Ако Кремъл използва ядрено оръжие, ще създаде радиоактивна стена между Русия и Европа, а страната ще се превърне в една голяма Северна Корея
Мирът е възможен само ако Украйна победи в тази война, казва в ексклузивно интервю за Faktor.bg известният историк и анализатор
Американският историк с руски произход Юрий Фелщински ще изнесе днес, 15 май публична лекция в Нов български университет, където ще представи книгата си „Третата световна: битката за Украйна“, написана в съавторство с проф. Михаил Станчев.
Интервю на Анелия Димитрова
- Господин Фелщински*, защо още преди 7 години бяхте толкова сигурни, че Путин ще се върне в Украйна, че ще има истинска, гореща война?
- Преди всичко защото събитията от 2014 година не бяха неочаквани, защото по темата за възстановяването на Съветския съюз Путин започна да говори още през 2005 година. Първите сигнали, че Путин е крайно недоволен от последствията от разпада на Съветския съюз през 1991 година се появиха през 2005 година. Тогава на това не обърнаха особено внимание, базирайки се на идеята, че никой не се връща към темата за възраждането на една разпаднала се империя. Да може да страдаш и тъгуваш, но и Руската империя, и Османската империя, и Австро-унгарската – те се разпадат завинаги. А през 2006 година на икономическия форум в Санкт Петербург, на който присъстваха държавните глави на водещите европейски държави, Путин заяви, че би искал в Руската федерация да се върнат Беларус, Украйна, Молдова и Казахстан. И тогава всички леко се подсмихнаха и никой не обърна внимание.
А през 2007 година той произнесе известната си Мюнхенска реч. И там беше обявена външнополитическата програма на руската държава. В нея основното послание беше, че руското ръководство не е доволно от границите от 1991 година, Путин лично изпитва трагедия от най-голямата геополитическа катастрофа – разпада на СССР. Но въпреки това през 2008 година нахлуването в Грузия беше замаскирано много професионално. Грузия е малка страна, Абхазия – територия непонятна за европейците, Южна Осетия, Северна Осетия, те не разбраха кой кого е нападнал, един вид репетиция за кримския сценарий. И тази репетиции премина много успешно. Нямаше санкции и Путин го прие като сигнал за това, че методиката вече е отработена, методиката на неясния конфликт, не открита агресия, а нещо замаскирано, непонятно. И през 2014 година станахме свидетели повторение на същия сценарий с Крим – зелени човечета…Тогава, разбира се, последваха санкции, но честно казано те бяха много слаби.
И тук, собствено идва отговорът на вашия въпрос. Изходният план през 2014 година беше много по сериозен отколкото резултатът. Русия завзе Крим и започна войната за Донбас. Но планът се наричаше Новорусия и предвиждаше още тогава изход към Молдова. С други думи, Русия планираше да отреже Украйна от Черно море, да излезе на Приднестровието и да започне аналогичен конфликт в Молдова. Защо под риск се оказаха тези три държави – Украйна, Беларус и Молдова. Защото още не бяха успели да влязат в НАТО. И доколкото НАТО не приема страни, които имат неуредени териториални конфликти със съседите си, Русия последователно създаваше такива конфликти. Идеята може дори да не е била да завладее териториите им изцяло, тогава, през 2014 година, но в създаването на такива конфликти, а на следващ етап би могло да се пристъпи и към окупация.
Но тогава, през 2014 година планът „Новорусия“ се провали, Украйна предаде Крим без бой, но за Донбас започна да воюва. Тогава, през 14-та година Украйна изобщо нямаше армия, докато в Крим беше руският Черноморски флот, там Русия имаше армия. Но в Донбас започна позиционна война, която продължава и до днес, Русия не може още да го завладее. Но главният урок за Русия тогава беше, че Украйна не може да бъде завладяна, ако не бъде превзет Киев.
