Христо Христов, desebg.com
Днес, 17 ноември 2024 г., в община Казанлък се провежда местен референдум, който ако успее, ще постави началото на подмяната на тоталитарния характер на Дом-паметника на БКП на Бузлуджа, построен за прославата на просъветската комунистическа партия в България, чийто режим (1944-1989) е обявен за престъпен със закон, който действа и в момента.
Инициатор на местния референдум е ръководството на община Казанлък начело с кмета Галина Стоянова (ГЕРБ).
На референдума жителите на общината трябва да отговорят с положително или отрицателно на въпроса: „Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот частна държавна собственост – Дом-паметник“ на връх Бузлуджа, за 10 години?“.
Още от въпроса става ясно, че ръководството на общината е спестило на гражданите информацията
на кой се води този „Дом-паметник“,
а именно на БКП.
Намерението на общинското ръководство на Казанлък е известният със своята архитектура паметник на тоталитарната БКП да се превърне в туристическа дестинация и в международен конгресен център.
В своите изявления преди референдума кметът Галина Стоянова обяснява, че в искането на общината няма идеология.
Факт е обаче, че и днес община Казанлък, както и много други общини в страната не са поставели една елементарна табела до съответния паметник, с който да информират посетителите за историята му и за неговия тоталитарен характер.
Още преди днешното гласуване община Казанлък разпространи информацията, че за укрепването на партийното капище на Бузлуджа вече има спечелени 7 милиона лева европейски средства и няма да изразходва общински ресурс.
Право на глас на днешния референдум имат малко над 61 000 души. За да бъде признат референдумът е необходимо да да гласуват 40 процента от тях.
В случай, че с „да“ са гласували повече от половината от тях, следващата стъпка е да се отправи искане до областния управител.
Не е ясно обаче как намеренията на община Казанлък ще се реализират, тъй със заповедта на Министерството на културата за обявяването на „чинията“ за национален паметник са наложени редица ограничителни мерки за запазване на автентичността на монумента.
Галина Стоянова е кмет на Казанлък от 2011 г. За нея
няма да намерите в интернет информация да е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим
в Деня за почит и преклонение през тях на 1 февруари, но за сметка на това ще откриете, че е приветствала участниците в русофилското сборище на яз. „Копринка“, което последователите на петата колона на Москва в България организират повече от 20 години под формата на „събор на приятелите на Русия“.
Домът-паметник на БКП е построен през 1981 г. с държавни средства и безвъзмездни лични дарения, изискани от комунистическия режим от гражданите. В строителството, продължило с години, участват предимно трудоваци от Трудови войски.
Паметникът е класически символ на тоталитарния режим и съдържа всички основни постулати на насаждания от Кремъл интернационализъм на световното комунистическо движение.
След рухването на тоталитарната система в България през 1989 г. Домът-паметник на БКП е изоставен, а част от вътрешните мозайки, включително и на Тодор Живков за почти унищожени.
През 2021 г. по време на първия служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев с премиер Стефан Янев, Министерството на културата обявява тоталитарния дом на БКП за недвижим паметник на културата с национална значение.
По това време министър на културата е Велислав Минеков. По ирония на съдбата неговият баща скулпторът Величко Минеков, автор на премахнатия приживе паметник на диктатора Тодор Живков, е един от авторите на вътрешното оформление на Дома-паметник на БКП.
Инициативата за обявяването на комунистическия Дом-паметник за паметник на културата е на архитектката Дора Иванова, подела кампания за опазването на архитектурното „богатство“ на „чинията“ на Бузлуджа.
Нейният проект също, както и намеренията на община Казанлък, са да бъде подменен тоталитарния характер на монумента – Иванова лансира публично идеята да се изработи изложба, която да показва историческото развитие на България.
Министърът на културата Атанас Атанасов в кабинета на четворната коалиция (ПП, ДБ, БСП, ИНТ) с премиер Кирил Петков (декември 2021 – юни 2022 г.), прочу се с неадекватния си вид от свое видео от кабинета в министерството, отпусна
финансова подкрепа за ремонт на партийната „чиния“
На съвсем обратна страна е инициативата за обявяване на бившия лагер „Белене“ на дунавския остров Персин в статут на недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“.
По този казус Министерството на културата организира от 2018 г. вече три комисии, които не стигат до крайно решение и на практика предложението, направено от журналиста Христо Христов, е блокирано и към момента.
През 2017 г. второто правителство на Борисов прехвърли земята на бившия Втори обект на лагера „Белене“ на остров Персив от държавна собственост за стопанисване от община Белене за срок от три години с цел да бъде изграден мемориал за жертвите на комунистическия режим.
Кметът на община Белене Милен Дулев, избран от местна коалиция от различни партии, обаче не направи необходимото и тази идея пропадна безвъзвратно.