В предаването „Вечер с Владимир Соловьов“ по телевизионния канал „Русия 1“ един от редовните гости Яков Кедми, бивш ръководител на една от израелските специални служби, разказа че Александър Солженицин е бил лагерен доносник, и дори  след освобождаването си в своите книги той се позовава единствено на доноси. Това твърдение се мултиплицира по-късно и в материал на сайта Vesti. 

Според Кедми нямало причина Солженицин да бъде преместен от лагер в шарашка (секретните научноизследователски институти и конструкторски бюра, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени – бел. ред.), където се разработвали оръжия, тъй като „той не беше нито учен, нито инженер, той беше никой. И тъй като беше непризнат гений и графоман, той пише за това. Но творбите му не се базираха на факти и документи, а на слухове“, казва Яков Кедми, цитиран от The Insider.

„Използването на Солженицин и неговите писания като документален материал е погрешно от методологическа гледна точка. Това е перверзното му представяне на това, което е чул. В тях намо нито един факт “, сигурен е експертът.

Защо прокремълски медии продължават да спекулират с името на Александър Солженицин и в чий интерес е той да бъде компрометиран пред Запада?

Твърденията на евреина Яков Кедми не са нищо друго, освен манипулации и откровени неистини, тиражирани в продължение на години от руското КГБ. 

Самият Александър Солженицин лично пише в 3-ти том на Архипелаг ГУЛАГ (глава 12, озаглавен „Чук – чук – чук…”), че в лагера в Москва, където е пребивавал през 1945-1946 г., е бил вербуван от надзирател и принуден  да постави подписа си под задължението да докладва за предстоящи бягства на затворници. Той признава, че като неопитен затворник, се е поддал на натиска на надзирателя. 

„Когато понатрупах опит като лагерист, вече бях болен, когато се огледах и разбрах колко жалко, колко недостойно е започнал моят живот в лагера. В офицерска кожа, свикнал да бъда незаслужено на високо положение сред околните, аз и в лагера заемах все някакви позиции и веднага се провалят на тях. Бях влязъл вече в тази кожа -  туника, бричове, палто, толкова се стараех да не я сменя…! 

Все пак исках да умра с хората! Бях готов да умра като човек! Как стана така, че останах да живея като животно?“, пише в книгата си Солженицин.

Той обаче подчертава, че само в това се е състояло сътрудничеството му с оперативните части, но не е написал нито един донос. По-късно в „шарашката” и в лагара в Екибастуз се държал като „независим, самонадеян и арогантен, … с бодър дъх”, та дори в личното му досие поставили знака „да не се вербува”.

Самият Солженицин осветява редица фалшиви новини, в които той е посочен като изменник или агитатор, но не и като доносник. През 1978 г. в хамбургското списание Neue Politik, излиза статия, подписана от немско-швейцарския писател Франк Арнау, който е починал две години по-рано, в която авторът остро критикува Солженицин, обвинявайки го, че „умишлено засилва страха на западните читатели от комунизма и получава огромни хонорари за клевета на родината“. Но в нея няма и дума, че е бил доносник. Доносът, публикуван от името на Арнау, изглежда е изфабрикуван от КГБ, като лично Солженицин посочва всички признаци, които са доказателство, че става дума за фалшификат.

Всъщност от копия на архивни материали на КГБ, предадени на британските специални служби през 1992 г. от дезертьора Василий Митрохин, става известно, че е имало кампания за очерняне на Солженицин, която е била специална операция на КГБ. Планът на разузнаването от 1975 г. гласи : „Да се компрометира още повече Паяка ( така е наречен Солженицин в документа) пред международната общност чрез съществуващите възможности на базата на наличните материали и публикации на Запад. В следващия план за компрометиране на Солдженицин от 1978 година стратегията става още по-конкретна. 

Това, което се опитва да прави Владимир Соловьов в своите предавания не е нищо друго освен да повтаря отдавна разобличени манипулации и фейкове, фабрикувани от КГБ за  Александър Солженицин. А твърденията му, че той "не е бил учен", поради което е нямало причина да бъде прехвърлят в "шарашка", освен за да пише доноси, е  очевадна лъжа. Защото по образование той е математик, получил отлична  диплома от Ростовския университет, било му е предложено да започне аспирантура, но вместо това Солженицин предпочел да отиде на фронта.

Но причината постоянно той да бъде дискредитиран с неверни факти за живота му и измислени тези за неговите книги е преди всичко защото Александър Солженицин е един от най-изявените руски дисиденти от втората половина на 20 век, изобличил пред света какво представляват СССР и системата на съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ. А това е в разрез с политиката на путинова Русия, която се опитва да си върне "величието", загубено след разпадането на СССР, което руският президент счита за огромна грешка.