Руският диктатор Владимир Путин твърди, че потенциалните доставки на американски крилати ракети „Томахоук“ за Украйна ще доведат до разрушаване на отношенията между Вашингтон и Москва. Това Путин каза в интервю за руския пропагандист Павел Зарубин.

 Заместник-председателят на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев нарече „цел“ полетите на неизвестни безпилотни апарати над стратегически обекти в Европа, без обаче по никакъв начин да потвърди, че зад това стои Русия.

Абас Голямов, политехнолог, бивш автор на речите на Путин, гостува  в украинския канал 24 канал и говори потези теми.

Доналд Тръмп оцени  положително предложението на своя руски колега Владимир Путин да продължат да спазват ограниченията по договора за по-нататъшно намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения след изтичането на срока му на 5 февруари 2026 г. В Кремъл чакаха този отговор две седмици. Песков говореше, докато не последва реакция, когато Путин озвучи преди две седмици своето предложение на 22 септември на заседанието на своя Съвет за сигурност. 

„За мен това звучи като добра идея“, каза Тръмп по време на общуване с журналисти в Белия дом. При това не прозвучаха никакви подробности.

Галямов коментира: 

"На Тръмп също му трябва да покаже някакви резултати, да покаже на Америка, на избирателя и на световната общественост, че и на Нобеловия комитет — това също не е незначителен фактор, да покаже, че има някакъв резултат, тоест не са просто празни разговори. Ето затова Тръмп се хваща за всяка предоставила се възможност. 

Появи се шанс да се каже, че всичко не е било напразно, че преговорите с него не са били напразни, че комплиментите не са били напразни и червеният килим в Анкоридж не е бил разстлан напразно. Ето резултатът, да, войната в Украйна — въпросът за Украйна още не е уреден, но поне стратегическата стабилност, е, ето я вече в надеждни ръце. Мисля, че неговата положителна реакция се дължи именно на това. Но ти си прав — действително след предложението минаха повече от две седмици и през цялото това време Тръмп мълчеше, тоест явно не е оценил високо значимостта на тази история; не се втурна: „О, ура, щастие!“ — нещо като „Путин се съгласи, добре, харесва ми“.

Изглежда Путин е очаквал да може да размени тази стратегическа, така да се каже, стабилност за някакви отстъпки по Украйна, та Тръмп да се съгласи да почака още няколко месеца, както е чакал преди. А Тръмп явно не оцени особено това предложение, затова не мисля, че Путин е постигнал голям успех в тази част.

Що се отнася до фразата на Путин за реакцията му на информацията, че може би Америка ще предаде "Томахоук" на Украйна — реакцията беше много сдържана. Ясно е, че не можеше да се зарадва, не можеше да замълчи, трябвало е да реагира, да покаже някаква негативна позиция, но и да не обиди Тръмп.

Задачата беше да застане някак между „Сцила“ и „Харидба“, и те опитаха два пъти — първо във Валдай, после в общуването с кореспондента Зарубин. Той каза, че отношенията ни, които току-що започнаха да се подобряват, ще пострадат, нали? Тоест искаше това да изглежда като заплаха, но така че Тръмп да не го възприеме лично. Получи се слабо. Той даже не заплашваше американците, а просто констатира факт, че отношенията ще се влошат. Ако Тръмп възнамерява да предаде тези томахавки на украинците, значи не цени особено тези отношения. И в този смисъл констатацията на Путин, че отношенията ще се влошат, нищо не добавя.

 И първият му отговор, според мен, самият на Путин му е изглеждал не много удачен, неубедителен. Той не проектирал достатъчно сила, не изглеждал като силен лидер. Затова той опита втори път в разговора със Зарубин — да звучи малко по-строго, но пак не стана добре.

Защо? Защото главната му задача не е да влоши отношенията с Тръмп. Той не иска да рискува. Тръмп реално може да му съсипе живота, ако нещо се накълца между тях. Затова Путин се занимава с маневри — опитва се никъде да не се предаде, никъде да не отстъпи, но и да не обиди Тръмп.

А Тръмп вижда ме— все повече се обижда. Как да се радваш? Разочарован е от Путин. Путин каза да не се нарушава положителната тенденция, която се е очертала. В какво, между другото, той вижда това положително? Не ми стана ясно. Има предвид положителното в отношенията между Русия и САЩ, между него и Тръмп. В сравнение с това, какви бяха отношенията при Байдън, има напредък. Има някакъв диалог и известна сдържаност на позицията на Америка по отношение на подкрепата за Украйна.

