Северна Македония и Гърция – прегръдка на смъртта

Кой стои зад идеята македонците да бъдат превърнати отново в рум милет

Владимир Перев

Владимир Перев

Владимир Перев*, Скопие

Споразумението от Преспа между Македония и Гърция, подписано миналата година в Нивице, остава препъни камък в отношенията между правителството и опозицията в Македония, крайъгълен камък за това кой ще управлява в бъдеще и кой ще направи прилагането на самия договор в такава форма, която най-добре  да отговаря  на интересите на македонския народ. 

Не рядко, но все пак на фона на политическите борби за власт в страната се чуват гласове, че „ако дойдем на власт, ще създадем различни, по-благоприятни условия за прилагането на споразумението“. Съобщава се, че "някой" ще възобнови разговорите с гръцката страна, водена от Мицотакис, и ще се търси по-благоприятно решение за Македония.

Ако тези съображения са част от политическата борба за завладяване или задържане на властта, то това е допустим и вероятно продуктивен метод на борба. Но ако някой сериозно мисли, че с Мицотакис, или с някой гръцки държавник, той ще получи повече от написаното в Нивице, той 

лъже свирепо - лъже собствения си народ,

 а вероятно и себе си. Не очаквайте нищо от тази работа. Гръцките позиции са ясни, картите на масата са разпределени и гръцката страна държи всички жокери в тази измъчена, ограбена и обедняла страна.

Ако за някои кръгове в страната изтеглянето на Югославия и провъзгласяването на независима република Македония беше крайната свобода на един препатил народ, други не мислеха така. „Заминаването на оръжието“ от страната отвори пространство за нови, различни, модерни влияния. Празното пространство, оставено от сръбското оръжие, остави  също така и празни парични фондове. Това празно пространство беше „покрито“ с гръцки пари, финанси и влияния. Да видим как ...

Данните на Националната банка на Македония за периода 1997-2017 г. показват, че през последните две десетилетия

 Гърция е инвестирала 473 милиона евро в Македония

Тя е на трето място в списъка на най-големите чуждестранни инвеститори в страната. Пред нея са само Австрия с 637 милиона евро и Обединеното кралство с 531 милиона евро. За същия период общите чуждестранни инвестиции възлизат на 4,7 милиарда евро, което означава, че Гърция представлява около 10,1% от общите инвестиции в Македония. В същото време имаме около 300 компании, които работят с гръцки капитали, главно в сферите на търговията, текстилната, сервизната и тежката промишленост. Най-големите инвестиции на Гърция в Македония са:

1. "Стопанска банка Скопие", закупена от Националната банка на Гърция,
2. "Окта" от "Hellenic Petroleum",
3. "Cementarnica Usje" от "Титан",
4. "Мраморен комбинат" от "Павлидис мрамор и гранит" и
5. "Energy Dilutions Solutions", закупени от "PPC"

Това са големите гръцки козове в „борбата“ с Македония. Това са основните жокери, на които Гърция досега дори не се е позовавала.
Но това не е всичко. Според броя на заетите през 2018 г. Веропулос има 1043 служители, следвани от текстилните фирми "Conigton", "Falco" и "Textile Corporation", сервизната "Land Service" и "Actor" в строителството.

Две гръцки компании имат най-голямо увеличение на персонала през 2018 г.: „Stampa“ в Гевгелия с 60% и „Секе“ в Прилеп с 25%. Това само по себе си, говори за изключителната динамика, с която работят гръцките компании.

През 2016 г. осем гръцки компании или компании със смесен капитал са част от списъка на 200 най-големи бизнеса в Македония. Трета в този списък е „Окта“, т.е. Hellenic Petroleum Group с 311 млн. евро, тук е и Usje-Titan със 72.4 млн. евро Veropulos се намира на 24-то място със 70.7 млн. евро. Сред 200-те компании са "Пивоварна Скопие", "Актьор" и "Мраморен комбинат".

Нека бъдем ясни, оборотът на гръцките компании е 7% от оборота на 200-те най-големи македонски компании. По отношение на печалбата "Usje" е на четвърто място с печалба от 19,5 милиона евро, а "Пивоварна Скопие" на 10 място с 12,4 милиона евро печалба. Следват темповете на OKTA и Aktor, единият с 408%, а вторият с 286.4% ръст на печалбата.

Парите, компаниите и печалбите са само 

върхът на айсберга на гръцкото влияние в Македония 

Точно както нещастието никога не идва от само себе си, така и парите никога не пътуват сами. Те се завъртат в кръг и се връщат назад, за да разширят своите притежания, като допълнително се обогатяват според всички правила за движението на капиталите и навлизането в социалния живот.