И това, което написахме тогава в книгата, нещо, което аз смятам за много важно, макар, че и на това никой не обърна внимание, че трябва да се следи Беларус. Защото тогава стратегическата грешка на Русия беше в това, че те започнаха настъпление на юг и на изток, а трябваше да настъпят към Киев от запад. Но това не може да се случи без предварително да е завладяна Беларус. И това, което всички проспаха, може би заради ковида, може би защото беше добре замаскирано, но след 2020 година, след поражението на Лукашенко на изборите, видяхме тихата анексия на Беларус, концентрация на руски войски, учения, които бяха камуфлаж на готвещата се агресия и през февруари 2022 година видяхме настъпления, чиято главна цел беше Киев.
И през пролетта на 2014 година започна едно опипване на европейското обществено мнение на Европа колко далече е готова да отиде в защита на независимостта си. Помните ли имаше едни такива проучвания, готови ли са германските войници да умират за Нарва? Всъщност, тогава ФСБ, Путин искаха да проверят как ще реагира Европа в случай на руско нахлуване в балтийските страни. Но въпреки това, още през 2014 година стана очевидна стратегическата грешка.
В предговора на книгата ни пише, че или всичко това ще се случи през лятото-есента на 2014 година, или Путин ще си вземе почивка за настъплението и почти шест години по-късно това се случи.
- Наистина ли в заглавието на първото издание е имало въпросителен знак, който впоследствие е бил премахнат. Това и към „третата световна“ ли се отнася?
- Това беше решение на полските ни издатели. Но първата си статия след нахлуването на Русия в Украйна аз нарекох: „Третата световна“. Моето мнение по този въпрос не се е променило.
От гледна точка на Русия е започнала Третата световна война. Да видим какво говорят руските дипломати в ООН, какво казва Патрушев, какво казва Путин – те твърдят, че воюват не с Украйна, а с НАТО. За тях това е война за преразпределение на света.
Единственото, което се промени за тези близо 15 месеца война е, че стана ясно – руската армия не е втората в света, в съвременния смисъл на думата в Русия няма такова нещо като сухопътна армия. Но въпреки това след 15 месеца война руското ръководство не промени целите на външната си политика. Това е удивително, но е факт.
- Това възраждане на империята ли е или създаването на плацдарм срещу Европа?
- И двете. След като Русия започна военните действия и всички смятаха, че Киев ще бъде превзет за три седмици, че Украйна ще бъде превзета за месец, неочаквано от една страна изненадата беше, че руската армия воюва зле, както и, че Украйна започна да се съпротивлява. Когато всички коментират, че Путин е сбъркал, като е подценил Украйна трябва да кажем, че не Путин, всички сбъркаха. Абсолютно всички.
Всички мислеха, че Путин бързо ще превземе Украйна, ще стигне Приднестровието, ще започне бърза сухопътна война против Молдова и след това ще продължи към Балтийските страни. Независимо от това, че Прибалтика е в НАТО. Но всички ние добре знаем, че НАТО повече от всичко на света се страхува от пълномащабна война с Русия. И това е причината поради която 15 месеца след началото на войната на Украйна не и дават настъпателни оръжия и е поставено условие оръжията да не се използват против територията на Русия и Беларус. С други думи и дават оръжие да сдържа настъплението, но не и да победи.
- Томас Фридман писа, че Путин не може да победи, не може да загуби, не може и да спре. Какво тогава остава на Путин, но и на Запад? Какво остава и за двете страни?
- От гледна точка на Путин ситуацията е сложна, но не и неразрешима. Както знаем, Русия е страна с неизчерпаеми човешки ресурси и изпращането на нови и нови войски в Украйна продължава. Тя има две сериозни предимства. Русия е пет пъти по-голяма, но главното е психологическото предимство. На Русия, и на Путин им е все едно колко хора ще загинат. Абсолютно им е все едно. Докато за Украйна това е фактор. Освен това няколко дни след началото на войната Лукашенко извади Беларус от споразумението за безядрения статут на страната и се стигна до това, което съвсем скоро съобщи Путин: че Русия изпраща в Беларус тактически ядрени оръжия.
