Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема от азиатското невежество, среща предупредителния вдигнат юмрук на „Победителите“
Ако Кремъл не се отрече от голямо кърваво зло на 20-ти век болшевизма, бъдещето на руснаците ще става все по-сибирско, казва пред Faktor.bg бившият кмет и общественик от града под тепетата
Интервю на Мая Стоянова
– Г-н Гърневски, Руската Дума изпрати остро предупреждение до членовете на Общинския съвет в Пловдив да не посмеят да премахнат „Альоша“. Как да разчетем тази имперска наглост – явно гледат още на нас като на Задунайска губерния, която могат да командват?
– С въпроса давате абсолютно точно и ясно отговора. Декларацията на Руската Дума (виж пълния текст в края на интервюто, б.р.) е показна реакция на поробителя към роба. На окупатора към окупирания. На палача към жертвата. Изживяващите се като наши кремълски господари са смъртно ранени от „варварската инициатива“ да бъде премахнат паметникът на съветския "воин освободителя Альоша“. Назидателната реторика във всяко едно от нейните изречения е показателна. Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема на унизяваната половин век от азиатското невежество Родина, среща предупредителния вдигнат юмрук на „Победителите“. За тях премахването на символа на окупацията „Альоша“ е подъл опит да се посегне на нашите „братски народи", маниакално и отчаяно желание да се принизи героичният подвиг на съветските войници, да се омаловажи решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата срещу нацизма по време на Втората световна война…
От днешна гледна точка е редно да попитаме „братушките“ от Руската Дума, коя част от народа ни все пак титулуват като братска? Онази, с нейните наследници, която СССР постави на власт след окупацията от 1944 г.? Вярната им до гроб предателска комунистическа шайка, която от 1919 до днес провежда антибългарска съветска политика на родна земя? Доколкото не са се отрекли публично, те са верни последователи на болшевизираната през 1919 г. БКП. За всичките години тя е доказала безспорно антибългарската си роля.
В годините на демокрация БКП-БСП продължава да брани интересите на Кремъл, да бъде желязна преграда пред опитите ни за пълната интеграция на страната в лоното на цивилизованите европейски народи. Защото, както казва изследователят на червения октопод проф. Никола Алтънков, БКП е победена, но не и унищожена. Нейните наследници са живи, здрави и щастливи. Бих си позволил да го допълня: Освен това са много богати със смъкнатото от кожата на народа ни през криминалния преход и единственото, за което си мечтаят, е отново да възстановят член 1 от комунистическата Конституция. Ето, това са руските и съветските хора в България.
Другите са стотиците хиляди преки и косвени жертви на „мероприятията“ на 50-годишната болшевишко комунистическа власт в страната ни и днешните и превъплъщения…
- Как приемате аргумента на Руската Дума, че прототипът на Альоша - Сергей, имал голяма заслуга, възстановявайки телефонната връзка между София и Пловдив?
- С това обяснение декларацията на Руската Дума стига върха на своя циничен патос. Припомням разкритието им: „В България е добре известно, че прототипът на паметника "Альоша“, издигнат по инициативата на българския народ, е червеноармееца Алексей Скурлатов, роден на Алтай, носител на два ордена "Червена звезда“, който през 1944 година участва във възстановяване на телефонната връзка между София и Пловдив. През август 1982 година Алексей Скурлатов е посрещнат в Пловдив с големи почести като национален герой и е обявен за почетен гражданин.“
Ами защо бе „братушки“ не ни казахте толкова години каква е истинската заслуга на съветския войник за освобождаването ни от нацизма, за да бъде удостоен с този величествен паметник. Поколения българи си мислят, че е неизмеримо голяма щом е въздигнат до небесата на върха, а бедният Левски е сврян долу в шубраците под ботушите му. Но явно за Кремъл няма никакво значение, че според Историческия институт на БАН в България никога преди 1944 година не е имало фашизъм, камо ли нацизъм. Че страната ни не е изпратила нито един войник на Източния фронт, че не е изстреляла нито един куршум срещу окупиралата ни Съветска армия. Че от 23 август 1939 г. до 22 юни 1941 г. съгласно пакта Молотов – Рибентроп СССР и Германия са кървави съюзници тръгнали да си поделят Европа преди да се захапят за шиите…
Е, нейсе. Прототипът на Альоша – Скурлатов, както се оказа е свършил наистина „геройско дело“, участвайки във възстановяването на телефонната връзка между София и Пловдив. Пък и все пак поради липса на фашизъм и нацизъм в страната е трябвало с нещо да си уплътнят времето чекистите. Както става вече ясно, след 9 септември – 1944 г., възстановявайки телефонизацията в страната ни са установили трайно болшевизма в нея. Това е просто подигравка с пловдивчани. Тонът на Декларацията на Руската дума го доказва убедително…
– В Пловдив винаги е имало хора с будна гражданска съвест, бунтарска интелигенция, но сега мълчанието е оглушително, нима град с такъв потенциал и славно минало се е снишил до размера на руския консул и руски гражданин Георги Гергов?
