Биолози направиха удивително откритие. Върху фосилите на динозавър, изчезнал преди 66 млн. години, те откриха лезии, характерни за рядка болест, която засяга съвременните хора. Младият тревопасен хадрозавър вероятно е починал от злокачествен тумор. От запазените 11 вкаменени костни сегмента, осем имат туморни лезии. Подобно нещо до този момент не намирано при никой от откритите фосили на динозаври.
Според еволюционния анатомист Хила Мей от университета в Тел Авив в Израел лезиите по гръбначния стълб на хадрозавъра са характерни за рядкото заболяване клетъчна хистиоцитоза на Лангерханс.
За изследването на костите учените са използвали специален скенер от ново поколение.
Така те са доказали, че тази рядка форма на рак съществува от поне 66 милиона години.
Клетъчната хистиоцитоза на Лангерганс е рядък вид рак, при който имунните клетки се превръщат в туморни, инфилтрирайки различни органи и създавайки образования, наречени грануломи.
Болестта обикновено засяга малки деца и е лечима оперативно или с лъчетерапия. Нерядко пациентите оздравяват спонтанно и без активно лечение. При засягане на повече от един орган обаче често води до инвалидност, а смъртността достига до 10%, особено в случаите на тумори в костите.
В крайна сметка целта на подобни проучвания е да се разбере истинската причина за тези заболявания и какви еволюционни механизми им позволяват да се развиват и съществуват", коментира палеопатологът Израел Хершковиц от университета в Тел Авив, който подпомага изследването.
„Може би, ако разберем основните механизми на дадено заболяване, можем да лекуваме причините за него по-ефективно, вместо да се фокусираме върху симптомите, каквато тенденцията е съвременната медицина", добавя ученият.
Хадрозавърът е огромен тревопасен динозавър, достигащ дължина от над 7 метра и тегло от 8 тона. Характерен за този вид е също сравнително големият размер на мозъка. В устата си хадрозаврите имали 200 зъба. Живеели на стада. При опасност вероятно са комуникирали със звуци. Разчитали на стадото и силните си крака, за да се пазят от хищници като раптори, дромеозаври, карнотаври, тиранозаври, алозаври и др.
Фактор
Според еволюционния анатомист Хила Мей от университета в Тел Авив в Израел лезиите по гръбначния стълб на хадрозавъра са характерни за рядкото заболяване клетъчна хистиоцитоза на Лангерханс.
За изследването на костите учените са използвали специален скенер от ново поколение.
Така те са доказали, че тази рядка форма на рак съществува от поне 66 милиона години.
Клетъчната хистиоцитоза на Лангерганс е рядък вид рак, при който имунните клетки се превръщат в туморни, инфилтрирайки различни органи и създавайки образования, наречени грануломи.
Болестта обикновено засяга малки деца и е лечима оперативно или с лъчетерапия. Нерядко пациентите оздравяват спонтанно и без активно лечение. При засягане на повече от един орган обаче често води до инвалидност, а смъртността достига до 10%, особено в случаите на тумори в костите.
В крайна сметка целта на подобни проучвания е да се разбере истинската причина за тези заболявания и какви еволюционни механизми им позволяват да се развиват и съществуват", коментира палеопатологът Израел Хершковиц от университета в Тел Авив, който подпомага изследването.
„Може би, ако разберем основните механизми на дадено заболяване, можем да лекуваме причините за него по-ефективно, вместо да се фокусираме върху симптомите, каквато тенденцията е съвременната медицина", добавя ученият.
Хадрозавърът е огромен тревопасен динозавър, достигащ дължина от над 7 метра и тегло от 8 тона. Характерен за този вид е също сравнително големият размер на мозъка. В устата си хадрозаврите имали 200 зъба. Живеели на стада. При опасност вероятно са комуникирали със звуци. Разчитали на стадото и силните си крака, за да се пазят от хищници като раптори, дромеозаври, карнотаври, тиранозаври, алозаври и др.
Още от Наука
Откритие: Много коралови рифове се приспособяват към климатичните промени
Ново проучване разкри, че около 166 000 квадратни километра коралови рифове по света - приблизително една трета от общата им площ - са особено устойчиви на климатичните промени и имат възможност да оцелеят при сериозно затопляне на океаните
Пробив в археологията: Надпис от Хераклея Синтика потвърждава хипотезата за храм на Херакъл
Откриха у нас храма на родоначалника на македонските царе, които са извеждали своето потекло от бога Херакъл
След 2300 години: учените възстановяват едно от Седемте чудеса на древния свят
Археолози извадиха от Средиземно море 22 масивни каменни блока от едно от Седемте чудеса на древния свят. Международен проект използва 3D технологии и дигитално моделиране, за да възстанови изгубения монумент повече от 2300 години след неговото построяване.