За съжаление, всички слагат ударението върху думата „тактичеко“, а всъщност трябва да е върху думата „ядрено“, защото Путин планира да нанесе ядрен удар по Източна Европа.
- Извинете, вие имате предвид „Източна“ в географски или в политически смисъл?
- Лукашенко няколко пъти посочи две страни за потенциален ядрен удар – Полша и Литва. За ядрен удар по Украйна на Путин не му се налага да прехвърля ядрено оръжие, но за удар срещу територии на страни от НАТО ядреното оръжие първо трябва да бъде прехвърлено в Беларус, която е независима държава. Затова, според мен, единствената причина поради която Беларус не беше анексирана е идеята да може да бъде използвана за нанасянето на ядрен удар. За да може ответният удар да бъдат срещу Беларус.
- Тоест, Вие еднозначно смятате, че това не са празни заплахи?
- Да, еднозначно смятам така и ще Ви кажа защо мисля така. Защото ако ставаше дума за празни заплахи ядреното оръжие щеше да бъде прехвърлено в Калининградска област, откъдето може да бъде заплашена всяка европейска страна. Не трябва да забравяме и това, че Русия е страна по договора за неразпространение на ядрените оръжия и затова Путин заяви, че независимо, че то ще се намира в Беларус, но ще бъде под контрола на руската армия. И, естествено, Путин няма намерение да дава на Лукашенко тактически ядрени оръжия – „Искандери“, ракети, монтирани на самолети, но въпреки това самолети на Беларус бяха изпратени в Русия, за да бъдат преоборудвани.
Но повтарям - това не е празна заплаха, не е шантаж, това е начало на военна операция.
Аз смятам, че това е червената черта, която Путин ще премине в момента, в който ядреното оръжие се окаже в Беларус, а след това за нанасянето на ядрен удар ще са необходими няколко часа.
А засега Путин хвърля на фронта все нови и нови и нови войски, а в джоба си има коз – ядреното оръжие, което той планира за времето около 1 юли, кой знае защо той каза 1 юли, да бъде прехвърлено в Беларус.
А сега да видим гледната точка на Запада. Когато започна войната там смятаха, че Путин ще завладее Украйна бързо, това ще бъде прискърбен факт, никой няма да признае окупацията, но въпреки това всички ще разперят ръце, както след Крим и ще кажат: „Какво да направим, те завзеха Украйна, нищо не можем да направим, животът продължава“. Това не се случи, в някакъв момент стана ясно, че Украйна няма намерение да се предаде. Не знам дали си спомняте, че на 24 или 25 февруари Лукашенко е звънял на Зеленски от името на Путин и му е предлагал да капитулира. И това беше общо мнение – и на Русия, и на Запада. Западът смяташе, че Украйна ще капитулира, защото няма да може да се съпротивлява, а Путин – защото, според него, никой здравомислещ човек няма да воюва против руската армия. След известно време стана ясно, че Русия не може да превземе Киев и Украйна няма намерение да се предаде. Тогава започна вторият етап – планът Макрон, чиято същност беше, че тази война трябва да бъде прекратена. Че най-страшното за Европа е нова война и затова всички искат тя да бъде спряна на всяка, на всяка цена. На всяка цена! С капитулация на Украйна – прекрасно. С мирни преговори, в резултат на които Русия ще получи половин Украйна – прекрасно. Само да спре войната. Помните, Макрон звънеше на Путин, Байдън звънеше на Зеленски и всички предлагаха за нещо да се договорят и да спре войната. И този етап завърши без резултат.
Защото Путин иска не част от Украйна, той иска цялата Украйна. А всъщност иска цяла Източна Европа. За него тази война не е за Украйна, и той няма да спре войната заради част от Украйна. А Украйна не е съгласна да даде част от територията си, защото разбира, че ще стане като през 2014 година: Путин ще направи пауза, ще събере сили и пак ще започне нова агресия.
