На 30 септември 1858 г. по обед земята в София се разлюлява и в продължение на три минути не спира да се тресе. 19 от 24-те джамии на тогавашния 20-хиляден град остават без минарета, между Бояна и Драгалевци се появява земна пукнатина с ширина над 20 см и дължина около 1.5 км, а в западните околности на града се появява гейзер. Със своите 6.5 по Рихтер това е най-силното документирано земетресение в района на столицата ни. При все това обаче жертвите са едва четирима. В рамките на седмици животът се връща към нормалния си ритъм, дюкяните и тържищата отново отварят, реколтата е прибрана и няколко години по-късно единственото, което напомняло за събитието, била полуразрушената сграда на Сиявуш джамия (днешната църква "Света София"), която след земетресението е изоставена.

Метеорологът Спас Вацов, който е станал свидетел на труса, разказва: „ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на „Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...".

Данните за земетресението са доста оскъдни откъм подробности и включват главно описания на свидетели, най-изчерпателни от които са няколко дописки и писма на Сава Филаретов.

В бр. 399 на “Цариградски вестник” от 4 октомври 1858 г. пише: “Гр. София много пострада от едно земетресение, което се случи на 18 септември и което след няколко дни още се усещаше.” И още: “Писмата казуват, че до 40 каменни домове паднали, до 20 минарета, една джамия и телеграфическото заведение се събориха. Много человеци се убиха и много ранени се извадиха”.

Тогавашният учител в София Сава Филаретов в следващ брой на вестника в обширна статия дава по-подробно описание на последиците от тази катастрофа. „Повредата за гражданите е голяма.... трябва да е от няколко милиона гроша”.

Интензивността на основния трус се оценява на ІХ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала X степен.

Освен в София, земетресението е усетено и в отдалечени градове като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори.

В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70 - 80 % от сградите са силно засегнати. По-бедните жители на града изпадат в затруднено положение, тъй като се налага непредвидено да възстановяват къщите си в навечерието на зимата. Някои от тях са подпомогнати с дарения, като например направеното от Иван Денкоглу.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7 църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква Света София), която след земетресението е изоставена.

Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме (при днешното кръстовище на Витошка и Солунска) се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в „Света Неделя”.

На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като според Филаретов пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 cm и дължина около 1,5 km. Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се възстановява.

За след трусовета поредица пак Сава Филаретов дава известни сведения: “Скоро три месеца ще стане откак се е показало страшното земетресение в София, и все още не престава: мине се ден-два, пак се затърси и залюлее... Старците приказват, че когато преди 40 години в София било земетресение, то се продължило близо три години... Един простодушен човечец дори се сърдеше: “Майка, казваше, аз си мислех, че като настъпи мраз и се поледи земята, оная веке не ще може да шава и да се клати, а сега гледам, че оная пак си скача и си се люлее за кеф”.

В каталозите на сеизмолозите тогавашната след трусова обстановка имала 11 труса, като най-силният е с магнитуд 4,4 на 31 август 1859 г.

От стари времена е известно, че София се намира в сеизмична зона. Най-старите регистрирани в хрониките земетресения са от 1450 г. и 1557 г. с оценени параметри: магнитуди съответно 6,0 и 5,5 и дълбочина на огнищата до към 10 км. Тогава е станало първото разрушаване на църквата “Св. София”, а също е съборена и малката църква в двора на тогавашната митрополия “Св. Марина”.

Първото голямо земетресение в Софийско от по-ново време, за което са налични сигурни данни, се е случило на 25 април 1818 г. и е с опустошителна интензивност около 9 по скалата на Рихтер. В запазени приписки се отбелязва, че настъпил голям страх, много сгради и джамии пропаднали, „жежки и студени води пресекли”. Земетресението продължило към две седмици.

Очевидно и това земетресение продължило, защото го последвало най-силното вторично земетресение на 19 септември същата година. “Насред Банябаши (при турската баня) извряла жежка вода, гдето Селим паша направил шадравани” – се отбелязва в приписките.

Ако нещо подобно се случи в наши дни, трагедията и икономическите щети във всяко едно отношение биха били неизмеримо по-големи.