една и съща, без разлика на етнически произход, сексуална или социална принадлежност. Ако удряш момичета с тръби в тила, трябва да си подготвен да получиш и куршум. Ако би мирно седяло – не би чуло видяло. Всички са равни пред закона и закона е еднакъв за всички.
*Авторът е с 25 годишен стаж в МВР, бивш генерален консул на България в Чикаго. Член на Атлантическия съвет на България.