Проф. д-р Веселин Вучков*
Детство и професионална дейност
„Родил се в полите на величествената Рила и слушал от малък недоизпетите песни за народни теглила и беди, Сотир Янев бе откърмил от ранно детство в душата си едно голямо чувство – чувството на беззаветна обич и преданост към народ и Родина. Върху тази психологична основа се изгражда в продължение на 51 години характерът на един общественик и вярата на един политически деятел, достоен само за почит и уважение“. Думите са на депутата Серафим Георгиев и са произнесени непосредствено след убийството на Сотир Янев през пролетта на 1943 г.
На другия полюс са оценките на нелегалните дейци на БКП, макар и произнесени години по-късно. В книгата си „Повеля на дълга“ през 1979 г. Цола Драгойчева нарича Сотир Янев „злостен комунистоядец“ и един от „най-разпалените и речовити агитатори“. „Тази помия (по адрес на съветския строй , б. а.) той разливаше с някакво налудничаво вдъхновение от трибуната на парламента, в колоните на печата, на митинги и други правителствени сборища“, добавя Драгойчева. А през 1962 г. в книгата си „В името на народа“ Митка Гръбчева, участник в бойните терористични групи на БКП, ще напише: „Всяка негова дума е пропита със злъч, с отрова. Той е опасен дори тогава, когато те хвали… Прочетох написаното и се уплаших – редакторът ще протестира. Той ще иска да премахне безбройните епитети, с които съм определила този тип: мръсник, гад, подлец, и пр., и пр.“
Ала кой е Сотир Янев, чието име и обществена дейност предизвикват подобни разнополюсни оценки? Днес, повече от седем десетилетия след трагичната му смърт, можем да дадем своята справедлива оценка, а тя ще разкрие пред нас чертите на една забележителна личност от Дупнишкия край.
Сотир Янев Дробачки е роден на 28-ми октомври 1891 г. в дупнишкото с. Стоб. Завършва основно образование в селското училище, прогимназиално – в Дупница, средно – в Кюстендил (Педагогическо училище, 1904-1909). Отзвукът на Илинденското въстание го вдъхновява да пише първи публикации с псевдонима „Хесенцов“. След това е учител за една година в с. Пороминово, а през 1911 г. записва „право“ в Софийския държавен университет. Прекъсва обучение заради избухването на Балканската война. След войната следва една година „право“ в Цюрих, Швейцария, но отново прекъсва – този път заради избухването на Първата световна война. Постъпва в Школата за запасни офицери, след това е взводен командир в 54-ти пехотен полк и участва на фронта при Гевгели, Криволак и Завоя на р. Черна. През 1917 г. е произведен в подпоручик, за проявена храброст е отличаван с няколко ордена. След войната завършва висшето си юридическо образование в София (1920), провежда стаж в Кюстендил и адвокатства една година в същия град. В периода от 1922 г. до 1924 г. специализира държавни науки и наказателно право в Берлин; от 1924 г. до 1928 г. установява адвокатска практика в Дупница; от 1928 г. постоянно живее в столицата.
Сотир Янев развива бурна обществено-политическа дейност. Още като гимназист става член на Социалдемократическата партия (широки социалисти). През 1922 г. участва в Международния конгрес за мир в Хага, през 1923 г. – в обединителния конгрес на Социалдемократическия интернационал в Хамбург. Съпартиец е с политици като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, д-р П. Джидров, братя Братанови. Взема активно участие и в кооперативното движение: от 1925 г. до 1939 г. членува в Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации. Междувременно е бил общински съветник в Дупница и председател на местното читалище „Напредък“ (1925-26 г.). През 1920 г. е един от основателите на дупнишкия вестник „Светлина“ (с редактор-стопанин Владо Пилев), който излиза всяка събота до 16-ти септември 1944 г. и се превръща в основен източник за политика, култура и икономика в Дупнишка околия. Янев е кръстник на вестника, а сътрудници са имена като проф. Асен Златаров, Кръстю Пастухов и пр. В периода 1924 г. – 1926 г. по идея на С. Янев в Дупница излиза в-к „Народно дело“, отразяващ идеите на широките социалисти. Янев редактира и редица софийски издания: „Червена трибуна“ (1929-1931), „Народ“ (1932); публикува обществено-социални статии в сп. „Философски преглед“ и другаде.
