Преди време политологът Януш Бугайски публикува блестящата статия „Новият Прометеизъм“.
Изглежда, че въпросът за разпада на Русия, освобождението на народите и регионите от вековната зависимост от Москва и нейните страшни последствия днес са толкова очевидни, че няма и какво да се обсъжда.
Достатъчна е само тази фраза:
„Рисковете да продължава съществуването на Русия като единна държава съществено превишават рисковете от нейния разпад, за да бъде поставен този въпрос в дневния ред и да се започне диалог с местните елити“.
Освен всичко друго, това значително ще помогне за победата на Украйна и консолидацията на всички антипутински сили в Русия.
Но не всички възприемат тази теза еднозначно. И за това има една съществена причина.
Прометеизмът — това е борба за свобода
Но свободата е функция от рационалното поведение на обществото. В ирационалните общества свободата или дискредитира сама себе си, или се превръща в различни антиутопии.
Но Русия днес, както и преди 100 години, е абсолютно ирационална.
Съответно, освобождението на Финландия, Полша и балтийските държави преди 100 години по своето съдържание е съчетаване на два процеса – прометеизъм и рационализация на Русия. Тези народи успяха да въплътят идеите на прометеизма в пълен обем след като построиха правови, демократични държави. Стремежът на други народи и региони на империята към свобода по същото време не беше реализиран.
През 1991 година в СССР се изостри системната криза на ирационализма. Горбачев се опитваше да рационализира страната чрез създаването на нов Съюзен договор. Знаем какво излезе от това и този опит за рационализация се превърна не в учредяването на нов Съюз, а в разпад.
Ако погледнем на тази ситуация в дихотомията Свобода-рационализъм, то картината е следната: С изключение на балтийските държави, съчетание на прометеизъм и свобода, останалите постсъветски държави и народи получиха формална свобода, а бенефициентите и не навсякъде и не в пълна степен се превърнаха в народи в истинския смисъл.
Първо, днешна Русия се намира в пика на своя ирационализъм.
Безусловно, това характеризира и системната криза на руската държава, задълбочава я и по този начин подпомага стремежа на народите и регионите на Русия за освобождение.
Второ, свободата в Русия днес се намира под безпрецедентен натиск:
— От страна на държавата – това дори няма смисъл да се коментира.
— От страна на отделни части на руската опозиция, които действат ирационално, които в своите модели на реформиране на Русия практически изключват изграждането на демокрация отдолу, както и правото на хората, народите и регионите на свобода от Москва.
— От страна на Запада, който повтаря тридесетгодишните си грешки и продължава да „подпре“ овехтялата конструкция на руската държавност.
Трето, движението за независимост се усложнява от такива фактори, като сложната демографска ситуация в националните републики, изкуственото административно-териториално деление и т.н.
Четвърто, против свободата на народите и регионите работи едрата собственост, която е под контрола на Путин и неговият най-близък кръг и неговите фронтмени. Нищо подобно не се е случвало през 1917 и през 1991 година.
Пето, човек с мизерни потребности, занижена самооценка и неконкурентен на пазара на труда не притежава и стремеж към свобода.
Шесто, понятия като свобода, либерализъм и т.н. в масовото руско съзнание са
силно дискредитирани,
преди всичко с усилията на руската пропаганда.
И всичко това сочи, че проектът „Русия“ е ирационален и е изживял себе си и времето си.
Новият прометеизъм едва започва да се формира, но в същото време все още няма сформиран в обществото стремеж към свобода, независимо от явното отслабване на държавата и нейната силова компонента. Едновременно виждаме пасивност и нарастване на протестни настроения в руското общество.
Съчетаването на тези фактори е крайно сложно да бъде конвертирано в пълноценен прометеизъм по примера на Полша, Финландия или балтийските страни.
От своя страна рационализацията е необратимо легитимиране на здравия смисъл, препрограмиране на държавата и обществото:
На първо място трябва да бъде окончателно приет принципът на нерушимост и неприкосновеност на съществуващите граници. Всички субекти в този процес трябва да разбират, че това е
първата крачка към успеха,
без който всяко по-нататъшно движение е просто безсмислено. Успехът на балтийските държави и тяхното развитие започна именно с такава стъпка, когато Естония и Латвия сключиха договор с Русия без териториални претенции. При това заради успеха на своята държавност те се отказаха от териториални претенции с половинвековна давност. Това им позволи да излязат от зоната на влияние на Русия и да влязат в НАТО е ЕС.
На второ място идва отказът от разполагането и производството на ядрено оръжие и предаването му под контрола на МААЕ в замяна на юридически значими международни гаранции за сигурност.
Трето – хуманитарен прагматизъм, който изключва маргинализацията на определени народи и региони и не предполага велико преселение на народите.
Моделът на устройство на Чечня и моделът на устройство на другите бъдещи поструски държави, претендиращи за международно признание и подкрепа, ще бъдат различни по силата на различните демографски ситуации в регионите.
Рационализацията на Русия е невъзможна без създаването на една или няколко руски държави.
Вече не малко е писано, че Ингрия (1), Залесие (2), Балтийската република (Калининградска област), Сибир са проторуски държави. Руска национална държава (или няколко), които ще се конкурират не чрез историята, а чрез начина на живот е най-добрият начин за прекратяване на междунационалните конфликти. Но това е дълъг процес.
Отделен е въпросът за
делегитимирането на путинския режим,
особено собствеността на Путин и неговото най-близко обкръжение. В хода на приватизацията, тази собственост практически беше открадната от регионите. Но в рамките на единна Русия не съществуват правни пътища за решаването на този проблем. Доколкото тази собственост се използва както в интерес на, така и в съучастие във военни престъпления и престъпления против човечеството, то именно това може да се окаже важен инструмент за рационализирането на Русия и осигуряването на независимост на нейните народи и региони. Възвръщането на тяхната собственост в тяхно разпореждане ще спомогне и за освобождаването им от Москва.
Днешна Русия не е просто империя на злото, както е нарече Роналд Рейгън преди разпадането на СССР. Това са две злини. Абсолютното – руската матрица и относителното – руската власт.
Рационализацията на Русия, освобождаването на нейните народи и региони е шанс за свобода и гаранция за разкола на това Зло.
И да не забравяме мисълта на Марк Аврелий: Който не рискува, рискува много повече“.
1. Ингрия (Ингерманла́ндия) — историческа област в северо-западна Русия на Карелския провлак
2. Залесие – средновековно названия на историческа област на територията на съвременна Западна Русия