Реакцията на европейците при една реална заплаха може да бъде също толкова непредсказуема, както на украинците, когато Русия ни нападна

Ако Европа предаде балтийските страни, тогава ще последва верижна реакция – ефект на доминото, казва ветеранът и бивш командир на рота в батальона „Айдар“

Интервю на Никита Шендеровски за УНИАН

-    Евгений Дикий, на фона на изявленията на руския Генерален щаб за пълното превземане на Луганска област и други „победи“, Кремъл засили и заплахите си към ЕС, уж за това, че е помогнал на Украйна да нанесе удар по Русия. 

-    Хибридната война на Русия срещу Европа е в разгара си. Руски дронове вече са забелязани над страни от ЕС. Можем да си припомним няколко саботажа в европейски отбранителни заводи, опита за покушение срещу директора на Rheinmetall... Случват се неща, които дори Съветският съюз не би допуснал. 

Това, което може да се каже с абсолютна сигурност, е, че Русия сега засилва изнудването си срещу Европа, извеждайки го на ново ниво. Но готови ли са руснаците да преминат от изнудване към инвазия? Отговорът се крие единствено в съзнанието на един човек – Владимир Путин. Разбира се, можем да направим определени предположения, но нямаме достатъчно информация за това. От чисто военна гледна точка не виждам дори близка до достатъчна концентрация на руски сили, които да се отправят към Европа. Ордата все още не стои на границата на ЕС.

-    Дали все пак е възможно, при все че по-голямата част от боеспособния контингент на Русия в момента е в Украйна?

-    Всъщност това е фундаментален военен въпрос: защо руснаците биха искали да водят друга война? Те вече са обвързани с нас, в застой са. В патова ситуация са. И в тази ситуация можем ли да вярваме, че са способни да мобилизират големи резерви (дори за кратко време), за да открият втори фронт? Не виждам никакви перспективи. 

Ако си спомним какво се случи преди нахлуването в Украйна, ние наблюдавахме разполагането на вражески военни групировки в продължение на три или четири месеца. Буквално, виждахме всяка седмица колко, къде и какви военни сили се разполагат. 

-    Значи ли това, че европейците нямат от какво да се страхуват поне сега?

-    За съжаление, руснаците може да виждат тази картина по различен начин.

Първо, за Русия, за да започне война в Европа, това означава да се впусне изцяло в това. Ако руснаците загубят, няма да има компромиси, ще има сваляне на руския режим, срамно поражение Но ако спечелят, победителят наистина ще постигне всичко.

Като се има предвид в каква патова ситуация са руснаците във войната с Украйна, това може да е фактор, който да ги насърчава сериозно да обмислят дали да преминат от изнудване на Европа към напълно реална агресия. В крайна сметка, в този случай Европа ще хвърли ресурси за собствената си отбрана, помощта за Украйна ще спре и ситуацията във войната, която ние водим, може да се промени и за руснаците...

Второ, руснаците може да вярват, че атаката срещу Европа не е втори фронт, а същият фронт като в Украйна. Тоест, ако не успеят да превземат Киев за три дни, тогава Нарва за един ден и балтийските държави за три дни - че могат напълно да си го позволят. Те може да вярват, че атаката срещу Европа ще бъде лесна и че Европа няма да окаже реална съпротива.

-    Дали това се дължи на факта, че ЕС и САЩ в момента нямат най-топлите отношения, а НАТО не преживява най-добрите си времена?

-    Руското изнудване на Европа достигна ново ниво точно след като Доналд Тръмп съвсем директно заяви, че няма да защитава Европа. Тогава в Русия се засили антиевропейската реторика, започнаха да се публикуват списъци с уж легитимни цели за Русия в ЕС и беше измислена история за предполагаемия полет на украински дронове през европейското въздушно пространство по споразумение (което, между другото, не е вярно - ние принципно не летим през територията на страните от ЕС, за да не ги поставим в уязвима ситуация, а ако някои дронове все пак са летели от там, те вече са били извадени от курса на руската електронна война). 

Цялата сигурност на Европа отдавна се основава на ангажимента на Съединените щати да я защитават (и тук руснаците нямат илюзии, те прекрасно разбират, че американската армия просто би ги взривила на парчета). След като Тръмп взе пример от Путин и се забърка в собствената си „СВО“ (специална военна операция – б.ред.), а Европа отказа да участва в агресивната му авантюра (започвайки конфликт с Иран), той заяви, че Съединените щати нямат нужда от такива съюзници. Тогава Русия ескалира своя изнудване. 

Разбира се, Русия обаче знае и как да блъфира. Това е най-силната страна на външната политика на Путин. Но сега не бих бил напълно сигурен, че този път руският шантаж е изключително блъф. Тоест, не мисля, че някакво решение вече е взето окончателно. Не може да се изключи обаче, че руснаците ще се нахъсват толкова много в шантажа си, че ще се увлекат и ще решат да ескалират конфликта...

