Богородичният пост е един от четирите многодневни периода на молитва и въздържание през годината. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
На Преображение Господне, 6 август, се разрешава риба. Богородичните пости са едни от четирите "големи" поста: Велик пост, Петрови пости, Богородични пости и Коледни пости.
На 1 август Православната църква чества Произхождение (изнасяне) на Честния животворящ кръст Господен. На този ден се отбелязват едновременно два различни по своя произход празника – явяване на Честния и животворящ кръст Господен и празненство на всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
Още в стари времена в Константинопол е бил утвърден обичаят да се изнася честното дърво на Кръста по пътища и улици, за да се прогонват болестите. А особено през август в древния свят заразите са се разпространявали най-масово.
В навечерието на този ритуал (на 31 юли) светинята се изнасяла от царската съкровищница и се слагала на светия престол в църквата „Св. София“ до храма „Св. Богородица“. От този ден до Успение Богородично се правили литии из целия Константинопол, след което Кръстът се оставял пред народа за поклонение.
Този обичай, заедно с другия ритуал, който се извършвал там – да се освещава вода в придворната константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден – Богоявление, и септември, когато се извършвало на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и животворящ кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се прави на 1 август.
Празненството на Спасителя и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга. На този ден се извършва водосвет с нов, зелен босилек.
От 1 август започва Богородичният пост. Той е един от четирите периода на въздържание през годината.
През тези две седмици (1-14 август) църквата се подготвя за празнуването на Преображение Господне (6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Непотвърдено предание го свързва със светите апостоли, но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от останалите три основни поста.
В началото Богородичният пост бил разделен на два по-малки – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.
През V век император Леон Философ наложил забрана в цялата Византийска империя на Преображение да се яде месо и така свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602) пък въвел празнуването на Успение Богородично. Въпреки това, той често бил оспорван – според Никон Черногорец, едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали; други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен, а трети напълно го отхвърляли.
Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на събора, провел се през 1166 г., много епископи застъпили становището, че той е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух).
Чак до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави, което става едва през ХІV-ХV век.
Днес църквата отбелязва и светите ветхозаветни мъченици Елеазар свещеник, седемте братя Макавеи и майка им Соломония
В народна среда е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните схващания за празника са във връзка с общата представа за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските дейности. Това обредно гадание не е нищо друго, освен инициален тип магия: нещо, което се случва през определен период ще се случи през цялата година. Така се предвижда бъдещото благополучие. За благоприятен изход е ритуалното ходене на гости, изразяващо почит и уважение (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има обреден характер - на жертвоприношение. В езическия план на обредността започващият пост (лишаване) е отрицателна магия, призоваваща плодородието. Тя е основана на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е равен на временна смърт, която ще предизвика новото раждане. Така магически се осигурява богата реколта и успех в аграрната дейност през бъдещия цикъл.
Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка.