Светослав Пинтев

Днес се разделяме с българския лев, който изигра своята ключова роля по пътя ни към сърцето на Европа. Всеки от нас ще го запомни с добро, въпреки че не винаги се вглеждахме в детайлите и символиката му.

Аз например съм печелил не един бас с твърдението, че на десетте лева има кашалот и носорог. Изглежда абсурдно и повечето хора бяха готови да заложат десетачка. Ала си е точно така, екзотичните животни са на банкнотата ни, а затова си има причина.

Много неща изглеждат абсурдни на пръв поглед, но се подчиняват на невидима за всеки вътрешна логика. Така е и с лева.

 Кашалотът и носорогът на банкнотата от 10 лева са пряка препратка към „Рибния буквар“ на Петър Берон – първия български светски учебник. Животните в него символизират знанието и науката, чрез които българите излизат от изолацията и се приобщават към модерния свят.

Така десетолевката  напомняше, че истинската стойност на парите не е само в металното покритие или резервите зад нея, а в образованието и културната памет, които стоят зад тях. Левът е вечен в този смисъл.

Има нещо дълбоко символично в това, че се разделяме с българския лев на рождения ден на Стефан Стамболов, който има ключова и често подценявана роля в утвърждаването му.

Именно по време на неговото управление паричната политика се превръща в инструмент за изграждане на модерна държава. Той е изобразен на банкнотата от 20 лева, но малцина са се замисляли защо.

В края на XIX век левът не е просто разчетна единица, а отчетлив символ на суверенитет и политическа воля. Както е сега еврото, което ни приобщава към европейските народи и ни отдалечава от кървавия Кремъл. 

Именно Стефан Стамболов, който гради държавата по завета на приятеля си Васил Левски, че трябва да сме равни на другите европейски народи, първи си дава сметка, че без стабилна национална валута България остава икономически много зависима и уязвима.

Затова неговото правителство активно използва емисионната политика, дори когато това поражда конфликти с Българската народна банка и дори крие някои инфлационни рискове.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е доста зле приета от хората. И днес мнозина се мръщят на еврото, нали?

Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети (ажиото е разликата в пазарната стойност между два вида пари или между металното им съдържание и номиналната стойност – б.р.).

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт (парична система, при която стойността на парите е обвързана със златни резерви – б.р.), като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890–1891 г., но банката започва да губи златните си резерви (златни резерви – злато, съхранявано от централната банка за обезпечение на валутата), а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети (сеньораж – доходът на държавата от емитирането на пари, разликата между номиналната им стойност и разходите за изработката им). Министерството емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

След този неуспех БНБ, ръководена по това време от Михаил Тенев, променя политиката си и през 1892 г. получава правото да емитира банкноти, обезпечени със сребро (обезпечаване – покритие на банкнотите с реален метален резерв), но правителството блокира тази възможност. Въпреки съпротивата на БНБ, опасяваща се от инфлация (инфлация – общо покачване на цените и обезценяване на парите) и ново нарастване на ажиото, правителството на Стефан Стамболов емитира сребърни монети за 5 млн. лева през 1892 г. и за още 12 млн. лева през 1894 г., за да използва пълния сеньораж за покриване на бюджетния дефицит (бюджетен дефицит – превишаване на държавните разходи над приходите – б.р.). Това води до рязко покачване на ажиото, а БНБ е принудена да намали златните си резерви от 12 на 2 млн. лева само за няколко месеца.

През 1897 г. е приет нов Закон за монетите в Княжеството, който предвижда въвеждане на златен стандарт и постепенно изтегляне на сребърните монети от обращение. Законът обаче остава до голяма степен на хартия заради икономически трудности, слаб износ и недостиг на злато. В края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато (обменяемост – възможност банкнотите да се разменят срещу метал) и преминава към сребърен стандарт, което предизвиква нова инфлационна вълна, но и води до масовото навлизане на банкнотите в бита.

След 1902 г., благодарение на външен заем от френската банка „Париба“, ажиото спада рязко, златното покритие е възстановено и левът постепенно се стабилизира. До Балканската война България на практика функционира със златен стандарт и устойчив валутен курс.

През ХХ век левът преживява нови опасни метаморфози – войни, инфлации, социалистическа планова икономика и тежкия преход след 1989 г. Кризата от 1996–1997 г. води до въвеждането на валутен борд (валутен борд – режим, при който левът е фиксиран към чужда валута и напълно обезпечен). Именно с този стабилизиран лев България влиза в Европейския съюз през 2007 г., запазвайки собствената си валута като знак за финансова дисциплина и приемственост.

А сега е ред да влезе еврото.