Заради битката на една медицинска сестра срещу незаконна поликлиника в АЕЦ „Козлодуй“, която мина през уволнение и иск за 500 000 лв., парламентът е променил скоростно два закона, които целят да „санират“ съществуването на здравния център и така е нарушил Конституцията. За последните развития в тази история разказва и дава оценка в искане до Конституционния съд (КС) съдията от районния съд в Козлодуй Адриана Добрева (пълния му текст вижТУК), пише lex.bg.

Съдия Добрева настоява КС да обяви за противоконституционни две, на практика приети на едно четене, разпоредби, които позволяват на ядрените централи – а в България тя е само една, да наемат в собствено здравно звено медицински специалисти, които да решават кой служител да бъде допускан до работа.

Повод РС-Козлодуй да сезира КС е поредното дело между медицинската сестра Наталия Станчева и АЕЦ „Козлодуй“. Случаят на жената стана широко медийно известен след като централата заведе иск за 500 000 лв. срещу нея за увреждане на репутацията на предприятието. След смяната на ръководството на АЕЦ той беше оттеглен.

Всъщност медицинската сестра доказва, че от десетилетия в непосредствена близост до пети реактор на АЕЦ „Козлодуй“ незаконно работи поликлиника. Тя сезира контролните органи, които потвърждават, че здравният център действа в разрез със закона, тъй като не е регистриран като лечебно заведение. Станчева беше уволнена и възстановена на работа, а сега между нея и АЕЦ се води ново дело. То е, защото работодателят е променил мястото ѝ на работа.

Именно този спор трябва да реши съдия Адриана Добрева от РС-Козлодуй, която обаче се натъква на по-сериозен проблем от обичайните при спорове между служител и работодател, който е създаден от законодателя и сезира за него КС.

Как здравен център в АЕЦ се оказа в законопроект за ВЕИ

Проблемът, според съдия Добрева, е в новия чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и ново изречение второ в чл. 64, ал. 3 от Закона за здравето (точното им съдържание виж в карето). Те са приети изненадващо с преходните и заключителни разпоредби на закон за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и стават последните параграфи – §88 и §89, в него (следва само този за незабавното влизане на закона в сила). Изненадващо – защото нямат нищо общо с измененията в ЗЕВИ, а и защото не са част нито от първоначалните предложения на Министерския съвет, нито са внесени между първото и второто четене на проекта за промени в ЗЕВИ.

Двете разпоредби, които дават право на АЕЦ „Козлодуй“ да има здравен център и да наема лекари, са предложени от депутата от ГЕРБ и председател на Комисията по енергетика Делян Добрев. Това става по време на заседанието на комисията, на което се обсъждат на второ четене промените в ЗЕВИ (правилникът на НС – чл. 80, ал. 7, т. 2, дава право на депутатите да правят предложения по време на заседание, като изисква да се мотивират).

„Видно е, че в нарушение на чл.80, ал. 7, т.2 от правилника предложението не е аргументирано, като очевидно не се отнася до редакционни или правно-технически поправки в първоначалния законопроект. Напротив, предложението е за създаване на чл. 16а в ЗБИЯЕ и за създаване на изречение второ в чл.64, ал. 3 от 33 направено между двете четения на законопроект, който е приет на първо гласуване по принцип за транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и предвижда промени единствено в Закона за енергията от възобновяеми източници уреждащ обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; биогаз и зелен водород; енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта“, пише съдия Добрева в искането си до Конституционния съд.

В практиката си КС приема, че между двете гласувания на един законопроект може да се правят предложения за изменение на неговите разпоредби, но те следва да бъдат съобразени с приетите на първо четене общи принципи и обхват на проекта.

„В случая приетите изменения само с едно гласуване в пленарната зала нямат никаква връзка с предложенията по внесения първоначално законопроект, който се отнася до материята на използването на енергията от възобновяеми източници, а засягат въпросите за създаването в ядрени централи на структурно звено, чрез което работодател – ядрени централи може чрез свое структурно звено да извършва медицински дейности попадащи в предмета и обхвата на Закона за лечебните заведения“, констатира съдия Добрева.