Първоначалното публично проникване се случи в медийното пространство на Македония. Появи се и се затвърди ежедневният вестник "Независим", собственост на Гръцката независима балканска информационна агенция - IBNA, която пък от своя страна е собственост на бившия кореспондент на гръцката информационна агенция ANA, Спиридон Сидерис.

Отборът на „Независим“ е силен. Води се от дългогодишния редактор и журналист на „Утрински весник“ Слободка Йовановска, а журналистическият екип се състои от опитни журналисти като: Александра Митевска, Лейла Сабит, Горан Адамовски, Сашо Димески. Тук е и старият „весникарски вълк“ Ерол Ризаов, който е редовен коментатор в „Независим“. Нищо не е оставено на случайността. Ако собственик е опитният Спиридон Сидерис, гръцки журналист, който се занимава изключително в сферата на медийния бизнес, директор на независимата компания е Никос Фрагопулос, дългогодишен кореспондент на гръцката агенция ANA от Скопие. За да разберете колко сериозна е ситуацията, трябва да се каже, че „Независим“ е вторият проект в региона. Първият е Free Press в Албания, така че Сидерос бавно формира своето медийно влияние. Двата вестника имат за цел

 да прокарат гръцките интереси в тази част на Балканите

Публична тайна е, че около един милион евро гръцки тайни фондове на тяхното МВнР са били използвани за финансиране на медии в Македония и Албания и за подкрепа на православни църкви (най-вероятно в Албания), според гръцкия новинарски портал Aeimphimerida. В крайна сметка кореспондентът на МИА от Атина съобщава, че председателят на гръцкият парламент и кабинетът на Ципрас също са отговорили на конкретния текст на "Aeimphimerida", а според "Ephimeridia ton Syndacton" гръцката прокуратура започва разследване за разгласяване на поверителна информация. Беше отворен дебат и по въпроса на един от заместник-председателите на парламента - защо медии в Македония и Албания са финансирани с грцки пари, според Aeimphimerida това е направено за да "има положителни статии за Гърция и за да се подпомогне лобирането на журналистите и медийните лидери там в полза на гръцките интереси”.

Трябва да се отбележи, че в началото македонската телевизия „Алфа“ е основана с гръцки капитал, но променя собственика си няколко пъти, сега там гледаме стари сръбски и югославски филми, за да си припомним че всичко в живота е мимолетно. Животът също е мимолетен, тъй като повечето актьори и режисьори на тези филми са отдавна мъртви и забравени ... само тук преминават чрез линията на „нашето щастие във времето на Тито и (само) убийственото македонско / юго / чувство.

Ако вече говорихме за парите, които "нямаме", медийният натиск върху държавата, е добре да кажем нещо и за 

тъмната, "разузнавателна" страна на отношенията ни с Гърция

Именно преди време македонският разузнавач и топ професионалист в своята професия Слободан Богоевски пред телевизия Телма разбуни духовете в македонската общественост говорейки за ролята и участието на гръцкия бизнесмен Димитрис Кондоминас на македонската сцена и най-вече зад нейните кулиси. 

Кондаминас е известен не толкова с бизнеса си, колкото с показателните си бизнес-политически сделки в Македония. Той е този, за когото се тврди че по негово искане Груевски първо става финансов министър в правителството на Любчо Георгиевски, а след това е определен и за наследник от самия Любчо, за нов лидер на ВМРО ДПМНЕ. Кондоминас упражнява това влияние, защото Груевски е подписал договора с OKTA, от който всички (с изключение на Македония) са имали финансов интерес, точно поради това споразумение, Кондоминас е имал Груевски "в джоба си", както Богоевски каза по телевизия "Телма" . ВМРО-ДПМНЕ се закани със съдебни дела, но изглежда нищо не се е случило.

Това не е първият път, когато Богоевски споменава Кондоминас. Той, Богоевски, прави изявление пред Комисията за ценни книжа на САЩ, която води дело срещу Magyar Telekom, информацията за което също е публично достъпна.