– Няма как да се съглася с Вас, че пловдивчани „мълчат оглушително“. Един град няма как да оцелее хилядолетия, ако се е снишавал пред орисията си. Не случайно Пловдив е най-старият жив град в Европа. От 1989 г. до днес под тепетата изборите винаги се печелят от десните сили и то убедително. Така беше и на последните кметски избори, за разлика от София и Варна. Пловдивчани изпълняват своята отговорност като избират хора за властта от демократичните листи. От централната и местната власт зависи дали страната ще се развива. Демокрацията изключва анархията като средство за решаване на сериозни обществени въпроси. Така например през 1996 година Общинският съвет на Пловдив избран с голямо мнозинство от пловдивчани взе решение за премахване на паметника на съветската армия окупаторка „Альоша“ от Бунарджика. Но българският съд отмени решението с мотива, че този паметник бил руски, а не съветски и се нарушавала българо – руска спогодба, подписана от президентите Елцин и Желев. Според Вас този паметник руски ли е? На същия хълм стои руският паметник на цар Освободител Александър Втори, построен през 1881 г. и никой не му е посегнал до днес?
През 1996 г. бяха премахнати всички партизански плочи от фасадите на къщите. През 1977 г. площада пред Общината бе прекръстен от ген. Гурко на Стефан Стамболов. Бе издигнат паметник на бележития поет, революционер и държавник. Всяка година на 31 януари Пловдив отбелязва паметта на този велик българин. Отдавна са преименувани улиците на града. Най централният булевард е прекръстен от Георги Димитров на Цар Борис Трети – Обединител, а на видно място е изграден негов паметник. Пловдив има свой нови химн, герб и знаме. Тези неща ги вършат властите, избрани от хората. За съжаление обаче имахме управници – уж сини, които с действие или бездействие „трасираха“ пътя на Георги Гергов от иначе успешен свиневъд до един от лидерите на шампионския клуб на олигарсите в България. Мълвата разнася, че тези ибрикчии му били признателни и до днес…
Въпросът за окупаторските паметници трябва да се реши на национално ниво, след сериозен дебат със санкция на Народното събрание. В България има стотици съветски паметници. Представяте ли си пред какви предизвикателства ще бъдат поставени местните общности, ако всяка сама трябва да вземе решение за съдбата им. Централните власти не бива да се крият зад гърба на местните власти и обществени инициативи по толкова отговорни въпроси, какъвто безспорно е и този за окупаторските паметници.
- Къде е Църквата, защо мълчи за обидата към Пловдив и владиката Николай, нима националното достойнство му е безразлично пред агресията на така наречените „освободители“?
– Нямам контакти с пловдивския митрополит и няма как да коментирам подобен въпрос, докато самия той не реши да изрази публично мнението си за руската декларация. Демонстрира винаги участие в обществения дебат, но сега мълчи.
- Русия винаги преследва своите интереси, а потъпква чуждите – нима в Пловдив ще забравят, че тази същата Русия се обяви и работеше против най-българското дело – Съединението на Източна Румелия и Княжество България?
– В Пловдив, никога не можем, и няма да забравим член Първи от своята гордост и памет за най-българския политически акт сътворен в родината ни - Съединението на България.
Не случайно на 16. 09. 1997 г. като кмет на Пловдив призовах официално тогавашния президент на България Петър Стоянов и председателя на Народното събрание Йордан Соколов по това време да инициират обявяването на Шести септември за Национален празник на България. През 1998 г. денят бе вписан в празничния календар, но само като официален.
Помним, че когато в онези времена след 6 септември 1885 г. българите ликуват единението си, а Русия насъсква сръбските си подлоги да нападнат в гръб България и осуетят Съединението ни. Тогава Захари Стоянов изрича пророческите си думи: „Всяко тържество за България е нож в сърцето на Русия“.
