Защо и как Израел унищожи авиацията и ПВО на Сирия през 1982 година
Създадена като „работническо-селска“, руската армия си е останала на „работническо-селско“ ниво и до 2022 г.
Западът се откъснал недостижимо напред в модерните военни технологии и катастрофалното изоставане на СССР и Русия не може да бъде компенсирано с количеството танкове, ракети и жива сила
Добротин Неврокопски
Започването на вероломната война срещу Украйна и очакването за светкавична победа
на руската армия над украинските въоръжени сили и окупация на цялата територия на
страната, доведе верните апологети на руското оръжие и руската армия до състояние на екстаз. Но вече месец и половина „несъкрушимая и легендарная“ не може да постигне никаква значителна победа на театъра на бойните действия. Затова нека се върнем точно четиридесет години назад, за да си припомним една война, в която също се е очаквало категорична победа на съветското оръжие.
През юни 1982 г. в небето над Ливан се състои
най-голямото въздушно сражение след Втората Световна война,
в което участват стотици бойни самолети. Както резултат от това сражение израелските ВВС буквално изтриват от лицето на земята съветските противовъздушни системи, а във въздушните боеве унищожават повече от 80 вражески МиГ-ове, като не губят нито един свой самолет. Израелските ВВС стават пълновластни господари на въздушното пространство над Израел и Сирия. Тактическите и техническите методи за водене на въздушна война, разработени и успешно приложени от израелското командване в хода на тази широкомащабна операция, са определящи за развитието на военната авиация, системите за ПВО, средствата за радиоелектронна борба /РЕБ/ и безпилотните самолети през XXI век.
В края на 70-те години израелският север е обект на непрекъснати терористични атаки от страна на палестинците. Проникващи от територията на Ливан, палестински терористи извършват големи терористични актове в Израел – вземането на заложници и убийството на 21 ученика в училището „Нетив Меир“ в град Маалот; нападение над пътниците в автобус пътуващ от Тел Авив за Хайфа, като са убити 38 души. От територията на Ливан водят непрeкъснат обстрел на северните територии на Израел с реактивни ракети, доставени от СССР.
На територията на Ливан, в непосредствена близост до израелската граница възниква независима терористична „република“, наречена на главната военна палестинска организация „Фатах“ – „Фатахленд“. Лидерът на палестинците Ясер Арафат се възползва от гражданската война в Ливан и фактически заграбва властта в пограничните с Израел райони. В подвластната на Арафат територия се намират хиляди терористи, обучавани в специални тренировъчни лагери, където са подготвяни за прехвърляне в Израел, създадени са огромни оръжейни арсенали. Въоръжаването, обучението и политическата закрила на Арафат и неговите хора се осъществява от СССР. В Кремъл разчитат с помощта на Арафат да разшири своето влияние в Арабският свят, което е силно разклатено след разгрома на сателитите на СССР-Сирия и Египет във войните от 1967 и 1973 г. И затова не се скъпят:
към палестинците тръгват пълноводна река от руско оръжие
– танкове, артилерийски установки, преносими ракети, леко стрелково оръжие. По данни на немското списание „Шпигел“ полученото от палестинците от СССР оръжие стига за въоръжаването на 500-хилядна армия.
Подготовката на палестинските бойци се провежда в СССР: в 165-и Учебен център за
подготовка на чуждестранни военнослужещи /УЦ-165/ към Генщаба в Крим; в Солнечногорск в Подмосковието;в диверсионните школи на КГБ и ГРУ в Балашиха; Оренбург,
в туркменския град Мари. Там минават на обучение хиляди терористи.
Зад гърба на палестинците стои сирийската армия, напълно екипирана със съветско оръжие. По силата на сключения през 1980 г. Договор за дружба и сътрудничество СССР дава на Сирия хиляди танкове, самолети и всякакво друго въоръжение на стойност близо 28 млрд. долара. В Сирия и Ливан непрекъсното се намират високопоставени руски военни представители, осъществяващи непосредствен контрол и ръководство на сирийците и палестинците. Главен военен съветник е генерал-полковник Яшкин, пристигнал в Сирия от длъжността заместник-главнокомандващ Групата на съветските войски в Германия. Заместниците му са: генерал-лейтенант Соколов – отговарящ за ВВС; генерал-лейтенант Бабенко – отговарящ за ПВО; генерал-майор Улченко – отговарящ за РЕБ. Хиляди руски офицери са на всякакви позиции във всички звена на управлението в сирийската армия – от батареите и ротите до Министерството на отбраната на Сирия. Сирийската армия успява да окупира
стратегически важни райони в Ливан.
Израел не смята да търпи безчинствата на палестинските терористи до границите си, но
последната капка, която прелива чашата на търпението е покушението, извършено от палестински убийци срещу посланика на Израел във Великобритания Шломо Аргов на
3 юни 1982 година.
