Юлиана Методиева

На 30 януари от 14.30 часа в Храм-паметника „Александът Невски“по случай 10 години от смъртта му ще бъде отслужена панихидата за д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на Република България.

Президентът Желю Желев, заедно с президентите Вацлав Хавел (Чехия) и Лех Валенса (Полша) са ключови фигури в политическия пейзаж на Централна и Източна Европа по време на прехода от комунистически режими към демокрация през края на 20-ти век. След падането на Берлинската стена и колапса на комунистическите режими в Източна Европа, имаше силно желание за промяна и демократизация в България. Президентът Желев беше символ на тази промяна.

Д-р Желю Желев беше известен

с подкрепата си за демократични принципи, свободни избори и граждански права

. Той представляваше надеждата за промяна и нов път за България след десетилетия на комунистическо управление.

Като един от най-известните критици на комунистическия режим и автор на цензурираната книга „Тоталитарната държава/Фашизмът/, Желев успя да привлече гласовете на хората, които искаха радикална промяна и край на комунистическата власт. Той бе харизматичен лидер с умение да говори убедително и да вдъхновява хората. Неговите речи и публични изяви го направиха популярен сред широката публика .Мнозина интелектуалци, студенти и млади хора подкрепяха усилията за декомунизация, тъй като те виждаха в тях възможност за свобода, демокрация и модернизация на страната.

Философът дисидент стана и председател на КС на СДС, с което изигра ключова роля в обединението на различните опозиционни групи и партии. Д-р Желю Желев успя да създаде коалиция, която беше достатъчно силна и организирана, за да се противопостави на комунистическия режим. Той беше възприеман като човек с високи морални стандарти и почтеност, което беше важно качество в контекста на широко разпространената корупция и недоверие към политическата класа.

Д-р Желю Желев ръководеше делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), където се договориха основните параметри на политическия преход и се взе решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII Велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България. През февруари 1990 г. беше създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав: Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.

Докато Желев и Съюзът на демократичните сили (СДС) подкрепяха демократични и прозападни ценности, БСП продължаваше да поддържа марксистки и социалистически възгледи. Тази идеологическа конфронтация беше основен източник на напрежение.

Комунистите, представени от Българската социалистическа партия (БСП), наследник на Българската комунистическа партия (БКП), имаха дълбоко вкоренени идеологически различия с Желев и неговото правителство. Д-р Желю Желев и Съюзът на демократичните сили (СДС) подкрепяха демократични и прозападни ценности, БСП продължаваше да поддържа марксистки и социалистически възгледи. Тази идеологическа конфронтация беше основен източник на напрежение.

След десетилетия на еднопартийно управление и репресии, много българи, включително членове на БСП, гледаха с подозрение на новото демократично движение. Те виждаха в Желев и СДС заплаха за своя начин на живот и политически интереси. Историческото недоверие и страх от загуба на власт и влияние бяха значителни фактори.

Преходът към пазарна икономика и демокрация беше болезнен процес, който доведе до значителни социални и икономически трудности. Много хора, включително членове на БСП, обвиняваха Желев и неговото правителство за тези трудности и използваха това като аргумент за своята опозиция. Икономическите реформи доведоха до висока безработица и инфлация, което допълнително изостри напрежението.

Лидерите на БСП, като Андрей Луканов и други, виждаха в Желев конкурент за политическото лидерство в страната. Това създаде допълнително напрежение и конфликти между двете страни. Борбата за власт и влияние беше важен фактор в политическата динамика на периода.

В резултат на тези фактори,

комунистите останаха твърда опозиция на Желев и неговото правителство,

което доведе до продължителен период на политическа нестабилност и конфронтация в България през началото на 90-те години.

Хората, които бяха пострадали лично или чиито семейства бяха пострадали от комунистическия режим, също подкрепяха декомунизацията. Те виждаха в нея шанс за справедливост и възстановяване на техните права. Но немалка част от населението, особено по-възрастните хора, които бяха свикнали с предишния режим и се чувстваха комфортно в системата на държавен контрол и гарантирана работа, бяха против декомунизацията. Те виждаха в нея загуба на стабилност и сигурност.

Изключителното застъпничеството на д-р Желю Желев за правата на турците бе посрещнато с благодарност от турското малцинство, което беше пострадало от политиките на асимилация на БКП. Въпреки това, част от българското общество остана скептична към тези мерки и ги възприемаше като заплаха за националната идентичност.

Западните държави и международните организации подкрепяха демократичните движения в Източна Европа, включително и в България.

Знакови срещи

През своите два мандата д-р Желю Желев се срещна с президента на САЩ Джордж Х. У. Буш(1990,1991), а после и с президента Бил Клинтън(1996) . Тази среща беше важна за обсъждане на въпросите на сигурността, икономическото развитие и интеграцията на България в НАТО и ЕС.

Още през първата година първия демократично избран президент Желев се срещна с британския премиер Маргарет Тачър през 1990 г. По-късно се срещна Джон Мейджър, който наследи Тачър като премиер на Великобритания.

През едно от важните му посещения в Германия Желев се срещна с германския канцлер Хелмут Кол(1990) , последва и втора среща( 1991). Заедно с президентът на Германия Рихард фон Вайцзекер президентът Желев положиха изключителни усилия за укрепване на двустранните отношения и сътрудничеството в областта на културата и образованието.

Eмблематична е и срещата на президента Желев с френския президент Франсоа Митеран през 1990 г. Тази среща беше важна за получаване на подкрепа за демократичните промени и икономическите реформи в България, както и за насърчаване на френските инвестиции в страната.

По-късно Желев се срещна и с Жак Ширак, който наследи Митеран като президент на Франция. Политическите му контакти го свързаха с Джулио Андреоти и с руския президент Борис Елцин(1992).

Тези срещи бяха ключови за утвърждаването на България като демократична и стабилна държава, интегрирана в международната общност. Те също така помогнаха за получаване на подкрепа за демократичните реформи и икономическите промени в страната, както и за насърчаване на чуждестранните инвестиции и сътрудничество в различни области.

Светла му памет!