Богоевски свидетелства, че през 2004 г. Димитрис Кондоминас лично е търсил връзка с тогавашен висш функционер на СДСМ и с лидерите на управляващия коалиционен партньор ДСИ. Основната цел е била да се подкупят, определени хора, за да се предотврати либерализацията на македонския телекомуникационен пазар, тоест да се запази монополът на Telekom, където Кондаминас имал дял. Компаниите на Кондаминас Shapteks и Cosmotelco бяха използвани за плащане на подкупа. От сумата на подкупа в размер од 10 милиона евро, която ръководителите на Magyar Telekom бяха предвидили, 2,5 милиона евро е получил функционер на СДСМ, толкова получили и двамата функционери на ДСИ. Според Богоевски, останалата част от парите, била взета от водача на проекта - самия Кондаминас. Маршрутът за подкупа тръгва от Македонски Телеком, следва плащане в брой чрез Netphone (фирма на Кондаминас), скопска компания, на която Telekom плащал за измамни консултантски договори, а тя- Netphone превеждаше парите в Кипър, по точно във кипарската фирма Чапекс, от там, парите са истегляни в брой от хора на Кондаминас. Кондаминас е професионалист в занаята, той защитава делото пред новото правителство на Македония начело с ВМРО-ДПМНЕ, въпреки че са били подадени международни заповеди за арест срещу бившите изпълнителни директори на Македонски телеком.

Кондоминас обаче не е сам. Неговият приятел Емануел Мелелис, по-известен като Маноли, влиза в играта, когато ВМРО-ДПМНЕ идва на власт. Урежда се среща в Солун между Маноли, Кондоминас и висш функционер на ВМРО-ДПМНЕ, който е помолен да оттегли гореспоменатите международни заповеди за арест.

Услугата на функционера струва 2,5 милиона евро. Точно толкова колкото са дадени в предишната сделка със СДСМ и ДУИ, Богоевски също така свидетелства, че за да се регулират отношенията с новото правителство, трябвало да се извърши размяна на три сгради на Македонски телеком, за една на площада в Скопие, която все още се строи. За да не се окаже, че карабината е продадена евтино, Телеком добавя още 16 млн. евро към сделката. По този начин Кондоминас е стабилизиран и в новото правителство на ВМРО в Македония. Той е готов да помогне на проекта Скопие 2014. За тази цел той купува 6300 квадратни метра на площада в Скопие за 100 евро на квадратен метър и се задължава да възстанови разрушения при земетресението през 1963 г. Дом на офицера в Скопие и да построи хотел, който съответства на античната идея на Скопие 2014 г. Кондаминас не успява да завърши проекта. Той продава компанията си DC Proprietor на руснака Самсоненко, който също обещава че ще завърши проекта.
Дейностите на Кондаминас са многобройни. Той иска да влезе в бизнеса с хидроенергия, притежава компанията Kosmotelko, със 7,4% дял в Македонски телеком (Stonebridge Telecommunications), с лицензи за собствени компании и други подобни. Кондоминас купува земя близо до елитния хотел Александър Палас, но земята е реституирана и върната на собствениците си. Така проектът му да отвори голям мол там не успява. Той е и първоначалният собственик на телевизия "Скопие", която по-късно стана телевизия "Алфа" и вече ни трови със стари югославски филми.
Кондаминас има поразителна биография. Той е роден през 1939 г. в Атина. Няма бизнес, където не е бил замесен: медии, кино, собственик е на футболен клуб „Арис“, активен играч е в сферата на банковото дело и търговията на дребно. Неговата най-голяма компания Интерамерикан иншуранс е носител на грамота от Вселенската патриаршия като „велик благодетел“. За него е издадена заповед за арест заради подозрителни кредити от гръцката Пощенска банка, истеглени в периода между 2007 и 2012 година когато банката загуби около 500 млн. евро. С част от тези пари той купи на дъщеря си апартамент в Лондон и още многу други неща. Получи заповедта си за арест на болнично легло, но не отиде в затвора защото плати парична гаранция в размер от 5 милиона долара и бе освободен под гаранция.

Но в играта не е само Кондаминас. Открито се говори че македонското правителство и висш функционер на ЛДП работят с компаниите на противоречивия руски бизнесмен Иван Савидис, който е посочен като 

основен финансист на проруските дейности в Македония

 Европейският проект за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) обяви през юли 2018 г., че според документи на македонското вътрешно министерство руски бизнесмен, живеещ в Гърция, платил 300 000 евро на македонски политици, членове на новосформирани националистически организации, за да организират политически дейности в Македония. Савидис е свързан с групи за финансиране, работещи в подкрепа на Руската федерация и нейния авторитарен лидер Владимир Путин. Премиерът Зоран Заев потвърди, че Савидис е замесен в черното политическо влияние на Македония в интервю за американската информационна агенция Buzzfeed, но забрави да каже, че и той самия е свързан с хората на Савидис. 

