Виталий Гинзбург, kasparov.ru
Вече съм писал за това, че един от съществените признаци на ирационализма на путинска Русия е практически пълното отсъствие на „бенефициенти“ вътре в страната. При това на всички нива.
Но бенефициенти от разпада* на путинска Русия ще бъде целият цивилизован свят.
Едновременно с разпада на Русия ще изчезнат:
– Глобалният източник на военна заплаха;
– Главният развъдник на световна корупция;
– Най-мащабната пералня за мръсни пари;
– Основният център, който противодейства на демокрацията.
След разпада на СССР военните разходи в света бяха съкратени с почти 300 милиарда долара годишно.
При разпада на Русия дългосрочният ефект от съкращаването на военните разходи ще бъде още по-осезаем.
След разпада на СССР броят на ядрените бойни заряди и носители бяха съкратени два пъти. Вместо 6 армии ракетните войски със стратегическо предназначение на РФ останаха 3. От 35 съветски дивизии на РВСП в Русия останаха 14. От 10 дивизии ДА останаха 2. И две бази. От 24 дивизии подводници останаха 6.
Разпадът на Русия е едновременно и разпад на руския военно промишлен комплекс и съответно
гаранция за демилитаризация
Тоест, това е очевидно.
Сега да видим кой печели вътре в Русия.
Тук картината е малко по-сложна.
При разпада на СССР структурата на „печелившите“ беше следната:
1. Народ. Първоначално бенефициенти бяха народите на Прибалтийските страни. Впоследствие към тях се присъедини Украйна.
2. В по-голяма степен народите, отколкото елитите: Русия (до 2012 г.) Молдова и Грузия.
3. В по-голяма степен елитите, отколкото народите: Русия (след 2012 г.) Армения, Азербайджан, Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
4. Изключително елитите – Туркменистан.
Примерна карта показва новите държави, които ще се появят след разпада на империята
Що се отнася до Русия, разпадът е равен на рационализиране
Съответно се отстранява ирационализмът, пропада империалистическото и се появяват условия и стимули за динамично развитие на нови държави, необременени с такива военни разходи и други нерационални тежести за икономиките им. Това е изгодно както за националните и регионални елити, така и за населението на тези образувания.
Друг въпрос е, че в различните региони, както и в СССР съществува различно съотношение на облагодетелстваните между народите и националните (регионалните) елити.
Съществува институционална подкрепа за независимостта във вид на референдуми, алтернативни структури на управление и даже фронда** в Чечня, Татарстан, Башкортостан, отчасти в Якутия и Калмикия.
В останалите републики и региони идеята за независимост засега съществува основно на ниво национални и регионални активисти.
Следователно, окончателните решения ще зависят в голяма степен от местните елити. Затова трябва да имаме разбирането, че при решаването на този въпрос основният избор няма да бъде в полза на СВОБОДАТА, а в полза на ИНТЕРЕСА. И не на последно място: в интерес на елитите.
Сега, що се отнася до рисковете. Разбира се, те съществуват. Но правилно ли се оценяват?
Преходът от едно устойчиво състояние към друго преминава през
ХАОС
Хаосът в Русия вече нараства. И статистическият, който се задълбочава, и динамичният.
Както и при разпада на СССР, има два основни риска. Това са руското ядрено оръжие и регионалната сигурност. Всички помнят, какво беше решението преди 35 години. Но има съществена разлика.
Преди да се разпадне СССР не водеше война, имаше вменяемо правителство и не шантажираше света с ядрено оръжие.
Сега за рисковете от неконтролирано разпространение на ядреното оръжие говорят същите тези хора, които шантажират с него света и след както са се убедили в провала на своя шантаж запяват старата си песен на нов глас.
Путин и Патрушев, които, съдейки по някои данни, вече обсъждат като реална възможността за излизането от Русия на Татарстан, Башкортостан и Чечня (без да се страхуват, че ще бъдат обвинени в призиви за нарушаване на целостта на Русия), се опитват да използват риска от разпространение на ядреното оръжие в качеството на свой
последен инструмент за шантаж
В тази връзка има два главни аспекта.
Първият – технологичен.
Ядреното оръжие има специфика, която прави невъзможно неговото разпространение в качеството му на „ядрено“. То не може да се разпространява без системите за управление, които се намират в „центъра“.
През 1991 година дивизиите на ракетните войски със стратегическо предназначение, дислоцирани в Украйна, Беларус, Казахстан и Литва бяха своевременно изключени от системите за управление, а всички кодоблокиращи устройства на тактическите ядрени оръжия (КБУ - Основно техническо средство за защита от несанкциониране използване на ядрено оръжие, предназначено за неговото блокиране и разблокиране с помощта на кода, съответстващ на санкцията за използването му) и самите боеприпаси бяха преместени на територията на Русия.
Следователно, това е още едно потвърждение откъде идва реалната заплаха.
Притежанието на ядрено оръжие е едно крайно скъпо удоволствие, което не е посилно за която и да било поструска държава, което освен това ще се нуждае и от международно признаване и икономическа помощ. И които именно заради това се стремят да получат независимост.
Вторият – регионалната стабилност.
Предвиждайки резултатите от своето двадесетгодишно управление Путин опита да използва още един фактор за шантаж на световната общност.
В едно от своите скорошни изказвания Путин „предупреди“, че в кутията на Пандора са скрити две хиляди регионални конфликта.
Но това също не отговаря на действителността.
Шантажът с „балканизация на конфликтите“ не е нищо повече от чекистки номер. Доколкото съм присъствал на множество форуми, на които са обсъждани подобни въпроси, то съм напълно наясно, че и ръководителите на правителствата в изгнание, и активистите на национално и регионално-освободителните движения са практически единодушни по въпросите както за безядрения статут на своите държави, така и за принципа на нерушимост и неприкосновеност на съществуващите административни граници и са решени да спазват нормите на международното хуманитарно право.
Всичко това, разбира се, по никакъв начин не е гаранция за това, че на мястото на сегашна Русия веднага ще се появят либерални демокрации от европейски тип.
Но във всеки случай този процес ще доведе до легитимирането на поструски държави, тяхното рационализиране и придобиване на субектност на техните граждани.
С всички произтичащи от това последствия.
Рискове от разпада на Русия безусловно съществуват. Но сега за всички трябва да е очевидно, че
рисковете от разпада на Русия са значително по-малки отколкото рисковете, произтичащи от нейното единство
Затова Западът е длъжен да осмисли това, да оцени рисковете и в крайна сметка да окаже подкрепа на народите, желаещи да се освободят от „Русия свят“.
А що се отнася до оценката на рисковете, то едва ли може да се каже по-добре от Марк Аврелий:
„Проблемът е там, че ако не рискуваме, рискуваме сто пъти повече“.
*Първият разпад е на Руската империя, вторият - на СССР
**Фронда - наименованието на поредица от граждански войни във Франция между 1648 и 1653 г.
Превод: Faktor.bg