Тя посочва в искането си, че действително Народното събрание има право на известна преценка дали дадено правило е съобразено с обхвата на законопроекта. Но определя като „флагрантно нарушение“ приемането на разпоредби, които нямат нищо общо с изменяната правна уредба и ефектът от това е „недопускане на никакъв публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите като правото на труд и правото на здравеопазване“.

„Конституционно недопустимо е народен представител в Народното събрание да злоупотребява с възможността, предоставена от чл. 80, ал. 7, т.2, вр. ал.1 от ПОДНС да прави предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект без да е аргументирано. Конституционно недопустимо е и водещата комисия по законопроекта в нарушение на ПОДНС да разгледа и гласува по същество предложение, което излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, вместо да се произнесе за неговата недопустимост с решение. Конституционно недопустимо е и в нарушение на чл. 81, ал. 2 от ПОДНС при второто гласуване депутатите в Народното събрание без да обсъждат да приемат предложение, постъпило по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, тъй като изрично са записали в ПОДНС, че такива предложения не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание – чл. 81, ал. 2 от правилника“, заключва съдията от Козлодуй.

Уреждане със закон на частен проблем на АЕЦ „Козлодуй“

Аргументите на районния съдия срещу двете разпоредби не се изчерпват с нарушенията на процедурата при приемането им.

Съдия Добрева заявява, че в случая е нарушен принципът на правовата държава, защото за уреждането на частен проблем на единствената АЕЦ у нас се изменя закон (нормативен акт, който се прилага спрямо неопределен кръг субекти и има нееднократно действие). Тя подчертава, че до законовите промени се стига след като надлежни медицински органи са установили, че като работодател в нарушение на Закона за лечебните заведения АЕЦ извършва медицински дейности.

Районният съдия изтъква и че в случая не е спазен ЗНА, който изисква проект за нормативен кат да се изработва при спазване на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. „В случая е налице пълно погазване на тези принципи, доколкото към предложението на народния представител Делян Добрев липсват аргументи за причините, които налагат приемането и за целите, които се поставят. Особено съществено е нарушен принципът на откритост, предвид начина на внасяне на предложението, липсата на становище от Комисията по здравеопазване, липсата на аргументи, липсата на оценка и липсата на обсъждане в пленарната зала. Този начин на приемане на закони по мнение на съда засяга правната сигурност и нарушава принципа на правовата държава уреден в чл.4, ал. 1 от Конституцията“, пише Добрева до КС.

Освен това тя изтъква, че двете нови разпоредби са неясни, тъй като предвиждат да се осъществява медицинско наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, без да е ясен кръгът на т.нар. „допускани до работа“.

Работодателят получава средство за натиск, не може той да определя кой е годен за работа

Основният проблем, който съдия Добрева излага пред КС, е в самият резултат от действието на оспорените разпоредби. С тях се дава право само на работодателя – ядрена централа, чрез наети от него лекари в негово собствено звено да извършва медицински дейности и да издава заключение за медицинската пригодност на работниците.

„Така работодателят – ядрена централа АЕЦ „Козлодуй“ чрез даденото му право (да извършва медицински прегледи, въз основа на които да издава заключения за медицинска пригодност за работа) значително надхвърля работодателската власт и е предпоставка да бъде упражнено неконтролирано от държавата влияние върху работещите, а също и възможност работодателят да осъществява различни форми на натиск, с което пряко се нарушава правото на труд на гражданите защитено и гарантирано от държавата съгласно чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията“, заявява съдията.

Тя подчертава, че АЕЦ е единственият работодател в България, на кого е дадено това право.

В искането се сочи и друг съществен проблем. Според Конституцията (чл.52, ал.5) държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, като гаранция за правото на здравеопазване, а с оспорените разпоредби се дава право лечебни дейности да се извършват извън изрично уредените в Закона за лечебните заведения и Закона за здравето заведения.

„Така на практика държавата не може по отношение звеното в ядрената централа, където се осъществяват медицински дейности, да има никакъв контрол, доколкото за звеното в ядрената централа не се прилагат медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, нито се осигурява защита на правата на пациента изискванията съгласно чл.6 от ЗЛЗ“, подчертава Добрева.

КС образува дело и за докладчик по него беше определен Янаки Стоилов.