Авторът на есето за разрива между теологичната традиция на православието и западното християнство Леонид Бершидски признава, че дълго е обмислял думите и изводите на тезата си. Ето какво пише той:
"Източното православие има по-голям принос във формирането на бившите комунистически страни, отколкото самия комунизъм. Също така се смята, че православието не е донесло щастие на хората и ги е превърнало в противници на капитализма. Тази теория имаше голяма популярност през 90-те години, а сега отново изплува в доклад на Световната банка.
Неговите автори, бившият министър на финансите на България Симеон Дянков и Елена Николова от University college London в Лондон, анализират данните от The World Values Survey и отчета на Европейската банка за възстановяване и развитие "Животът в прехода", за да открият и изучат корелацията между религиозната принадлежност и поведението на хората и обществата. Те стигат до извода, че православието е направило от определени страни благодатна почва за комунизма и като цяло е формирало техния път, различен от страните, които са възприели западните християнски традиции.
"Западното християнство, от което произлизат католицизмът и протестантството, поставя акцент върху рационализма, логическото изследване, индивидуализма и отрицанието на авторитетите. Източното християнство, от което възниква източното православие, се асоциира с мистични и емпирични процеси и в по-голяма степен се основава на любов към ближния и общината, а също така отделя по-малко внимание на законите, разума и критичното отношение към властта. Трябва да се отбележи, че тези дългосрочни разногласия в позициите са се запазили и след почти 30 години след падането на комунизма.
Комунистическите управници не са се отнасяли особено блогослклонно към църквата, но по думите на Дянков и Николова, те са използвали особеностите на православния мироглед, които сметнали за полезни, например, акцентът върху традициите, общинността, "по-слабото умение да използват закона в своя полза" и голямото уважение към властта. По този начин
мисленето, сформирано от религията,
намиращо се под гнета на властите, се запазвало, подтискайки уважението към върховенството на закона, иконоборството, творчеството и новаторството.
Ако и вие сте от моето поколение, то сега ще чуете повторение на това, което руснаците, българите, украинците и гражданите на бивша Югославия (с изключение на гърците), разказваха за новите елити през 90-те - в пълно съответствие с работата на покойния германски философ и политолог Макс Вебер, че капитализмът е тясно свързан със западната религиозна традиция, особено с протестантската етика, и с това се обясняваше успехът на такива страни като Полша и Чехия по време на техните посткомунистически реформи.
За това можем да прочетем и в академични публикации от този период: работата на социолога Андреас Бус от 1989 е класическа в това отношение.
Но традицията, особено за руснаците, е много по-стара: корените и са в трудовете на философа "западник" от XIX век Пьотър Чаадаев, който смятал, че за разлика от европейските стран, Русия е възприела неправилния тип християнство.
"Макар че сме християни, не за нас узря плодът на християнството. В нашата кръв има нещо, което отхвърля истинския прогрес", пише Чаадаев.
През 90-те години, когато Русия направи опит да се присъедини към цивилизования свят, Чаадаев отново стана популярен.
Тогава Русия и нейните православни съседи, изглежда, бяха намерили своято място в света и в голяма степен следваха траекторията на ръста и взаимодействието, а свързаната с това дискусия в обществото направи пауза. Сега отказът на Русия да се присъедини към западния свят и тревогата по повод икономическата криза в Гърция, в Украйна и в другите православни страни, изглежда, предизвикаха оживление сред стария начин на мислене.
Дянков и Николова откриват доказателства за тезата си в социологическите данни. Те сочет, че православните християни са по-малко доволни от живота си, а техният социален капитал е по-малък, отколкото при католиците или протестантите, но е съразмерен с капитала на нерелигиозните хора.
Също така те са по-малко склонни да подкрепят нови идеи, да рискуват или да работят в големи частни компании. Те в по-голяма спетен подкрепят идеята за задълженията на държавата и държавната собственост. С други думи - по-слабо подхождат на капитализма.
"Теологическите разлики между различните християнски конфесии, може би, са поставили страните на различни пътища на развитие много преди идването на комунизма", пишат в изводите си Дянков и Николова.
Преди 20 години просто щях да забравя за тази идея, дори само защото интуицията ми би я възприела като невярна. Това звучи дори донякъде унизително, защото заради изчезването на уважението към властта мнозинството от хората се опитаха да се приспособят към новата икономическа реалност, по някои твърде "предприемчиви", да не кажа незаконни начини. Трудно беше да се съпоставят православните традиции с формиращия се безпощаден капитализъм, въпреки че
новите "мутробарони" (олигарсите) започнаха да позлатяват куполите на православните църкви
Но .... сега ми е трудно да не се съглася с изследването на Дянков и Николова, особено когато става дума за Русия. Подхождайки към проблема от съвършено друг ракурс, руският социолог, който работи в един от православните университети в Русия и получи правителствен грант за своите изследвания, достига до аналогичен извод:
"Спецификата на православието е в това, че то разглежда не призванието или професионалната дейност като средство за спасение, а послушанието и смирението спрямо този, който е по-опитен или е по-високо в йерархията".
Древните корни и религиозните основи на културата могат действително да окажат под-силно влияние върху пътя, който ще избере страната, отколкото каквито и да било рационални, геополитически или икономически съображения".
Според мен, в тезата на Бершидски "има нещо", но не и нещо повече
Представителите на Запада често забравят, че мнозинството от православните страни векове са живели под мюлюлманско робство. Византия пада през 1453 година, а Гърция се освобождава чак през 19 век. Същото се отнася и за православните Балкани.
Монголите нахлуват в Русия през 13 век и тя успява да се освободи едва през 16 век. Русия не е преживяла Реформацията, благодарение на която Европа получава несравнимо с нищо друго в историята ускорение по пътя си към съвременната епоха.
Православните страни не преживяват епохата на Просвещението: опитите на Петър Първи да натрапи Просвещението на Русия са груби и само частично се увенчават с упех.
В тези страни не е имало и индустриална революция. Съвременната епоха започва в Русия едва през 1917 година след травмите от болшевишката революция.
Русия, както и голяма част от православните страни провежда голяма част от века
под игото на тоталитаризма,
който почти успява да унищожи православната църква и вярата, унищожава гражданското общество и общественото доверие, неоходимо за върховенството на закона и функционирането на капитализма.
Източноевропейските страни, попаднали под съветско иго след Втората световна война, също се сблъскват с унищожаането на техните религиозни традиции и институции на гражданското общество. Моя приятелка унгарка веднъж ми каза, че нейната страна трудно се приспособява към демокрацията, защото и досега не се е оправила от моралния упадък при комунизма: на хората им е безкрайно трудно да се доверяват един на друг, защото при комунизма никой не е можел да си позволи разкоша да се довери на някого.
Затова, когато хората виждат връзка между теологичната "изостаналост" на православните страни и начина, по който се борят за икономическа стабилност, разбирам какво имат предвид.
Аз също смятам, че културните промени могат да имат религиозни или философски обяснения. Но е невъзможно те да бъдат "хирургически" отделени от икономическите и технологичните промени, както и от социално-историческите условия.
Казвам това не като оправдание на православните култури, но и защото твърдо смятам, че не можем да съдим за религията само в зависимост от това дали тя помага на хората да станат успешни капиталисти или либерални демократи.
Превод: Faktor.bg