В  ексклузивно интервю за UA NEWS основателят и главен редактор на Bellingcat Христо Грозев споделя своите виждания за войната в Украйна, анализира конфликта на интереси между руските силовици и Путин, както и обяснява защо рискът от използване на тактически ядрени оръжия срещу Украйна е намалял.

Ето фрагмент от интервюто. 

"За мен е важно как мислят хората, които са близо до Путин. И аз, за щастие, общувах с такива хора, които предупреждаваха за сериозна опасност той да започне война. Според тях причината е конкретно страхът му, че иначе няма да остане завинаги на този пост. Той се страхува, че социалното напрежение и изискванията на младата част от населението заплашват режима и системата, която иска да остане завинаги. Той разбира тези заплахи и трябва да намери повод да затвори обществото още повече. През декември те бяха убедени, че ще започне война с целта да укрепи режима си завинаги. Истината е, че това, което се случва сега, действа в обратна посока, защото мисля, че той приближава края на целия режим, макар че вероятно си е мислел, че ще е по друг начин", казва той.

Колко очевиден е конфликтът между Путин и влиятелните силоваци?

 Аналитично и въз основа на данни този конфликт съществува. До каква степен ще се реализира в бунт или мини-революция, още не мога да кажа. По-скоро не, защото същите тези хора, които получаваха пари или задачи да ги съхраняват и наблюдават, никога не са били суверенни в действията си и не знаят как да го правят. Но конфликтът е очевиден и предсказуем, защото тези хора плащат цена, която никой не им е казал предварително. Част от сделката с тази елита включва баланс на интересите: можеш да пътуваш, да се срещаш в Монако, да спонсорираш партита на политически партии и да изглеждаш „бял и пухкав“, но има червени линии, които не можеш да преминеш. Парите, които трябва да държиш, вече ги няма.

Какво още може да им даде, за да останат лоялни?

 Почти нищо. Няма ресурси за преразпределение, няма възможност за ново заместване на внос, няма Крим, който преди е бил разпределен между олигарсите, за да покрие разходите им от 2014 г. Те не са спечелили нищо ценно във войната и няма да спечелят. Следователно аналитично можем да очакваме все повече кризи между Кремъл и елита.

Какво виждаме? Много от хакнатата кореспонденция, която хакери споделят с нас. Там има преки описания на недоволство, саркастично отношение към войната и липса на очаквания за позитиви за Русия. В някои случаи има много строги критики към решението да се тръгне на война. Въпросът не е дали има конфликт, а дали той ще се реализира в действие от страна на елита срещу Кремъл.

Информираната част от силоваците разбира, че войната е загубена, защото е замислена доктринално да приключи за една седмица. Това, което се случва сега, е втора война, която още не е загубена напълно, но първата е загубена. Шансовете за победа във втората не са гарантирани.

Дори наемниците – вагнеровци и други – които са сравнително информирани, защото участват във войната, критикуват липсата на стратегии и тактическите способности на генерали и генщаб. Маловажно е какво пише Гиркин, военен престъпник, който трябва да разбира военните действия от 2014 г.

Елитът на силоваците разбира, че без мобилизация и социален взрив, който ще последва, войната не може да бъде спечелена. Поради това Путин формално не предприема мобилизация, а сред силовиците има песимизъм как изобщо да се излезе от ситуацията.

Възможен сценарий е и от двете страни – от част от силовиците, които искат войната да бъде по-жестока, без етични ограничения при използването на химическо или ядрено оръжие, или от другата страна, която смята, че е достатъчно, не си струва да се губят още хиляди животи на собствени войници и офицери, да се разбунтуват.

 Може да се появи и ситуация, при която самият Путин нареди нещо, например използване на ядрено оръжие, но някой от тези, които трябва да го изпълнят, отказва. Самият отказ вероятно ще бъде трегер за държавен преврат, защото ако един не изпълни заповедта, това ще е сигнал за неподчинение и потенциално физическа заплаха за Путин. Затова преди да е сигурен, че всички ще изпълнят, той няма да даде такава заповед.

Причината, поради която някой може да не изпълни заповед, е усещането сред силовиците, че не е ясно дали Путин ще е на власт след 3 месеца, и те не могат да приемат гаранция за своята безопасност.

 Най-големият протестен потенциал е сред най-информираните силоваци – интелектуалната част на ГРУ и елитът на ФСБ, които знаят точния брой загинали и изчезнали войници и не престават да питат, да пишат писма до военната прокуратура и ФСБ за отговори. Те разбират, че ситуацията може да излезе извън контрол, и подготвят бъдещето си – търсят начини да изведат семействата си от Русия и да превърнат натрупаните корупционни пари в долари и евро. Това вече е вид предателство сред тях, защото не следват кремълските идеологически заповеди, а се подготвят за алтернативна реалност.

Пример е информацията за прилагането на специални мерки, разпити или домашен арест към определени хора от ръководството на пета служба на ФСБ – това може да е дезинформация. Систематично проверяваме, като се обаждаме на тях и на близките им, и ако не можем да се свържем и телефоните им са извън мрежата, тогава започваме да се доверяваме на информацията като контекст.

Войната за първи път показва ролята на несъвършени актьори – тези, които могат със своите действия, без да представляват държавата, да влияят на хода на войната по непредсказуем начин. Хакерите показват своята сила и дават идеи на други частни играчи, че могат да влияят на войната. Частната инициатива понякога е по-силна от държавната, дори по време на война, включително пропаганда и контрапропаганда. Много от базите данни, изтекли от хакери, усложняват нашата работа като разследващи, защото имената на тези хора стават токсични и невъзможни за използване. Хакерите действат с цел да бъдат част от войната и тази заплаха от недържавни участници ще бъде сдържащ фактор при вземане на решения за бъдещи войни. Това, според мен, е позитивната роля на хакерите.