"Проруски гръцки бизнесмен", казва Заев, "плати между 13 000 и 21 000 долара, за да провокира бурни протести преди провеждането на референдума за името". Заев поясни, че членовете на фен групата „Комити“, задържани през юни по време на протести срещу спора за името с Гърция в полицейското управление, казали, че руски бизнесмени им дават пари, за да излизат на улиците. Македонската общественост все още няма информация или подробности за разследването. В същото време се появиха съобщения, че американските тайни служби са пресекли комуникациите на Иван Савидис, от които става  ясно че той работи в Солун като руска връзка, за да подкопае споразумението между Македония и Гърция. Това беше съобщено от New York Times. Вестникът пише и нещо друго. В отговор на тези сведения американските служби предават още доказателства на Ципрас, и гръцките власти решават да изгонят двама руски дипломати от Атина и да забранят на други двама да влизат в страната.

Това обаче не притеснява македонците. Македонското правителство отрича каквото и да е „руско влияние“, или по-скоро го приписва на опозицията. Но това не е цялата истина. Премиерът Заев посети тютюневата компания в Крушево, която фактически е собственост на Иван Савидис и похвали успеха на неговата компания. Заедно със Заев беше Панайотис Теранидис, човек който се ползва с високо доверие от Савидис и отговаря за  бизнеса му в Гърция и Македония.

Кръстосаните проверки на медията "Икономически лидер" в Службата за публични приходи и Централния регистър показват огромно увеличение на приходите на "СEКЕ" и Савидис, след идването на правителството на Зоран Заев на власт. През 2016 г. компанията имала приход от около 1,5 милиона евро, а през 2017 г., след идването на Заев на власт, тя отчела печалба в размер от 6,8 милиона евро. Друг любопитен факт, вторият директор на компанията на Савидис е Александрос Контос, но прокуристът, човекът, без чийто подпис не може да се направи нищо, е Яне Станкоски от Прилеп. Това е любопитно. Чуждестранните компании обикновено наемат прокурсист, който да контролира как работят "домашните" крави. В този случай чужденците са наели местен прокурист, от тук идва подозрението че 

някой от Македония е таен партньор на Савидис,

 а прокуристът Яне  е натоварен със задачата да следи за интереса на вътрешния (таен) партньор. Това е истински скандал, тъй като  Яне Станкоски беше директор на Държавната селскостопанска инспекция (ДЗИ), назначен от правителството на Заев по предложение на Либерално-демократичната партия (ЛДП). Оттам Станкоски се премества директно в компанията на Савидис. Станкоски е известен на обществеността в Прилеп по това, че се появяваше в телевизионни предавания заедно с министъра на земеделието, горите и водното стопанство Люпчо Николовски.

Иван Савидис е голям приятел на кмета на Солун Янис Бутарис. Бутарис, който е влах от Крушево, беше една от основните фигури по време на размразяването в отношенията между Македония и Гърция, довела до подписването на Договора от Преспа. Трябва да се отбележи, че Савидис е основният финансов покровител на Бутарис за време на всеки изборен цикъл. Ако знаем, че компанията на Савидис е в Крушево, където са корените на Бутарис, нещата са по-ясни. Савидис притежава и хотела Macedonia Palace в Солун, където Заев е отседял на два пъти. Първия път заради тричасова среща с Бутарис, а вторият път за Новата 2018 година, заедно с брат си Вице Заев и съпругите им.

Нормално е да си зададете въпроса - кой е Иван Савидис. Той е роден през 1959 г. в Грузия (вероятно в т. нар. елиники пондики), кавказки гърк, чието семейство бяга от турските територии по време на Първата световна война в СССР и Грузия.

От ранните си години се занимава с тютюн, а именитият Forbes го поставя на 30-та позиция на най-богатите хора в света. Той беше член на руската Дума от партията "Обединена Русия" на Путин и е негов близък приятел. Той беше собственик на футболните клубове "Ростов", "СКА Ростов" и "Футболна академия Виктор Понеделник". През 2012 г. той спасява гръцкия ПАОК от известен срив, плащайки дълговете му в размер от 11 млн. евро. Той притежава многобройни тютюневи компании по света, негова е Agrokom Group Holding, собственик е и на няколко телевизионни канала и два вестника в Гърция. Въпреки това, той стана известен, с един инцидент на мач между ПАОК и АЕК когато влезе с пистолет на терена. Футболната федерация на Гърция го глоби със 100 000 евро и му забрани да се появява на футболни мачове през следващите три години, но наказанието беше само това. Никой не попита за пистолета, няма обвинение за подобен акт на насилие.