На 6 юни 1982 г. израелската армия /ЦАХАЛ/ започва в Ливан операцията „Шалом-а-Галил“ /Мир в Галилея/. Израел навлиза с 11 дивизии по три направления: Западно – с командващ генерал-лейтенант Екутиел Адам, Централно – генерал-лейтенант Уриел Симхони, Източно – генерал-лейтенант Януш Бен-Гал. Освен това на Голанските
възвишения, близо до Дамаск, са съсредоточени две дивизии под командването на генерал-лейтенант Моше Бар-Кохба. Общото командване е поверено на командващия
Северния военен окръг генерал-лейтенант Дрори и началника на Генщаба на ЦАХАЛ
генерал-полковник Рафаел Ейтан.
Съгласно плана, израелската армия трябва напълно да ликвидира палестинските терористични формирования в Южен Ливан, а след това, настъпвайки към Бейрут, да овладее стратегическия път Бейрут-Дамаск, да обкръжи сирийската армия в долината Бекаа и в Северен Ливан, след което да унищожи и частите на сирийската армия и палестинските формирования. В операцията „Мир в Галилея“ пред израелските ВВС е поставена задачата за пълното овладяване на въздушното пространство и разгром на ПВО на врага.
Въздушната операция получава името „Арцав“
В състава на намиращата се в Ливан сирийска военна групировка се намират 4 бригади
на ПВО, окомплектовани със съветски зенитно-ракетни комплекси/ЗРК/ „Квадрат С-75М“Волга“ и „С-125М Печора“. През нощта на 9 срещу 10 юни 1982 г. допълнително е
въведена 82-ра смесена зенитно-ракетно бригада и още 3 зенитно-артилерийски полка.
Така в Ливан се намират 24 сирийски зенитно-ракетни дивизиона, разгърнати на 30 км ширина и 28 км дълбочина. Според съветските военни специалисти, такава плътна концентрация на ракетни и артилерийски сили на ПВО не е имало никъде в света. Най-
важната задача на тези сили е прикриването на сирийските сили в долината Бекаа, където има концентрирани около 600 танка. Израелската армия разполага по целия фронт с около 1 200 танка.
Операция „Арцав“, имаща за цел унищожението на сирийските войски в Ливан, започва в 4 часа сутринта на 9 юни. В съответствие с оперативните планове, израелската авиация започва разузнавателни полети с големи групи самолети, в непосредствена близост до сирийските системи за ПВО. За 4 часа провежда всички видове разузнаване-радиотехническо, радиолокационно, телевизионно /със специално оборудвани самолети/.
За първи път в света Израел използва безпилотни самолети за разузнаване-AQM-34, Mastiff i Scout. Летейки над позициите на противника, те водят директно телевизионно предаване относно всички действия на сирийската армия. По тези кадри израелското командване се ориентира без грешка и нанася високоточни ракетни удари.
Безпилотни самолети, оборудвани с ТВ камери и системи за свръзка, са използвани и за разузнаване на бойното поле и наблюдение. Безпилотните самолети също прехващат и анализират излъчването на РЛС на противника и ги ретранслират към наземните станции или към самолетите във въздуха. В началото на операцията ЦАХАЛ използват лъжливи цели „Шимшон“ – на 9 юни са пуснати стотици такива цели, които създават на екрана на РЛС илюзия за реален самолет.
В крайна сметка след нанесения удар от повече от 100 самолета F-16 сирийската ПВО
е напълно унищожена. Успоредно с това над небето на Ливан се разгръща въздушно
сражение, което води до унищожението на сирийската бойна авиация. В него вземат участие около 350 самолета, като едновременно в различните дни участват по 100-120
самолета. Както пише израелският военен историк О. Горановский, на 9 юни сирийците губят 29 самолета, на 10 юни – 30 самолета, а на 11 юни – губят още 19 самолета.
За периода 7-11 юни сирийските ВВС губят 82 свои самолети – МиГ-21, МиГ-23 и Су-22.
В това въздушно сражение израелските ВВС не губят нито един самолет – това е
пълна и безусловна тяхна победа
Ливанецът Диаб Абу Джахия, очевидец на въздушното сражение разказва:
„Всички гледахме във въздуха – гледахме спиращо дъха зрелище. Над нашите глави се извършваше сражение със стотици изтребители. Израел беше унищожил сирийските ракети, разположени в долината Бекаа, а сега сирийските изтребители се мъчеха да спасят остатъците от сирийската ПВО. Пред очите ни се разкри трагична картина. Израелските изтребители разстрелваха сирийските самолети един след друг, като мухи, а поддръжката от земята беше безполезна. Сирийските пилоти излитаха, въпреки че може би знаеха, че няма да се върнат... Ционистките самолети методично унищожаваха ПВО-установки, радари и всичко, което можеше да представлява заплаха за въздушното им господство... “
На 12 юни 1982 г. генерал-полковник Григорий Яшкин съобщава на министъра на от-
браната на СССР маршал Дмитрий Устинов следното:
„... ВВС и ПВО, частите за РЕБ, радио- и радиотехническите подразделения, правят всичко възможно за изпълнение на задачите. Но трябва да признаем – нашата техника отстъпва на техниката на САЩ и Израел... “
[Григорий Яшкин, "Под жарким солнцем Сирии", "Военно-исторический журнал", 1998, № 4].
