Биолози направиха удивително откритие. Върху фосилите на динозавър, изчезнал преди 66 млн. години, те откриха лезии, характерни за рядка болест, която засяга съвременните хора. Младият тревопасен хадрозавър вероятно е починал от злокачествен тумор. От запазените 11 вкаменени костни сегмента, осем имат туморни лезии. Подобно нещо до този момент не намирано при никой от откритите фосили на динозаври.
Според еволюционния анатомист Хила Мей от университета в Тел Авив в Израел лезиите по гръбначния стълб на хадрозавъра са характерни за рядкото заболяване клетъчна хистиоцитоза на Лангерханс.
За изследването на костите учените са използвали специален скенер от ново поколение.
Така те са доказали, че тази рядка форма на рак съществува от поне 66 милиона години.
Клетъчната хистиоцитоза на Лангерганс е рядък вид рак, при който имунните клетки се превръщат в туморни, инфилтрирайки различни органи и създавайки образования, наречени грануломи.
Болестта обикновено засяга малки деца и е лечима оперативно или с лъчетерапия. Нерядко пациентите оздравяват спонтанно и без активно лечение. При засягане на повече от един орган обаче често води до инвалидност, а смъртността достига до 10%, особено в случаите на тумори в костите.
В крайна сметка целта на подобни проучвания е да се разбере истинската причина за тези заболявания и какви еволюционни механизми им позволяват да се развиват и съществуват", коментира палеопатологът Израел Хершковиц от университета в Тел Авив, който подпомага изследването.
„Може би, ако разберем основните механизми на дадено заболяване, можем да лекуваме причините за него по-ефективно, вместо да се фокусираме върху симптомите, каквато тенденцията е съвременната медицина", добавя ученият.
Хадрозавърът е огромен тревопасен динозавър, достигащ дължина от над 7 метра и тегло от 8 тона. Характерен за този вид е също сравнително големият размер на мозъка. В устата си хадрозаврите имали 200 зъба. Живеели на стада. При опасност вероятно са комуникирали със звуци. Разчитали на стадото и силните си крака, за да се пазят от хищници като раптори, дромеозаври, карнотаври, тиранозаври, алозаври и др.
Фактор
Според еволюционния анатомист Хила Мей от университета в Тел Авив в Израел лезиите по гръбначния стълб на хадрозавъра са характерни за рядкото заболяване клетъчна хистиоцитоза на Лангерханс.
За изследването на костите учените са използвали специален скенер от ново поколение.
Така те са доказали, че тази рядка форма на рак съществува от поне 66 милиона години.
Клетъчната хистиоцитоза на Лангерганс е рядък вид рак, при който имунните клетки се превръщат в туморни, инфилтрирайки различни органи и създавайки образования, наречени грануломи.
Болестта обикновено засяга малки деца и е лечима оперативно или с лъчетерапия. Нерядко пациентите оздравяват спонтанно и без активно лечение. При засягане на повече от един орган обаче често води до инвалидност, а смъртността достига до 10%, особено в случаите на тумори в костите.
В крайна сметка целта на подобни проучвания е да се разбере истинската причина за тези заболявания и какви еволюционни механизми им позволяват да се развиват и съществуват", коментира палеопатологът Израел Хершковиц от университета в Тел Авив, който подпомага изследването.
„Може би, ако разберем основните механизми на дадено заболяване, можем да лекуваме причините за него по-ефективно, вместо да се фокусираме върху симптомите, каквато тенденцията е съвременната медицина", добавя ученият.
Хадрозавърът е огромен тревопасен динозавър, достигащ дължина от над 7 метра и тегло от 8 тона. Характерен за този вид е също сравнително големият размер на мозъка. В устата си хадрозаврите имали 200 зъба. Живеели на стада. При опасност вероятно са комуникирали със звуци. Разчитали на стадото и силните си крака, за да се пазят от хищници като раптори, дромеозаври, карнотаври, тиранозаври, алозаври и др.
Още от Наука
Учени казаха коя е най-лошата година в историята на човечеството
Вулканичните изригвания – огромните драматични фойерверки от магма, газове и аерозоли стоят зад това, което учените наричат „вулканични зими“ – периоди, когато изригванията покриват небето с частици, които закриват слънцето, охлаждайки планетата и забавяйки самия живот.
Учени: Земята е развила живот не веднъж, а два пъти
"Нека наречем нещата с истинските им имена: имаме работа с един-единствен произход на генетичния код, но с два произхода на живота“, изтъкна в съобщение за медиите биологът от университета в Дюселдорф и старши автор на изследването Уилям Мартин
Ценна находка излезе изпод руините на средновековния град Русокастро
Изцяло запазената желязна шпора, открита в Русокастро, е важен индикатор за това, че е имало военни конници в средновековния град, коментират от Регионалния исторически музей - Бургас