Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик“ организира конференцията „100 дни пълномащабна война в Украйна – предизвикателства и перспективи за стабилността, отбраната и мира в региона и Европа.“ В събитието, което ще се проведе на 3 юни в Централния военен клуб в София, ще участват водещи експерти по сигурността и отбраната, политици, представители на академичните среди. Сред тях са министърът на отбраната Драгомир Заков, проф. Тодор Тагарев, ген.-майор Съби Събев, проф. Огнян Минчев, доц. д-р Велизар Шаламанов, ексминистърът на външните работи Даниел Митов.
Конференцията е повод да разговаряме с нейния организатор полковник Георги Тодоров, координатор на клуб „София” на СОР „Атлантик“.
Полковник (о.з.) Георги Тодоров е завършил ВНВУ „В.Левски“ през 1979 г. и Военната академия „Г.С.Раковски“ през 1988 г. Бил е командир на взвод и рота в 24-та танкова бригада в Айтос, както и заместник-началник и началник-щаб на 12-и мотострелкови полк в Елхово. Служил е още в Оперативното управление на Командването на Сухопътните войски, Генералния щаб на БА и Министерството на отбраната.
В периода 2002-2004 г. е заемал международна длъжност в щаба на НАТО в Неапол, Италия, а от 2006 г. до 2009 г. е бил заместник-национален военен представител в Съюзното командване по операциите (SHAPE) в Монс, Белгия. Приключва военната си служба като началник на отдел „Отбранителни способности“ в управление „Стратегическо планиране“ на Щаба на отбраната. За работата си е удостояван с ордени, медали и други награди.
Интервю на Илиана Славова
- Полк. Тодоров, какво провокира организирането на тази конференция, има ли дефицити в публичното говорене по темата, които да бъдат компенсирани?
- Съюзът на офицерите от резерва "Атлантик" винаги е бил проактивен по широк кръг от въпроси, свързани с националната и колективната сигурност, защита и отбрана. Погледнете примерно декларациите на сайта на нашата организация и особено тези от началото на тази година и ще се убедите, че тревогата и загрижеността ни по случващото се, непосредствено преди и в хода на войната на Русия в Украйна, нямаше как да ни направи пасивни свидетели. Целта, която си поставихме с колегите от Софийския клуб на СОР "Атлантик" с идеята за тази конференция, е провеждането на една смислена и полезна дискусия с която да дадем нашия скромен принос за информиране, въздействие и засилване на обществения дебат за войната в Украйна. Не мисля, че темата за войната в Украйна е недостатъчно засегната в публичното говорене и отразяване. Проблемът по-скоро е, че умишлено или не (по скоро е първото) поднасяната информация, според мен, изкривява представата на много хора за абсолютно безспорното – Русия е агресорът, а Украйна е потърпевшата страна в тази непредизвикана, брутална война.
- Какви са предизвикателствата пред сигурността в Европа, породени от тази война?
- Отговорите на този и други подобни въпроси ще бъдат дадени от хората, които приеха да участват в първи и втори панел. Те са утвърдени експерти по въпросите на сигурността и отбраната, които ще дискутираме, генезиса на войната в Украйна, в основата на който стои войнстващата неоимперска политика на Кремъл. За тази политика е изговорено много, което обаче никога не би могло да опише и да обясни докрай това, което се случва пред погледа на човечеството – хилядите убити и ранени, включително мирни украински жители, жени, деца и възрастни хора; напълно сринати и разрушени градове, села и инфраструктура. Агресивна, неоправдана война, която преобръща съдбата на милиони украински граждани!
- Как оценявате реакцията на НАТО и на страните от Алианса към Украйна?
- Краткият ми отговор е - по единствено възможния и най-правилен начин. От една страна, НАТО активира системата си за управление на кризи, която в случая включва широк комплекс от мерки и дейности, насочени към убедително възпиране на нечии агресивни намерения. Едновременно с това започна предно разполагане на не много мащабни съвместни съюзни сили, които, ако възникне необходимост, ще станат ядрото на значителна отбранителна формация, която да гарантира истински надеждна колективна отбрана в Източна Европа. Това се вижда от Русия, това се знае от техния Генерален щаб и повярвайте, това е много въздействащо.
От друга страна, страните от Алианса, подпомагат Украйна и нейната героична армия със значителна военна помощ, за което толкова много неща вече се знаят. Най-значимата помощ за Украйна обаче виждаме в демонстрираната солидарност и единство със справедливата кауза на украинския народ, не само от страните от НАТО и ЕС, но и от целия демократичен и свободен свят, който категорично осъжда бруталната агресия на Русия в Украйна. Виждаме, че санкциите дават ефект и няма да е далеч времето (според това, което чета в руския сайт КомерсантЪ), когато това осезаемо ще се усети силно от обикновените руснаци.
- Можеше ли да се предприемат действия от 2014 г. досега, които да предотвратят руската агресия?
- Не от 2014-та, а далеч по рано, НАТО и Обединена Европа направиха изключително много по засилване на мерките на доверието, разоръжаването и контрола на въоръженията в Европа. Разбира се, останаха и неразрешени въпроси, но никой от тях не налагаше по никакъв начин военното решение, което предприе Путин. Нищо от свършеното в отношенията обаче не беше достатъчно за удовлетворяване на реваншистките и неоимперски попълзновения на Путин и върхушката в Кремъл. Единственото, което би "омилостивило" Путин, мисля, би било демократичният свят да приеме, че е поставен пред свършен факт с анексирането на Крим. Е, това няма как да се случи и никога украинският суверенитет над Крим няма и не бива да бъде поставян под съмнение. Противното би предрешило опасно установения световен ред.
- Бихте ли прогнозирали изхода от тази война?
- Не се наемам, ще зададем този въпрос на нашите гости и участници в конференцията. Аз съм за незабавното прекратяване на огъня и изтегляне на руските сили отвъд държавните граници на Украйна!
- Какво трябва да предприемат страните от евроатлантическото пространство занапред, за да гарантират мира или поне да минимизират рисковете от военни конфликти?
- Чрез засилване на доверието, чрез диалог и дипломация, ако разбира се насреща си имаме хора, които приемат изконното право на самоопределение и ценностите на либералната демокрация. И тъй като това не е така и диалог няма да бъде постигнат нито лесно, нито бързо, ни остава само едно: да инвестираме в отбраната си - умно, съвместно със съюзниците от НАТО и ЕС, и технологично напредничаво. Това бих казал като военен човек.