Изминаха само три месеца от онзи студен 16 март, когато новоназначеният извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация у нас Нейно Превъзходителство г-жа Елеонора Митрофанова връчи акредитивните си писма и подари на българския държавен глава „Книга за три религии и автобиография на Софроний Врачански“.
След не особено успешния мандат на посланик Анатолий Макаров (когото един премиер наричаше Юра) имахме плахи надежди за някакъв митичен рестарт, за скромно размразяване, за лек полъх на топъл сибирски ветрец.
„Не судьба!“, както казват руснаците.
Точно на рождения си ден, 11 юни, др. Митрофанова ни попари с „празнично“ интервю по случай Деня на Русия, който по понятни причини отдавна не празнуваме. На цяла страница в рускоезичния полубългарски вестник „Русия днес – Россия сегодня“ Нейно Превъзходителство прави бегъл и субективен анализ на руско-българските отношения и отправи откровени
заплахи срещу българската държава и български граждани
Съвсем неубедително руската посланичка нарича арестуването на седмина руски шпиони и екстрадирането на поредните фалшиви руски дипломати „шпионски цирк“ и определя безспорните доказателства, събрани от прокуратурата и от контраразузнаването, като „изсмукани от пръсти“.
Да не би в Русия забранените неправителствени организации и затворените медии, обявени за „чеждестранни агенти“, да са били заловени на местопрестъплението? Да не би опитите да бъдат отровени Алексей Навални и дълъг списък от политически противници на путинския режим да са законни, хуманни и достойни за подражание?
Навръх роджения си ден, който сервилните представители на русофолистичния вестник й честитят с толкова ниски поклони, др. Митрофанова ни плаши съвсем недипломатично с някакъв
„черен“ списък на „недружествените държави,
за които са предвидени редица сериозни санкции, включително и от асиметричен характер“. Списъкът бил отворен за всякакви „луди глави“, „готови да пренебрегнат държавните интереси заради едничкото потупване по рамото от „чичо Сам“.
Аууу! Ама откога международните отношения предвиждат санкции спрямо „недружествените държави“?
Нима дружбата и приятелството между хората и държавите не са искрени, взаимни и равноправни отношения? Или пак се връщаме към епохата на генералите Каулбарс и Ернрот, които от името на Негово Величество император Александър № 3 са ръсили заплахи за нова окупация и за руски камшици по непокорните български глави?
А както казва големият народопсихолог и апостол на Съединението Захарий Стоянов,
„руският камшик боли повече от турския“
„Защо именно сега се наблюдава буквално русофобска истерия на Запад и България не е изключение? Каква е целта на този русофобски ураган?“, подават топката слугинстващите (уж) български журналисти.
Тук Нейно Превъзходителство успява бавно и напоително да обясни путиновата концепция за съвременна Русия, която въплъщавала „стремежа на повечето държави към многополюсен свят“. И така дразнела самопровъзгласилите се „жандарми на планетата“. Тези жандарми целяли „сдържане на развитието на нашата страна“ (щото тя иначе е цъфнала и вързала) и „разрушаване на връзките ни с европейските страни“.
Наивно и опростенческо обяснение на сложните процеси със които и във които живеем и ние. Като 7-годишен ръководител на външнополитическа централа (всъщност шпионска резидентура) др. Мигрофанова би могла да познава повече и България, и Балканите, и Европа.
Нека да припомним на четящата публика, че няма как 30 европейски и северноамерикански държави дружно
да изпитват страх и неприязън към имперска, съветска и путинова Русия без самата „матушка“ да има поне миниламна историческа вина пред тези страни и народи.
Няма как да е „русофобска истерия“
поголовното залавяне и екстрадиране на прикрити като дипломати руски шпиони от редица европейски държави: Германия, Италия, Чехия, България, Македония, Черна гора.
Даже в далечна Монголия, забравена сред централноазиатските степи, се осмелиха да арестуват руски агенти и да прочистят разузнавателните си служби.