Известно време се намирахме в този етап на войната, в който на Украйна оказваха натиск да даде част от територията си в замяна на мира, макар че Путин не предлагаше мир.
В някакъв момент Западът разбра, че така войната няма да може да бъде спряна, а само чрез победа над Русия. Това беше денят, в който французи, германци и американци се съгласиха да дадат танкове на Украйна. И въпросът не е толкова в съгласието, защото честно казано не знам тези танкове дали са в Украйна, но същината е в това, че в този ден Западът е стигнал до извода, че мир може да има само чрез поражение на Русия.
И сега всички решават въпроса как да бъде постигнато това поражение. И Западът бааавно, бааавно, бааавно, баавно се приближава към разбирането, че все пак на Украйна трябва да бъде дадено настъпателно оръжие и, може би, дори да свали от Украйна ограничението да нанася удари по руската територия и Беларус. Политическото решение още не е взето, но оръжията са там.
Защото без това Украйна не може да победи. Тя е поставена в условия, в които може да се отбранява, но не може да победи.
Аз разбирам цялата сложност на ситуацията, но без смяна на властта в Беларус, без освобождаването на Беларус, тази победа не може да бъде постигната. А без Беларус войната за Путин губи смисъл, защото това е стратегически важна територия за настъпление не само срещу Киев, но и срещу Източна Европа, колкото и диво да звучи. Много е важно да бъдат предприети превантивни действия, защото Путин, повтарям, може да използва тази територия, за да нанесе ядрен удар срещу Източна Европа.
- За всички е ясно, че след тази война светът няма да бъде същият. Каква ще бъде новата парадигма след тази война?
- Както и да завърши тази война, Путин нанесе на Русия непоправима вреда. Русия никога няма да може да се оправи от тази война, независимо от това дали ще я загуби или спечели. Вредата, която нанесе на Русия не се поддава на описание. Тя завинаги се изолира от Европа с тази война, за близките 100 година най-малко.
Ако Русия използва ядрено оръжие светът ще бъде съвсем различен.
Но е ясно какво замисля Путин с тази стъпка, ако действително планира да използва ядрено оръжие. Той ще създаде радиоактивна стена между Русия и Европа.
Мисля, че в този процес провокационна роля играе Китай. Неслучайно изявлението за ядреното оръжие в Беларус дойде ден след посещението на Си. Китай е страна по-мощна и се опитва да изолира Русия и това ще доведе в крайна сметка до това, че Китай като питон ще погълне Русия.
Изобщо тази идея за връщане в Съветския съюз беше постигната именно чрез войната срещу Украйна. Тя се върна в СССР - Русия е абсолютно изолирана, вътре режимът става все по-жесток, а Путин го постигна чрез войната.
И Русия ще се превърне в една голяма Северна Корея.
А засега се намираме в състояние на Третата световна, в ситуация, в която Русия не е загубила, но и Украйна не е спечелила войната. Но, за съжаление, аз мисля, че тази война няма да остане в границите на Украйна, мисля, че той ще продължи.
*Юрий Фелщински е роден през 1956 г. в Москва. Завършва Историческия факултет на Московския педагогически институт. През 1978 г. имигрира в Съединените щати, където придобива докторска степен по философия на историята от Rutgers University. През 1993 г. става доктор на науките в Института по история на Руската академия на науките. През 2002 г. ръководи проекта по разчитането и публикуването на „лентите на Кучма“. Самостоятелно или в съавторство публикува десетки книги, научни изследвания и томове архивни документи, посветени на най-новата руска история, между които „Взривяването на Русия“ (в съавторство с Александър Литвиненко, 2002), „Корпорация: Русия и КГБ по времето на президента Путин“ (в съавторство с Владимир Прибиловски, 2008) и др.