Тези няколко думи са за хората, които бяха на протеста пред Народното събрание на 14 декември, 1989 година. И към онези, които на 7 юни 1990 година изпълниха Цариградското шосе от Орлов мост до хотел "Плиска". И към участиците в палатковия лагер срещу комунистическия президент (председател) Петър Младенов.
И към техните деца и внуци, но главно към участниците в онези събития.
Някои от вас останаха в СДС, други отидоха в ДСБ, трети се разочароваха от политиката и политиците.
Хората имат правото да променят партийната си принадлежност. Всичко тече и се променя, както казват древните.
Не бих си позволил да атакувам грубо човек, който е бил десен, пък след това е станал ляв. Или обратното. Нали това е демокрацията? Правото на всеки сам да реши. Без външен натиск и без догми.
Но тези няколко реда са за друго. За
предателството към стар приятел
Не за идеологии, партии, платформи или програми. Предателството на приятел.
Не беше ли по онова време Евгений Михайлов ваш приятел и съмишленик? Беше! Кой каква партия подкрепя сега - няма значение. Пиша за онова време.
Вие предадохте вашия приятел Евгений Михайлов като застанахте зад неговия следовател и мъчител в първите години на прехода Бойко Рашков. За лидерите на "Демократична България" говоря. Вие предадохте приятел. Съзнавате ли за какво говоря? Да се прегърнете с бившите комунисти бих разбрал, въпреки че никога не бих приел и оправдал. В политиката понякога става и така. Но поне в битката си за кресла и пари да бяхте потърсили социалисти, които не са с изцапани ръце. А ръцете на Рашков са
мръсни до лактите
Предателството на приятел обаче е съвсем друго нещо.
Преди повече от 30 години Евгений Михайлов ми разказваше за следствието срещу него за танковата касета. Ако сте забравили - Евгений свали тогава Петър Младенов. Това следствие беше ръководено от Бойко Рашков. Дотогава не бях чувал името на този човек. Нямаше как да познавам всичките следователи на комунистическия режим. И също, как да предположа, че същият този Рашков ще стане десетилетия по-късно знаме на българските демократи.
Не ви ли е срам!
Предадохте един приятел...
Тук можете да прочетете спомените на Евгений Михайлов за онова следствие. Нямам сили да пиша повече. Да предадеш приятел...има ли по-отвратително нещо на този свят?
"9.30 ч. сутринта, 4. 07. 1990 г.
Въвеждат ме в кабинета на Бойко Рашков за пореден разпит за "танковата касета" с репликата на Петър Младенов "Най-добре е танковете да дойдат". Предишният разпит беше 9 часа без прекъсване.
Следователят Рашков е зад бюрото си и още с влизането ми започва да крещи:
"Какво си мислите, вие, бе, копелета с копелета?". Посяга към вестника, който е пред него и започва да налага дървения плот със сутрешния брой на в. "Демокрация":
"Какво е това, беее, каквооо?"
Отговарям: "Нищо. Декларацията на първите свидетели, видяли записа 30 минути след заснемането му."
"Няма да стане вашата, бе, нямааа! - продължава да крещи Рашков, който преди това в продължение на 20 часа ме е разпитвал и се е опитвал да манипулира показанията ми.
"Г-н Рашков, за тези свидетели ви казах още при първия разпит, но вие още не сте ги извикали. Нормално е да се плашат, че може да ги премахнете и за това излизат публично с имената си.".
Той побеснява още повече и устата му се запенва, но не може да произведе и звук.
Работа е там, че в този брой на в. "Демокрация" излезе декларацията на сестрите Жени и Ягода Лазарови, които видяха записа още същата вечер на 14 декември 1989 г. и разбиваха на пух, и прах ченгесарската версия, че записът е фалшифициран и допълнително "манипулиран от американците по компютърен път".
Жени и Ягода бяха разнесли декларацията си и до всички тогавашни медии, но излезе само във вестник "Демокрация".
Два дни по-рано, на 2 юли, на пресконференцията в 272 аудитория на СУ, която се предаваше директно по БНР, се бях заклел в децата си, че казвам истината и бях призовал П. Младенов да направи същото.
Експертната комисия от 34 специалисти по звук и картина, свикана от следствието заседаваше вече трети ден, но ченгетата се опитваха да манипулират заключението й.
"Не може да стане вашата, не-мо-жеее! Ще видите какво ще стане с вас!" - изкрещява за последно Бойко Рашков.
"Да става каквото ще, но истината ще победи." казах на изпроводяк. Не ме беше страх. Знаех, че пред вратите на следствието чакат журналисти, включително и от западни медии.
Същия ден, 4 юли 1990г., следобед експертната комисия излезе с категорично заключение, че записът е автентичен!
На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подаде оставка! (историята е разказана с подробности в предаването ми "Минало (не)свъшено"