Д-р Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
Анализи на изборните резултати валят отвсякъде. Знайни и незнайни политолози и социолози броят и отчитат кой какво е загубил, кой какво е прибавил, смятат на пръсти този + този + този дали ще успеят да направят правителство.
Но никой не говори за разпарчетосаното ляво и изцяло
липсващото дясно
За средносрочното и дългосрочното бъдеще на България, на българската политическа система и парламентаризма. Всички са вгледани в резултатите „тук и сега“, без да отбелязват огромните липси в българското политическо пространство, които се случват през последните години.
За лявото – други да му берат грижата. В момента то е сгромолясано и победено. Мен лявото не ме интересува. Стига да не е русофилско и промосковско – не ми пречи. Всяка държава има нужда от две ръце (лява и дясна) и два крака (ляв и десен), за да върви уверено по пътя си.
Аз съм десен човек, със силно проевропейска и проатлантическа позиция. Срам ме е да кажа, че съм „евроатлантик“, не защото НЕполковника Марков ще ме заклейми, а защото тази дума, това политическо определение, беше девалвирано през последните години от Борисов, от Пеевски, от Кирил Петков и Асен Василев. Същото се случва и с думата „патриот“ – ако днес кажеш, че си патриот 9 от 10 българи ще помислят, че си привърженик на „Възраждане“ (друга много красива българска дума, тотално опропастена от свързването й с тази формация), на „Величие“ (о, Боже!), на „Меч“, на ВМРО или още ред други подобни формации.
Да поговорим за дясното в българската политика. Къде е то? Срамежливо скрито под шапката на ДСБ в по-големия формат Демократична България, сами по себе си скрити в още по-широката абревиатура ПП – ДБ. Да, в ДСБ има десни хора, но те са в съотношение 1:3 със своите политически сиамски близнаци. Защото и „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ най-вече са леви либерални партии от прогресистки тип, които, още по-лошо, се изживяват като самодостатъчна градска секта. Отидете в Карлово, Казанлък, Мездра или Мадан и попитайте за симпатизантите (не членове, симпатизанти) на тези две формации. Ще ги търсите със свещ, като Диоген. И загубените 320 хил. гласа на последните избори само потвърждават тази теза.
Да се върнем обаче на дясното. На тези избори се появи „Синя България“ – сбор от партии, имащи за цел да възобновят автентичното дясно. Мнозина провидяха в това желание, симпатичен опит да се възстанови „старото СДС“. Защото това, което е коалиционен партньор на ГЕРБ е останало само едната абревиатура и лидера му. Аз поне, през последните 10 години, действащ (реален) член на СДС не съм виждал. Какво се получи обаче със „Синя България“ още от самото начало. Започнаха да събират механично някакви партии от близкото минало – партията на Кунева, бившата партия на Валери Симеонов, несъстоятелното НДСВ, та дори и ВМРО бяха тръгнали да присламчват (поне за тях се отказаха в последния момент). Абсолютен турлюгювеч. На принципа – дай да има. До толкова се увлякоха по тази рецепта, че включиха дори отделни личности, които само с фамилните си имена, караха мнозина десни хора да повдигат недоумяващо вежди.
Резултатът го видяхме на 9 юни. 33 хил. гласа за „Синя България“ – двойно по-малко от МЕЧ и три пъти по-малко от „Величие“. На следващите избори, ще са на половината на тези 33 хил., защото хората вече ще знаят, че тук няма перспектива. Тук гласът ми се губи и отива при „другите“, тези които не харесвам.
Именно поради тези политически турлюгючвечи броят на „Не подкрепям никого“ на тези парламентарни избори е близо 64 хил. души (63 991). От тях – огромната си част са
десни хора, които не намират „своята“ политическа партия
Аз съм един от тях. За Европейски парламент гласувах за конкретен кандидат с преференция. Защото, поради професионалният ми път, познавам лично или съм работил съвместно, с някои от кандидатите. И мога да направя информиран и точен избор. При политическите партии за национален парламент – нула. Няма никой. За това – не подкрепям никого.
И да си дойдем на думата. Крайно време е в България да се появи нова, истинска дясна партия, ясно отстояваща три конкретни каузи:
- Ясна и безапелационна позиция и политики, твърдо отстояващи европейската и атлантическа ориентация на България. Партия, която ясно да показва, и да разказва, за зловредното влияние на Руската империя, СССР и днес Руската федерация по отношение на България.
- Просветен патриотизъм – патриотизъм, който да учи децата ни, че България е държава със славно минало, но само в миналото и с потурите не може да се живее. Патриотизъм, който да показва перспективата пред България – с развито гражданско общество, максимално уплътняваща геостратегическата локация на която се намираме вече повече от 13 века.
- Тотална война с корупцията, започваща от проверка за интегритет в службите за сигурност и правоохрана – интегритет към гражданското общество, а не към чужди държави и режими, не към корпоративни структури и не към партийно-политически кланове.
Има и конкретни хора, които могат да се справят с тази, на пръв поглед, сизифовска задача. Това е всеки един от онези 64 хиляди граждани неподкрепящи никого. Те имат различни имена, различни професии и са на различна възраст. Но са обединени от желанието им да видят демократична и просперираща България, която не е затънала
в корупционното блато от руски олигархичен тип
Това е галеристът от Велико Търново, с който се оказа, че сме на едни и същи позиции, но това е и младият строителен предприемач от Самоков, който иска децата му (на 5 и 2 годинки) да живеят в европейска България.
Атлантическият съвет на България е непартийна структура. Ние сме група граждани, обединени от общата идея, изказана в горепосочените три пункта. Силно вярваме, че в дясното политическо пространство има политически лидери, които могат да се захванат с тази задача. Като политическия мъдрец д-р Любомир Канов, преминал през ада на Държавна сигурност, но не изменил на стремежа си към свобода и демокрация. Като Радан Кънев, събрал впечатляваща преференция, за да попадне отново в Европейския парламент. Като Мартин Димитров, съхранил достойнство и доверие, изстрелян към парламента отново с висока преференция от София. Защо „Синя България“ не даде водачеството на листата за Европейски парламент на третия – доц. Христо Костов, впечатляващ преподавател по история и политология в Мадридския университет?
Много въпроси, които чакат закъснели отговори.
Вместо заключение, ще споделя за един неуспешен опит на Атлантическия съвет на България (АСБ) от преди две години, да направи ново политическо обединение, с характеристиките, за които говоря по-горе. Работното му наименование беше „Десен Алианс“. Но можеше и да го наречем „Синя България“, например. Тогава АСБ предложи на няколко малки десни партии, имащи по 10-15 хил. гласа максимум, да се обединят в „Десен Алианс“, за да могат десните евроатлантически настроени избиратели, да имат свой алтернативен избор. Единственото условие беше, лидерите на тези партии да се отдръпнат назад и да дадат път на нови лица. Резултатът явно го предполагате, щом днес отново говорим за това…