Първият депутатски мандат на С. Янев е от 1927 г. до 1931 г. в 22-то ОНС, бил е секретар на социалдемократическата група. Като депутат от Дупнишко подкрепя тютюнопроизводителите от селата Стоб, Кочериново и Бобошево, търсейки пазари в страната и чужбина. След преврата на 19-ти май 1934 г. се оттегля от активен политически живот. За втори път е избран за депутат на 28-ми януари 1940 г. в 25-то ОНС от първа Дупнишка избирателна колегия, включваща западната част на града, Разметаница, Долно поле и Рилското корито. Председател е на парламентарната комисия по правосъдие, по-късно е председател на комисията по външни работи и вероизповедания, членува в бюджетна комисия и е секретар на комисията по Отговора на тронното слово. По негово настояване, както и на депутатите Димитър Икономов от Дупница и Таско Стоилков от с. Кочериново, през м. януари 1941 г. е създаден Дупнишкият областен съд, а с това се преодолява 30-годишното неудобство на хората от района да пътуват по съдебни дела до Кюстендил.
Сотир Янев има известен
принос за спасяването на българските евреи
За това свидетелства в своя дневник премиерът Богдан Филов, както и откритите при полицейския обиск на кантората след убийството множество изложения на лица от еврейски произход, които са търсили помощ от видния общественик.
Сотир Янев има изключителни ораторски способности: внушителен глас с особен тембър, ясна дикция, говори без бързане, с изсечени изречения и с паузи в техния край, за да може публиката да осъзнае словото. Изнася популярни беседи и сказки в София и в избирателния си район, където проличава огромната му ерудиция. Ораторски способности демонстрира и в речите си от парламентарната трибуна, както и в адвокатската си практика. През 1938 г. между селата Стоб и Рила възниква спор за границата между горски владения в местността „Дери-змиица“, С. Янев съдейства Стобската община да наеме видни столични адвокати; съдебното заседание се провежда на самото място в рилската гора; съдиите и адвокатите са на място, както и цялото население на Стоб и Рила – делото е спечелено от с. Стоб, което предизвиква огромно въодушевление и признателност. Сотир Янев е адвокат на Младен Исаев – един от подсъдимите по делото от 1942 г., по което са осъдени на смърт Никола Вапцаров и негови съратници. Поетът Младен Исаев е спасен. Сотир Янев оставя и богато литературно наследство, библиографията му включва дванадесет книги и брошури и многобройни статии („От Струма до Черна“, 1917 г.; „Националните проблеми след войната“, писана в Берлин през 1923 г.; „Политическият човек: социология на политическите убеждения“, 1936 г.; „Пътят на нацията“, 1939 г. и др.).
Убийството
Разривът между СССР и Германия през 1941 г. постепенно отвежда Сотир Янев до прогермански позиции. След посещения в СССР започва серия от публикации в официални издания, както и множество публични сказки и изложби (включително във Вардарска Македония), на които разобличава безчовечието на болшевизма. Като депутат от правителственото мнозинство съдейства за приемането на редица репресивни закони в периода до 1943 г. Вероятно по тази причина и най-вече заради въздействащите му речи, е „осъден на смърт“ от Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. Особено усърдие в заклеймяването му проявява Станке Димитров (Марек), роден в Дупница и също учил право в Швейцария и в София (Марек е замесен и в кървавия атентат в черквата „Св. Крал“ през 1925 г.). Изпълнението е възложено на една от „бойните терористични групи“, ръководени в страната от Централната военна комисия на нелегалната БКП. Янев получава и анонимни писмени заплахи. Подобни „присъди“ получават и полк. Атанас Пантев, ген. Кочо Стоянов, ген. Христо Луков, собственикът на в-к „Зора“ Данаил Крапчев и др. Пантев и Луков за разстреляни, а Крапчев оцелява при опита за убийство. Депутатът Сотир Янев е разстрелян на 15-ти април 1943 г. около 9,15 часа на площадката пред адвокатската си кантора на ул. „Цар Калоян“ № 1 в София, а извършител е Никола Драганов – Гуджо, охраняван от Йордан Петров. Предната вечер Драганов и Петров присъстват на сказка в кино „Подем“ (Дома на железничарите и моряците), където Янев демонстрира ярките си ораторски способности пред многолюдна аудитория, но се отказват от атентат заради засилената охрана. Сотир Янев е погребан в София. На 01-ви февруари 1945 г. т. нар. „Народен съд“ посмъртно признава Сотир Янев за виновен по общите обвинения и конфискува цялото му имущество. Върху всички наследници несправедливо се разстила сянката на подозрението. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдата по реда на надзора.