Русия вярва (и не без основание), че САЩ няма да се намесят. А самата Европа не е способна на достатъчно сериозна съпротива. 

-    Ами ако тези преценки са погрешни?

-    Фактът, че Европа определено няма да окаже толкова силна съпротива, колкото ние, за съжаление, по-вероятно е верен. В същото време е трудно да се прецени кой как ще се държи по време на атака, когато тя все още не се е случила. Когато Русия ни нападна, нашата реакция изненада мнозина. Реакцията на европейците при една реална заплаха може да бъде също толкова непредсказуема…

Трябва да разберем, че вероятната ескалация не зависи от това. Тя зависи от това какво е в съзнанието на руснаците. А в съзнанието им се набива идеята за абсолютно слаба, безсилна Европа, която не е способна да се съпротивлява без подкрепата на Щатите.

-    Въпреки че отдавна се говори за заплахата за балтийските страни, онзи ден литовският премиер Инга Ругинене заяви, че към днешна дата няма предпоставки за паника и сигнали за евентуална руска атака „тук и сега“.

-    Всъщност, ако Руската федерация наистина предприеме потенциално нападение над  Балтийските страни, не се съмнявам, че именно там ще бъде оказана най-категорична съпротива. Балтийските страни наистина се готвят за това. Но ключовият им проблем е тяхната големина. Те са просто малки държави и не става въпрос толкова за числеността на населението им, а за това колко бързо руските войски могат да напреднат през тяхната територия.

Условно, ако Украйна се състоеше от три региона, нашата война щеше да е приключила отдавна и с неприятен край. Балтийските страни са точно такива „три региона“, които нямат стратегическото пространство и дълбочина, за да възпират руснаците за дълго време. Следователно, ролята на другите европейски държави в съпротивата трябва да бъде решаваща. И тук отново се връщаме към техните недостатъчни способност, за да има достатъчно адекватна съпротива.

-    Но през последната година европейските страни започнаха да преструктурират отбранителните си стратегии, да складират оръжия и т.н.?

-    Европа наистина започна да налива много пари в отбраната си, но тук има два проблема. Първо, европейците са много бавни. Тоест, въпреки че са започнали да действат в правилната посока, те са все още изключително слаби в това отношение.

Второ, те все още не отчитат всички уроци от нашата война - те се готвят за войната, която се водеше през 2022 г., а сега е 2026 г. и разликата е просто колосална. Европейците все още не са осъзнали какво и ние, и руснаците вече сме постигнали на бойното поле. Затова парите в Европа се харчат за скъпи проекти, за класически тежки оръжия, вместо да се инвестира в нещо масово но високо евтино. Конвенционално, не в танкове, които струват над 30 милиона евро, а в дронове за 700 долара, които изгарят такива танкове за един или два мига, буквално. За съжаление, тази математика все още не е разбрана от Европа.

Но не става въпрос само за оръжия. Например, технически не е проблем Полша да завземе цялата Калининградска област в отговор на руската агресия. Полската армия в момента е втората по големина в Европа по отношение на оръжия и техника след украинската. Но въпросът ще бъде именно политическата решителност. Ще го направят ли? Или ще се поколебаят, докато Русия погълне балтийските държави и не атакува директно Полша? 

И това важи за всички европейски страни – дали ще поемат риска. Ето защо решителността на европейските политици в момента на евентуалното нахлуване ще определи как ще протече тази война. Ако има решителност, тогава това ще бъде последната война на путинова Русия, тя ще продължи много кратко. Но ако няма такава решителност, на която Кремъл може би изцяло се надява, тогава е възможна наистина паневропейска катастрофа. Ако Европа предаде балтийските страни, тогава ще последва верижна реакция – ефект на доминото.

Путин от десетилетия изнудва западните лидери с любимия си въпрос: „Готови ли сте да умрете за Нарва?“ И е много възможно руснаците наистина сега да се готвят да проверят кой истински е готов да „умре за Нарва“ и кой не. В същото време Нарва не е случайна тук, защото тя – с огромен брой хора с руски паспорти, с мощен руски агентурен апарат – изглежда като най-удобния обект за руска атака. И е напълно възможно Руската федерация първо да се опита да разиграе хибриден сценарий тук – както имахме през 2014 г. в Крим. А след това да влезе открито в Европа.

-    В същото време Русия сега съвсем не е толкова силна, колкото беше през 2014 г., изтощена е както технически, така и икономически. Има ли смисъл Кремъл да поема такъв риск?

-    Важно е руснаците да се впишат в прозореца на възможностите, който Тръмп им е създал. Разбира се, от военна гледна точка, те все още трябва да се подготвят. Но Европа също се подготвя малко по малко, а прозорецът на възможностите може да се затвори още през ноември... Следователно времето за атака срещу Европа е само до ноември. И този краен срок, за съжаление, също може да изкуши Русия да действа по-решително.

Превод: Faktor.bg