Ако преди подкрепата за Украйна беше безусловна — позицията на Байдън беше: ние ще подкрепяме Украйна с всички сили, докато украинците искат да се бият; ако искат да си върнат Крим, ще ги подкрепим — то Тръмп зае много по-проруска позиция. Той каза, че и двете страни ще трябва да направят отстъпки, в това число и Украйна — тоест поне част от територията ще трябва да бъде предадена на Русия. Съгласете се, това е огромна стъпка в посока Русия. И това е постижение в отношенията между Путин и Тръмп.

Путин има предвид, че диалогът вече е започнал и по бизнес-сътрудничество предварително — те обсъдили куп проекти и са готови да ги пускат. Путин е готов да стартира тези проекти — те са в най-висока степен на готовност. От гледна точка на Путин Тръмп внезапно решил, че първо трябва да се спре войната в Украйна, а после да има икономическо сътрудничество.

В общи линии Кирил Дмитриев с Уткоф вече обсъдиха много варианти, които са интересни и за Тръмп. Путин казва, че и това ще пострада — и нашият диалог в Близкия изток, и че Русия не подкрепя Иран толкова яростно, колкото Иран би искал. Напомням, че преди два дни министърът на здравеопазването на Иран — член на правителството — заяви, че не са доволни от помощта, която Русия им е оказала по време на войната; по здравеопазване изобщо не сме видели някаква помощ.

"Имаме много жертви, има разрушения, очаквахме помощ — нищо", каза той. Виждате, и тук Путин отстъпва под натиска на Тръмп в Близкия изток.

Погледнете какво става във Венецуела — Тръмп натиска Мадуро сериозно, готви сваляне, а Русия само неясно мърмори, че е против ескалация. По-рано яха вече да изпратят атомни подводници в района при Байдън. А сега — „изяжте Мадуро, но да не се задавете“.

Путин апелира: „Нали видяхте колко много сме изградили — искате ли да похабите всичко?“ Надява се Тръмп да се откаже и да каже: „Добре, нека украинците се бият без томахавки“. Междувременно Тръмп говореше, че Украйна може да върне всички окупирани територии, дори повече, и два пъти за седмица нарече Путин „хартиен тигър“, което показва, че е недоволен и положителните тенденции вече се обръщат в друга посока.

Ние това го обсъждахме — особено след пътуването на Путин в Пекин, Тръмп започна да демонстрира все повече негативно отношение.

Спомените за това колко добре беше с Тръмп преди половин година вече не са актуални.

Тръмп дори обижда Путин, наричайки го „хартиен тигър“. Неговият специален представител Келог каза, че щяха отдавна да „опънат на руснаците задника“, ако се наложеше да воюват с тях — трудно да си представим по-обидно изказване от американска страна към тези, които толкова усърдно се представят за невероятно яки руснаци.

Руснаците гледат и правят вид, че нищо не са чули. Така че Тръмп рязко ожесточи реториката си. Мисля, че това е свързано с факта, че той вижда, че на Русия не ѝ върви, и се чувства разочарован от Путин — той е очаквал богатир, а се оказал слабак.

 Половин година назад Тръмп искрено смяташе, че у Зеленски няма козове и заради това заемаше по-проруска позиция. Сега разбра, че е надценил Путин и му е малко обидно — „вързах се на теб, а ти ме подведе“. Зеленски се оказа по-добър. И затова Тръмп откровено изразява това раздразнение, особено като се има предвид, че Путин въпреки слабостта си не е в състояние да отговори на Украйна, например при многобройните удари по руската нефтена инфраструктура. Продължава да се държи сякаш войските му вече обграждат Киев — явно предявява завишени и неадекватни претенции. За Тръмп това е знак за неадекватност и започва да го дразни.

В последно време отношенията се влошиха и мисля, че това е свързано и с Китай — Тръмп се чувства засегнат: той се грижеше за Путин като мъж за момиче — дареше цветя, правеше комплименти, водеше го по ресторанти, водеше го в Геленджик за уикенда — а Путин отиде при китайците и той е обиден, затова вече не крие раздразнението си. Особено Геленджик — оказа се поврат. Спомних един лаф: „Ти ме извози в Геленджик през деветдесетте“ — та да оставим Тръмповите истории.