Израелската армия печели тази впечатляваща победа, благодарение на комплекс от фактори: високото бойно майсторство на пилотите, въвеждането на практика на всички видове разузнаване и радиоелектронна борба, високо координирани действия на наземното командване и пилотите във въздуха, използване на високотехнологични оръжия и боеприпаси. Победата на Израел в тази война показва техническата изостаналост на съветското въоръжение, значително отстъпващо на американското и израелско оръжие и военни технологии, а също така показва и непригодността на съветската тактика за водене на въздушна война и изграждане на отбранителните системи на ПВО.
Военната катастрофа в долината Бекаа шокира висшето държавно и военно ръководство на СССР. През септември 1982 г. в Москва е проведено съвещание на ЦК на КПСС,
посветено на случилото се в Ливан. На това съвещание е извикано висшето командване на Съветската Армия, както и ръководителите на ВПК на СССР – те трябвало да дадат отговор за негодността на съветското оръжие за водене на съвременна, модерна война.
Ще цитираме Александър Храмчихин:
„И до сега малко хора знаят, че една от главните причини за перестройката стана разгромът, който израелската авиация причини на сирийската система за ПВО, в ливанската долина Бекаа на 9-10 юни 1982 година. Системата беше 100% съветска, най-новата към този момент. Да се припише катастрофата на обичайната недееспособност на арабите беше невъзможно; даже израелците признаваха, че този път сирийците воюват много добре, освен това в кабините на унищожените ЗРК, заедно със сирийците стояха и съветски инструктори. Просто противникът воюваше по нов начин, а ние – по старому. “
/Александър Храмчихин. Военное строителство в Росии. “Знаме“2005, N12/
Не по-малко важно е и признанието на главния военен съветник и командващ съветските военни специалисти в Сирия генерал-полковник Г. П. Яшкин:
„Всички сирийски комплекси бяха заглушавани с много висока плътност по всички честоти. Сирийците нямаха никакви сили и възможности да се борят с
това заглушаване. Ние също не можехме. Средствата за радиоелектронно разузнаване и заглушаване на Въоръжените сили на Сирия по това време не можеха да гарантират нито нарушаване на оперативното управление на войските на противника, нито даже минимална защита на своите самолети, ЗРК и другите сили и средства на ПВО...
В тази война израелците бяха създали отлично действаща и оборудвана със съвременна техника система за радиоелектронна борба. Средствата на РЕБ бяха разположени даже на танковете и корабите, дори не говоря за бойните самолети, още повече за специалните – като „Боинг-707“, “Хоукай“, “Фантом“. Комплексното и масирано обезпечаване със средства на РЕБ, ракети и управляеми бомби оптико-електронни и радионасочвани бойни глави е основната причина за успеха на Израел по разгрома на сирийската групировка на ПВО в Ливан и завоюването на господство във въздуха. “
В резултат на този разгром на сирийската армия, въоръжена със съветско оръжие, арабските клиенти и съюзници на СССР са смаяни – те изпадат в ужас от неефективността на съветското въоръжение. Първи се възмущават либийците. Джеллуд, един от най-близките съратници на Кадафи, привиква през нощта съветския посланик и започва да говори на висок тон:
„... сирийската авиация и ПВО са фактически унищожени.
Съветското оръжие се оказа неефективно
срещу съвременното американско оръжие. “
На среща с посланиците на социалистическите страни самия Кадафи заявява:
„... оръжието, което купуваме от вас – това са детски играчки. Танковете и ракетните установки горят като картонени кутии. “
Като главен извод се налага разбирането, че поражение търпи съветската военна школа – с цялата нейна военна доктрина, методи и организация за водене на бойните действия. Разгромът в долината Бекаа преобръща из основи всички представи на съветският генералитет за воденето на съвременна война. Поражението ясно показва въпиещото изоставане на въоръжените сили на СССР от водещите военни технологии. Въпреки това във висшия управленски ешелон никой не бърза да направи правилните изводи от случилото се – никой не се замисля, че става дума не просто за тежки и обидни за престижа на СССР загуби, предизвикани не от недоглеждане, неумения или страхливост, а за технологична катастрофа преобръщаща предишните представи за военна мощ в съвременната война. Битката в долината Бекаа нагледно показва, че Западът се откъснал недостижимо напред в модерните военни технологии и катастрофалното изоставане на СССР не може да бъде компенсирано с количеството танкове, ракети и жива сила.
След всичко написано по-горе, можем с чисто сърце да направим следният извод:
Наблюдавайки развитието на бойните действия в Украйна, виждаме, че четиридесет години по-късно в руския генерален щаб не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново. И бидейки създадена като „работническо-селска“, руската армия си е останала на „работническо-селско“ ниво.