От мрачните хоризонти на тайните преговори за името на Македония се вижда сянката на влиятелен гръцки дипломат. Това е Алекс Рондос, човек с уж „лоша политическа репутация“, но близък до (бившия) премиер Георгиос Папандреу. Той винаги е бил в сянка, но името му се появява, когато текат преговорите, новото име на Македония да е "Вардарска Македония". Има частни офиси в Атина, все още е близо до Папандреу и все още е част от задкулисието.

Няма история, ако вътрешният министър на Македония и най-известният хагски затворник, "брат" Любе Бошковски, не е замесен. Само дни преди видео и аудиозаписа на разговора, в които Любе Босковски уж „продава името“, през април 2011 г. гръцкият ежедневник „Македония“ публикува доклад, че Македония и Гърция водят тайни преговори за името. Изненадата е, че „тайните преговори се водят от бившия директор на ОКТА Манолис Мелелис-Маноли и Алекс Ронтос от гръцка страна, а братята Миялкови-Сашо и Влатко са от македонска страна. Кадрите с Бошковски са датирани на 12 април 2011 г., а македонският "Дневник" и сръбският "Блиц" предават съчиненията на гръцкия всекидневник "Македония" на 8 и 9 април 2011 г. „Посредникът, който говори македонски с гръцки акцент“ много напомня на един от актьорите от гръцката страна, както съобщава вестник „Македония“. Друго съвпадение ... "Дневник" открито заявява, че става въпрос за Манолис Мелелис, бивш директор на "ОКТА", собственик на вилата Видое Смилевски-Бато на Водно, купена за 1,2 милиона евро.

Това са само няколко от добре познатите факти, с които се сблъсква македонското общество и политика. Кой е този, който сега може да си помисли, че можем да получим някаква друга, по-благоприятна сделка. Трябва да имате недостатък на разсъдък за да смятате, че нещо може да се направи със загубен банков капитал, като се има предвид, че само няколко гръцки фирми имат 7% от оборота на 200-те най-големи компании в Македония. Тук е и

 силното навлизане на гръцкия фактор в Македония

 в информационната сфера и безпроблемната работа на гръцките тайни служби в страната, изобилстваща от политически заплахи и капитали, подкрепени от основния противник на влизането на Македония в ЕС - Русия. А за „историческото“ приятелство между Гърция и Сърбия, в съответствие с интересите на Москва, ще говорим друг път.

Грозните паметници на древните герои в Скопие и в цяла Македония не са просто безвкусни, или пак някакво пране на пари. Важното е, че сега имат плочки на които пише, че са 

част от древната елинска култура и история на македонския регион

 По този начин ние сме единствената държава, която има изобилие от паметници на чужда култура, повече от нейното наследство. Нека не са повече, но със сигурност са по-скъпи. По този начин трябва да мине само кратко време процесът на реелинизация на страната и населението да започне. Ако нашите историци смятаха, че е трагедия за македонския народ да формира Българската екзархия, то те сега имат шанс да се върнат отново при гърците ние отново да се превърнем в рум милет. Така с "новите" преговори Мицотакис може да ни предложи единственото си решение, "Централна Балканска Република". Ето как ще бъде разрешен македонският Гордиев възел: от рум милет, през българи-екзархисти, след това южно-сърби, след това македонци югославяни, след това македонци, така че най-накрая да се върнем към първоначалното ромейско решение. Султаните ги няма, но Ердоган е тук, и може да помогне. Ние ще бъдем реализаторите на неговата мечта, мостът към Атина. Затова в някои части на Македония все повече се преподават гръцки и турски езици. Според съобщенията, това се дължи на бизнеса. В мъглата на вятъра гърците у нас научиха македонски, по-бързо, отколкото ние гръцки за петстотин години под турско. Гръцки език знае и фалшивия крал на хунзите, с когото груевистите обикаляха из страната. Така ще опознаем братовчедите си от Памир и Хималаите, ще летим до Егейско море без никакви пречки.

Хората казват, че "надеждата умира". Това не е въпрос на надежда, нито на илюзията, че нещата могат да се променят. Това е една обикновенна 

отвратителна лъжа за този страдащ народ, 

погребан в неговите предразсъдъци и лошо образование. Глупостите от рода на „където слънцето ще грее от Вергина“, служат само за да ограбят този народ до последната капка отдавна изгубено достойнство. В знамето на Вергина няма достойнство. Достойнство е да имаш банки, индустрия, услуги, образование, сигурност,  силна валута и закони които ще се спазват. Бедните на пари и дух, никой не ги иска, макар всички ние да почнем да веем Слънцето от Кутлеш през целия ни живот и да заличим думата „на север“ с всички нейни прилагателни от всички речници.

*Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.