  Привързаността на Тръмп към Нобеловата идея очевидно съществува и не е само ретроспективна — ако не получи наградата, ще търси виновни. Казах по-рано, че настоящото раздразнение на Тръмп е свързано и с непреклонността на Путин, която му пречи да приключи войната и да претендира после за Нобел. Възможно е, че след като не получи Нобеловата награда, Тръмп ще се разгневи и срещу Путин — ще стане по-яростен. Но все пак Тръмп, макар и импулсивен и неконтролируем на моменти, е и циничен, изчисляващ бизнесмен — не иска да инвестира в неуспешни проекти, предпочита проекти с гарантирана печалба. Защо да се разиграва? Той е травмиран. Затова отношението му към Путин ще зависи в най-голяма степен от това, какво ще се случва на бойното поле — какво ще става с руската нефтена индустрия и с другите сектори. Той ще се стреми да подкрепя победителя.

Затова Нобеловата награда е едно нещо, но най-вече позицията му ще се определя от успехите на ВСУ на бойното поле. А те съществуват — удари по руската нефтена индустрия и други сектори. Днес, слава Богу, Крим продължава да бъде под обстрел.

Както говорихме преди, Белгород е в тъмнина; пише се, че адският огън от Украйна само усилва горивната криза на Кремъл. Припомням, че почти половината руски нефтопереработвателни заводи вече са понесли удари от дронове и ракети.

Междувременно институтът за изучаване на войната смята, че ако се дадат "Томахоук", от 1 600 до 2 000 руски военни обекта биха попаднали под такъв адски прицелен огън и в зоната на поражение. Ето го и тайната — няма някаква сложна тайна.

Как да се довърши Русия на бойното поле и в тил — стъпките са само въпрос на политическа воля. Това би бил и рецептата и за Нобеловата награда, и за възвръщане на статуса на силна държава и за разрешаване на руско-украинската война. Един от пунктовете. В общи линии Тръмп все повече се наклонява в тази посока. Това му изглежда в настоящата ситуация най-подходящо и оптимално. Но не забравяйте, че Тръмп, водейки диалог с Путин, решава не една задача — не само уреждането на конфликта и преминаването към дружба и сътрудничество. Най-важното за него в отношенията с Путин е въпросът на отношението на Путин към Китай.

За Тръмп е принципно важно да не се скара толкова с Путин, че той от обида да се хвърли в обятията на Пекин.

Сега Путин сгреши, като отиде там — той отиде при Тръмп в Анкоридж, почти не отстъпи нищо, не можа да се договори за примирие, а след това отиде в Пекин да се „братства“. Тръмп се разгневи.

Путин трябваше да балансира — да запази надеждата в Тръмп, че той не е отишъл окончателно при Си Дзинпин. А той взе и замина, не отговаряше на обаждания. След това Тръмп вече се ядоса окончателно. За него е важно да отдалечи Путин от Китай, защото основният му противник е Китай, а не Русия. Не иска да урежда конфликта така, че да тласне Путин към Пекин. Това е надзадачата, която Тръмп решава.

Реалността е по-сложна от просто „кой печели“.

Не знам дали Тръмп точно разглежда Китай като противник или повече като търговски партньор — заради това и заради желанието да сключи търговската сделка, за която се говори от май. Възможно е, че за Тръмп въпросът за Русия и Украйна вече не е толкова на преден план, защото търговските връзки с Китай са по-важни. Но в общи линии той счита въпроса за отношенията с Китай стратегически важен. Самият той нееднократно го е казвал — Русия тук е в значителна степен инструментална. Трябва да откъснем Путин от Китай, за да отслабим Китай. Ако го тласнем при китайците, това усилва Китай. Има и елемент на търговия — отдавна се говори за несправедливата двустранна търговия. Търговията с огромни обеми е довела до изтичане на работни места в Китай и социална деградация в „ръждивия пояс“ — родното място на масовите му избиратели.

Затова Тръмп вижда Пекин като съперник. Междувременно Китай изпраща разузнавателни дронове над западна Украйна по време на руските обстрели на мирни градове, но в същото време продължава доставките на машини за Русия.

 Китай просто продължава както досега — или може да промени отношението си към Русия? Тези машини — сигнал ли са или незначителен елемент? Разбира се, Китай може да промени отношението си. Аз винаги съм мислил, че за Китай подкрепата на Путин е инструмент за търг с Америка: „Дайте ни правилните тарифи и ние ще променим стратегията си по отношение на Русия“.

Путин не е майка или любовница за Си Дзинпин — няма задължения да му е безкрайно верен. Затова той може утре да спре да купува руски нефт и СПГ, да прекрати доставки на военни технологии или двойно предназначение и да завърти винта към Русия сериозно. Но няма да дава тези услуги безплатно на Тръмп. Докато Тръмп възприема Китай като съперник и се опитва да го задуши — ето защо Китай може и да подкрепя Путин като ответна позиция. Това е позиция за преговори.