След остра дипломатическа схватка Чехия се реши на безпрецедентна стъпка, като изгони 70 руски дипломати.
И това ли е русофобска истерия?
В Молдова след десетилетна руска хегемания най-сетне президентските избори бяха спечелени от проевропейски кандидат. А Молдовската армия ще участва в учения на НАТО в приятелска Румъния.
Украйна, Молдова и Грузия подписаха меморандум за съвместни усилия с цел ускорено присъединяване към НАТО.
В азиатския двор на бившия СССР Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Казахстан правят неистови опити да се измъкнат от „приятелската“ примка на руската икономическа и политическа зависимост.
И това ли е русофобска истерия?
Никой не обича нашествениците, диктаторите и азиатските сатрапи, промъкващи се в държавите и в живота на хората, предрешени като освободители.
Толкова ли е трудно да го разберете, г-жо Митрофанова?
България остана единствената надежда на Москва за антиевропейски реванш
Активирането на партийна и посткомунистическа сволоч, на копейкинци, малиновчета и сидеровчета, на фалшиви неправителствени сдружения на кремълска хранилка, на явна и скрита агентура на КГБ и ГРУ, опитите да бъдат парализирани или неутрализирани в дейността си срещу руските домогвания нашите разузнавателни служби ДАНС и ДАР говорят само за едно: руските резиденти и проруските им (п)резиденти свирят сбор и трупат сили за решителното сражение на 11 юли.
Там ще се опитат да прекъснат европейския курс на Република България. Да ни кастрират или даже да ни елиминират като пълноправен член на „агресивния“ блок НАТО.
Фактът, че измина цяла седмица след заплашителното интервю на руската посланичка, без нито един представител на държавна институция, на толкова кресливите партии-кандидати за Народното събрание, на дежурни или интелектуалци на повикване да се осмели да възрази на губернаторските й послания, говори нещо твърде тревожно: че в България властва руски капитал, руска политическа воля, „руска сила, руска пот“.
И сега, и след изборите имаме да си говорим за безброй много неща. Руската историография би могла да опита да ни обясни защо близо 300 години геополитическата стратегия на империята ни е отписала от държавите, които би трябвало да съществуват в полза на царя, на СССР или на Руската федерация.
Кому и защо бе нужно руски войски още преди освобождението да разрушават Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград и Варна?
Руската държава още ли изповядва заветите на онзи панславист, който бе написал “Всяко тържество на България е смърт за Русия”?
И още, и още...
Болки, мъка, кървища и преглътнати въпроси барем за 300 години.
Може би с първото си „сериозно“ интервю посланик Митрофанова е имала намерение да каже нещо важно на българските граждани. Ала нито тя, нито литературните й чираци познават нашата история, психология, манталитет и съвременното ни общество. Както е било и преди, и след лето 1878-о.
Като пожелаваме здраве и щастие на децата и внуците на др. Митрофанова, допускаме, че ще направи опит да опознае България и да отправи още поне едно, този път по-адекватно послание.
Защото отдавна е време да си кажем столетия премълчавани истини.
Да отделим зърното от плявата, газа и петрола от
имперския диктат и азиатската корупция
Да не смесваме жертвите на „освобожденията“ с безсмъртния хуманизъм на акад. Андрей Сахаров, с искрящото българолюбие на акад. Лихачов и с честното слово на истински руски люде като Василий Шукшин и Владимир Висоцкий.
Чак тогаз бихме могли и ний да запеем „що любим и за що милеем“.
А на Елеонора Митрофанова и русофилстващите безродници припомняме безсмъртните думи на Захари Стоянов – да четат и да се просвещават преди да заплашват България:
КОЙ?
Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля¬зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре¬щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него¬вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив¬ница?
Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга-рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду¬чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди¬гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра-ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга¬рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи¬янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!
Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала! Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка!
Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия. Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…