С Декларации като тази на Руската Дума и безпардонното поведението на наместничката на Кремъл в София - посланик Митрофанова, Русия отново арогантно ни пита: Защо през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния?
- Няма ли опасност руската наглост, която брани съветски паметници на армия, окупирала и потопила в кръв и терор България, да отвратят до такава степен българите, че да намразят дори и паметниците на руските войни, умрели за възраждането на Отечеството ни?
– Русия очевидно още не си е дала сметка, че България отдавна не е в мечешката й прегръдка. Пропуска наистина доста нагло факта, че страната ни е член на НАТО и Европейския съюз. Авантюристичният режим и неговите марионетки, навлекли имперски мундири си позволяват да заплашват суверенни страни, подчинени им до скоро по силата на тяхната окупация. С тази показна арогантност представят престъпния болшевишки режим като аналог на цялата руска история. Все повече хора оприличават съветската империя с руската. Когато знакът за равенство се приеме от достатъчно много хора, ще бъде много късно за бедстваща Русия да се демократизира. Ако тя не заклейми и не се отрече публично и с конкретни дела от другото след нацизма най-голямо кърваво зло на 20-ти век, каквото безспорно е болшевизмът - бъдещето и ще става все по-сибирско…
Б.Р. Писмо на МИТРОФАНОВА до ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
ПЛОВДИВ
В общинския съвет в Пловдив е пристигнало писмо от посланика на Руската Федерация Елеонора Митрофанова, с което тя препраща изявлението на Руската Дума относно паметника на Альоша в Пловдив. Получател на писмото е председателят на общинския съвет Атанас Узунов.
Ето цялата декларация:
Във връзка с инициативата за демонтиране на паметника на съветския войник-освободител “ Альоша“ в град Пловдив (България).
Депутатите от Държавната Дума на Федералното Събрание на Руската Федерация изразяват крайно възмущение от провокативното и цинично предложение на членове на Общинския съвет на Пловдив от партия "Демократи за силна България“ (ДСБ) за демонтиране до края на 2024 година на паметника на съветския воин-освободител "Альоша“.
Партията ДСБ, известна с яростната си русофобия, е последователен поддръжник на прозападната ориентация на България и активното й участие във всички авантюри на НАТО. Именно правителството на основателя на партията ДСБ Иван Костов през 1999 г. предостави въздушното пространство на България за въздушни удари на НАТО срещу Югославия, въпреки многобройните протести на български граждани.
Поредната безразсъдна проява на представители на партията ДСБ е откровена демонстрация на пренебрежително отношение към историята на своята страна, подъл опит да се посегне на нашите братски народи, маниакално и отчаяно желание да се принизи героичният подвиг на съветските войници, решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата срещу нацизма по време на Втората световна война.
Варварската инициатива, ако бъде подкрепена от Общинския съвет на гр.Пловдив, ще се превърне в незаличим позор както за инициаторите, така и за законодателната и изпълнителната власт на града, и ще демонстрира неадекватността и политическото късогледство на пловдивските власти.
В България е добре известно, че прототипът на паметника "Альоша“, издигнат по инициативата на българския народ, е червеноармеец Алексей Скурлатов, роден на Алтай, носител на два ордена "Червена звезда“, който през 1944 година участва във възстановяване на телефонната връзка между София и Пловдив. През август 1982 година Алексей Скурлатов е посрещна в Пловдив с големи почести като национален герой и е обявен за почетен гражданин.
Варварската война, разгърната от Запада срещу паметниците на съветската епоха, всъщност доказателство за малоценността и безпомощността на сегашните западни т.нар. елити, които редовно демонстрират пълна некомпетентност и неспособност да решават ключови въпроси от вътрешния и международния дневен ред.
Призоваваме членовете на Общински съвет -- Пловдив да не следват примера на провокаторите и да положат необходимите усилия за опазване на културно-исторически паметници и други обекти на материалната и духовната култура в съответствие със Споразумението между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
Изразяваме увереност, че жителите не само на Пловдив, но и на България като цяло, както се е случвало и досега, ще надигнат глас в защита на паметника "Альоша“, ще го отстоят и ще съхранят свещената за братските народи на Русия и България памет за подвига на героите от Великата Победа над фашизма.
Председател на Държавната Дума Вячеслав Володин
на Федералното Събрание
на Руската Федерация
Москва
16 януари 2024 година