Русия е жертва на собствената си имперска мания, колкото и да ѝ се иска да прехвърли вината на Запада

Огнян Минчев

Няколко интересни факта и некомфортни интерпретации за официалната кремълска пропаганда, фокусираща причините и отговорностите за собствената си агресия в Украйна като "заговор на Запада... НАТО... Америка..."

Причините за войната не се крият нито в разширяването на НАТО - което бе отговор на легитимните притеснения на източна Европа за собствената й сигурност, нито в стремежа на когото и да било да "деградира руската мощ" като "велика сила". Причините са в простата оценка, че след 2007 г. Русия започна отново да се държи като първостепенна международна сила - равна по значение и мощ на САЩ и на Китай, на основата на която претенция

Москва поиска "обратно" контрола върху изгубените след срива на Съветския съюз колонии

в постсъветското пространство и бившия "източен блок". Това поведение на неоимперска амбиция на Москва бе и си остава неадекватно. Преди всичко поради една основна причина.

След 1991 г. Русия получи привилегирован статут на основен партньор на САЩ и на ЕС, както и огромни финансови ресурси от МВФ за да осъществи ефективна паазарна реформа. Близко е до ума, че водещите елити на Запада биха искали Москва да повтори успеха на Пекин в трансформиране на своята обществена система и интегриране в процеса на глобализация. За тази цел Русия трябваше да повтори процес на успешен преход, който включва не само пазарна реформа, но и стратегия за модернизация.

Руската трансформация започна по хаотичен, институционално неорганизиран начин под съветите на посредствени идеологически "експерти" по пазарен фундаментализъм от типа на Джефри Сакс. Гигантското национално богатство бе разграбено по варварски начин и поделено между шепа предприемчиви ченгета, преквалифицирали се в олигарси поради присъствието си в непосредственото обкръжение на Борис Елцин. Вместо да прекрати "великата криминална революция", Владимир Путин я насочи като процес под централизирания контрол на "вертикалата на властта".

От втора (по официална статистика) икономика по времето на Съветския съюз, Русия се срина до нивото на икономика сравнима с тези на Белгия, Италия...

Неспособността на руския управленски модел да осъществи стопанска и обществена модернизация

се проявява още по-ярко в процеса на бързо развиващото се сътрудничество между Москва и Европа (Берлин) с основна цел - "вие на нас суровини, ние на вас - технологии за индиустриално развитие".

Този разумен модел на обмен бе редуциран до уродливата стратегия на Кремъл за постигане на енергиен монопол над източна Европа и за политическо подчинение на западна Европа на дневния ред на геополитическите фантазии, разработвани от самозабравилите се ченгета на кремълския режим.

Не се случи никаква модернизация - продължи грабежът на националните суровини на Русия, а печалбите достигащи до държавната хазна бяха канализирани в илюзорната стратегия за завръщане на Русия като първостепенна "велика сила" чрез възстановяване на империята. Не можеш да имаш империя равностойна на Америка и Китай и да имаш икономика равностойна на тази на Испания...

За избора на подобна парадоксална посока на неоимперско развитие на Москва способства специфичната традиция на развитие на руския имперски проект през последните 300 години. Централизираната власт

канализира огромното богатство изцяло в посока външна експанзия, а самата Русия продължава да живее бедно

и примитивно - недокосната (отвъд елитите на върха) нито от модернизацията на Европа, нито от реформите на обществено и политическо управление, съпътстващи развитието на европейските модерни нации.

Как живее Русия няма никакво значение за тези, които я управляват. Значение има само какво владее Русия.

Задънената улица, в която се намира кремълската агресия срещу Украйна е продукт на този твърде стар вътрешноимперски парадокс. И докато през втората половина на 19 век и началото на 20 век руското стопанство и общество все пак се развива въпреки удушаващата юзда на самодържавието, след 1991 г. подобно развитие не се наблюдава. Има добри резултати от частна инициатива в земеделието, суровинните индустрии, някои сектори на военната промишленост, но огромната част от стоките на паазара са внос отвън.

Путин и екипът му осъзнават провала на руската модернизация - това е техен провал

Те могат да го компенсират чрез един единствен ресурс - външната експанзия като традиционна легитимация на една (квази)имперска власт. Първата стъпка е ударът върху крехката Грузия през 2008 г., последвана от откъсването на Крим и части от Донбас от Украйна (2014), военната кампания в Сирия (2015) - "на гол корем чифте имоерски пищови...", чак до безумната авантюра да се нахвърлиш с масиран военен удар срещу най-близкия си народ - украинския, през 2022 г.

Безумието на тази агресия само скъсява историческия хоризонт на съществуване на Русия като значима (макар и не велика) международна сила, изоставаща демографски, модернизационно и институционално от тези световни образци, които макар и по различен начин водят света напред - каквото и да означава това. В този смисъл Русия и Кремъл могат да се сърдят само на себе си. Не им е виновен НАТО, не са им виновни "англосаксонците", които обикновено имат здрав разум да се възползват от една ситуация, но в никакъв случай не са заинтересовани от "обкръжаването" и поражението на Русия. Не вярвате ли?

Броени месеци след украинския референдум за независимост при срутването на Съветския съюз, американският президент Буш-старши отиде в парламента - Радата - на Киев и произнесе умоляваща реч: "Преосмислете своето решение за независимост...!"

Светът се страхува от хаос и разпад на Русия.

Светът пази Русия повече, отколкото нейните собствени управници

Пазеше я Обама, предоставил на Кремъл подарък като re-set... Пазеше я Тръмп през първия си мандат... Пазеше я Байдън - като даваше на Украйна оръжие с "малка лъжичка", та да не би случайно да бъде по-силно накърнена Русия в започнатата от самата нея война... Та така и до днес - когато все пак превес взеха тези сили, особено в Европа, които разбраха, че едно поражение на Украйна би означавало продължение на опасната за самата Европа (квази)имперска агония на една Русия, която не е в състояние трезво да оцени необходимостта от съответствие на стопански и обществен потенциал с геополитическа амбиция.

Нещата не вървят добре за Русия - и в това няма нищо странно. Колкото и вината за това да се прехвърля от собствената арогантност и неразумност върху нечии други предполагаеми "зли намерения".