Димитър Иванов

През последните дни масово се разпространява една нова хибридна измама – предложението Украйна да се откаже от окупираните от Русия територии в замяна на „сигурни“ американски гаранции за мир. Логиката, повтаряна като мантра от политици и анализатори, гласи, че само чрез компромиси от всички страни войната може да бъде спряна. Но този наратив не е нищо повече от

опит за легитимиране на агресията на Кремъл

Всъщност тази тактика не е нова. Още след провала на първоначалния си план за „тридневна победа“ и „денацификация“ на Украйна, Путин премина към План Б – запазване на окупираните територии като доказателство пред руснаците, че войната не е била напразна. Украйна винаги е противопоставяла на това ясна позиция: възстановяване на суверенитета върху всички територии, освобождаване на военнопленниците и отвлечените деца, капитулация на Кремъл и съд за военните престъпници. Това е справедливият изход от войната, отразяващ универсалния морален принцип за разграничаване между жертва и агресор.

Но сега към тази пропагандна схема се присъединява и новата администрация на Доналд Тръмп. Ако това е „великият“ план на Тръмп за прекратяване на войната „за един ден“, то той е не само

 жалък, но и стратегически абсурден

От украинска гледна точка този сценарий е неприемлив по две основни причини. Първо, Киев не възнамерява да се отказва от окупираните територии – това би било национално предателство. Но вторият проблем е още по-фундаментален: въпросът за „гарантите“ на така наречения мир. Според предложенията от едната страна трябва да стои Путин, а от другата – Тръмп и САЩ. Историята обаче е категорична – Украйна вече е плащала цената на подобно доверие.

Будапещенският меморандум от 1994 г. е най-яркият пример. В замяна на отказа си от ядрения арсенал Украйна получи „гаранции“ за своята териториална цялост от САЩ, Великобритания и Русия. Тридесет години по-късно този договор остава в сила, но реалността показа неговата пълна несъстоятелност. Русия го наруши безнаказано, а Западът се оказа неспособен или нежелаещ да го наложи. Така

„гаранциите“ се сведоха до дипломатически жестове без реална стойност

В този контекст е изключително актуална мисълта на Ото фон Бисмарк, изречена преди повече от 130 години: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан.“ Днес обаче можем да добавим още нещо – договорите с подписа на САЩ също не струват повече. Украйна има всички основания да не вярва на нови „гаранции за мир“, особено ако те идват от администрация, която вече демонстрира склонност към капитулация пред Кремъл.

Историята ни учи, че истинската сигурност се гарантира не с хартия и подписи, а със сила, решителност и международна солидарност. И Украйна е по-наясно с това от всякога.