Въпреки това диалогът по нюансите върви ежедневно — преговори има. Условно, американците са отстъпили малко, повече, отколкото китайците очаквали — жест на добра воля. Китайците в отговор могат да направят конкретни отстъпки по някои машини — част от сделката. Това е част от търга. Освен това има много текущи въпроси, които китайците трябва да уредят, и те искат да избегнат санкции. Затова конкретната отстъпка по машините може да е свързана повече с желание да се минимизират проблеми, отколкото с голям търг. Всяка сделка с Путин е важна стратегически като инструмент за търг с Америка, но и тя сама по себе си трябва да носи печалба.

Китайците не са готови да правят подаръци на Путин просто така. Те ще купуват газ само когато цената им е изгодна. Защо да се излагат на санкции, като могат да купуват от другаде? Ако искате да ни продавате, намалете цената. Те още не са постигнали съгласие по цените. Спорът продължава няколко години. Китайците не искат да купуват по цената, която иска Путин — Путин иска да продава на Европа, но не може, затова настоява за по-високи цени.

 Китайците казват: „Защо да купуваме по тези цени?“ Така че и по тези машини има елемент на търг. Прието. Интересно. В Норвегия работата на летището във Восла бе нарушена заради неизвестни дронове — за това беше съобщено буквално днес.

Междувременно Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на РФ, обясни защо дроновете летят над Европа — в разрез с разясненията на Путин на Валдайския форум в Сочи.

Медведев казва, че целта е да се страхуват и треперят. Такава цел на налетите на дронове върху Европа — да се демонстрира на местното население рисковете от война с Русия, заявил заместник-председателят на Съвета за сигурност.

И даже няма значение кой точно пуска тези дронове. Важно е европейците, цитирам, да усетят на собствената си кожа какво е опасността от война, да се страхуват и треперят като глупави животни в стадо, които ги водят към бойня, да се изцапат от страх, предчувствайки своя близък и мъчителен край, — казал този всадник на апокалипсиса Дима Медведев. А Путин още в четвъртък седеше и казваше: „Аз няма да пускам дронове повече“. И какво — Европа си измисли? Ние с нея не воюваме. Не се бойте.

Не искам да обсъждам, чувствам, че когато го обсъждам, и аз се оцапвам — той е толкова мръсен, от него се носи миризма. Не искам да се доближавам до тази тема. Човекът се е изродил, деградирал е, паднало животно, разбирате ли — паднало същество.

Той има уникална ситуация — тъй като някога беше приятел на Путин, член на тандема и приемник, всички знаят, че той е от путинската номенклатура, и затова никой не го закача. Има риск някой да му каже: „Дмитрий Анатолиевич, затвори се, стига“, но тогава бихте се изправили пред гнева на Путин — да наказваш принца е работа на царя, а не на дворцовите министри. Така че, да, глупак е — по-добре да го нямаше, но кой ще си навлече гнева на царя, като посочи, че ти не си важен? На Путин не му пука кой там в туитър какво пише? Господи, той е велик. Единственото изключение е когато има полемика лично с Тръмп — тогава текстовете се утвърждават лично от Путин, защото диалогът с Тръмп е мегаважен за Путин и всяка дума се премерва.

Но всичко, което пише Медведев, Кремъл нямал нищо общо с това — Кремъл се прави, че не гледа на тая страна; Медведев е там и Кремъл упорито се опитва да не го гледа. За щастие Кремъл има много други начини да изразява мислите си и много други говорители, така че това паднало ангелче може да бъде игнорирано.

Но Путин продължава да пуска дронове над Европа — каква е ключовата цел? Европа, която се готви за война, сякаш вече се активира — мисля, че ще продължи, защото Путин получава там това, което не може да получи в Украйна: усещане за някакъв успех. Успехът е такъв си — ако се замислиш, претърпяваме санкции, икономиката ни се влошава. Украинците с европейското оръжие, което Европа доставя, по някои оценки са разрушили около 40% от нефтопереработването ни. А ние в отговор пускаме дронове — добре, някои полети са прекъснати, хората стоят в летищата, някои животи са провалени. Но това е дреболия. Да наречеш това сериозен резултат — плаща се огромна цена за това. Но тъй като няма други успехи, може поне с това да се утешаваме — европейците се боят да отвърнат. Ние казваме: „Хартиен тигър, нищо не струвате, плаша ви“.