Семейството
В дните след убийството на Сотир един от неговите братя – Давидко, ще напише във в-к „Светлина“: „В утрото на 15-ти април 1943 г. България загуби един от най-верните си синове. Дупнишка околия загуби един от своите избраници, който усърдно и ревниво й служеше. Дупница загуби големия защитник на нейните интереси. Родното ни с. Стоб се раздели с човека, който беше гордост за него. А ние, какво загубихме ние? Какво загуби нашата стара майка, която безутешно плаче по своя първороден син? Какво загубихме ние, неговите четирима по-малки братя …? Какво загуби неговата съпруга … и нежно обичащата го дъщеря?... Много, много загубихме ние!“.
Бащата на Сотир Янев – Яне Дробачки – е от горно-джумайското с. Демирево, преселват се в рилското с. Стоб. В семейството, занимаващо се с обикновено земеделие и животновъдство, се раждат петима сина: най-големият е Сотир, следват Давидко, Никола, Иван и Асен. Давидко Янев също е юрист и общественик, тих и скромен човек. Той е един от най-успешните кметове на Дупница, на този пост е от 1939 г. На 04-ти януари 1944 г. американски самолети бомбардират Дупница и околностите, загиват над 60 души. Кметът Д. Янев полага огромни усилия за превъзмогване на бедствието, но трудно понася трагедията. Доброволно подава оставка от кметския пост през м. март 1944 г. На 03-ти октомври 1944 г. е отведен в милицията в Дупница и същата нощ е убит без съд и присъда в местността „Черна нива“ по посока Кюстендил; голямата му къща над градската градина е национализирана, а скоро след това заради преживения стрес и мизерията, в която живеят, умират съвсем млади двамата му синове. Никола Янев работи като банков чиновник в Дупница. Иван Янев е съден от „Народния“ съд, след затвора работи като обущар-занаятчия в с. Стоб. Асен Янев до смъртта си живее в София и е преподавател по естествени науки в Софийския университет; достига до званието „доцент“ и през 1949 г. е първият преподавател по дисциплината „Методика на обучение по биология“ в университета; пише книгите „Декоративни растения във флората на България“ през 1959 г., „Ранни пролетни растения“ през 1965 г. (в съавторство) и др.
Мисли на Сотир Янев
„Патриотизмът, който е показал българският въоръжен народ, тъй чист и тъй дълбок, е най-доброто и сигурно мерило за силата на българското държавно съзнание.“
*
„Българското дете, младежта и зрялата възраст трябва да превъзмогнат в себе си прекомерния индивидуализъм и суровата себичност, за да цъфне едно ново политическо чувство за народностната гордост, да се укрепи и една непринудена, а свободна обществена солидарност, под егидата на българската държава.“
*
„Два свята има: на любов и мир, на деятелност и борба. В семейния свят да любим и живеем в мир. В обществения – да се борим, и тази борба да въздигнем във върховен човешки дълг, който да направим скъп завет за ония, които идват след нас. Отношенията на човек към човек трябва да се развиват под знака на смирение и човечност.“
*Веселин Вучков е професор по наказателно-процесуално право в Академията на МВР и в Югозападния университет-Благоевград. В периода от ноември 2014 г. до март 2015 г. бе министър на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ, но подаде оставка заради несъгласие с кадровата политика на премиера в сектора за сигурност. Статията е публикувана в дупнишкия в-к „Вяра“, препечатваме я с разрешението на редакцията и автора. Снимките са от личните архиви на автора и на Явор Тодоров, както и от архива на МВР; някои от тях се публикуват за първи път.
Снимки:
1. Полицейска снимка на убития депутат
2. Сотир Янев (1891 – 1943),
3. Сотир Янев със съпругата Анастасия и дъщерята Лилия.
4. Петимата братя Яневи през 1912 г., най-големият Сотир е в средата
5. Анонимно заплашително писмо, открито при полицейския обиск след убийството на Сотир Янев
6. Общ надпис: Две от книгите на депутата-юрист
7. Сотир Янев (с бастуна), откриване на учебна година в двора на дупнишкия Учителски институт, 30-те години на 20-ти век
8. Сотир Янев, краеведа Асен Меджидиев, неизвестен, кмета Давидко Янев (брат на Сотир), общественика Станислав Казаков. Снимката е пред недовършения Ловен дом, вероятно 30-те години.
9. Сотир Янев (в средата) с общественици в двора на Ловния дом.
10. Сотир Янев (с бастуна), над нега с очилата – туристическия деятел Станислав Казаков.
11. Полицейското досие по повод убийството на Янев.
12 и 13. Изложение от жители на Пловдив от еврейски произход до Цар Борис ІІІ, открито в кантората на С. Янев.
14. Показания на един от свидетелите на убийството на депутата.
15. Изложение от жени-християнки, омъжени за мъже от еврейски произход, открито в кантората на С. Янев.