Президентът на САЩ Доналд Тръмп и поддръжниците му в Конгреса имат големи планове за данъчна реформа, и то доста амбициозна. Начинът, по който разпространяват идеите си, обаче предполага, че те всъщност не разбират какви ще бъдат последствията. А това повдига по-сериозни въпроси за това дали планът изобщо ще се изпълни, коментира Bloomberg View.

Републиканците от Камарата на представителите отдавна предлагат намаляване на корпоративната данъчна ставка до 20% от сегашните 35%. Но с Тръмп те добавиха към тази идея известна уловка: т.нар. корекция на граничните такси.

Съгласно сегашната корпоративна данъчна система – и тук трябва да предупредим, че обяснението е сериозно опростяване – компаниите пресмятат приходите си, изваждат разходите си и плащат данъци върху разликата. При една корекция на граничните такси всичко това ще се промени. Компаниите няма да могат да включват приходите от износа, нито да изваждат разходите от вноса. Така корпоративният данък ще бъде нещо като данък добавена стойност, на който повечето други страни разчитат за значителен дял от приходите си. Реално промяната ще превърне корпоративния данък в САЩ в данък върху местното потребление.

Планът до известна степен е привлекателен. Тъй като мултинационалните компании при всички положения ще плащат данъци върху местните приходи, те няма да имат стимул (както сега) да пренасочват печалбата си към дъщерните дружества извън страната, намиращи се в юрисдикции с по-ниски данъци. И тъй като това ще сложи край на възможността за приспадане от вноса – а САЩ внасят повече отколкото изнасят, планът ще привлече допълнително приходи – около 100 млрд. долара годишно.

Не е ли това лошо прикрит протекционизъм? Всъщност не. Вярно е, че новият данък ще принуди цените на вноса да се вдигнат подобно на митото, но с течение на времето доларът ще поскъпне. Това ще направи вноса по-евтин, а износът по-скъп, като накрая цените за потребителите ще се запазят същите като преди. Дори след тази корекция САЩ ще запазят фискалните си предимства: допълнителни доходи (което ще позволи и други данъци да бъдат понижени) и край на изнасянето на печалба.

Проблемът е какво се случва след това. Как администрацията ще отговори на значителното поскъпване на долара, до което ще доведе реформата – и всъщност което ще трябва да предизвика, за да проработи добре? Предполага се, че администрацията ще представи това като „валутна манипулация“ от страна на търговските партньори на САЩ и ще го разгледа като създаващо основи за открита протекционистка реакция.

Има и други негативи. По принцип корекцията на граничните такси върху корпоративните данъци не би трябвало да е по-проблемна за защитниците на либералната търговия от корекцията на граничните такси при данък добавена стойност. Сегашните правила на Световната търговска организация (СТО) обаче сочат друго, а планът на републиканците вероятно ще предизвика нови правни възражения и възможно отмъщение.

Това не е всичко. Макар че по-силният докар вероятно ще повиши реалните доходи в САЩ, някои групи ще изгубят. По-силният долар, например, ще доведе до голямо изместване на богатството от американски собственици на чужди активи към чуждестранни собственици на американски активи. Някои страни с големи дългове, деноминирани в долар, може да изпитат трудности в изпълнението на задълженията си, а в резултат на това финансовите затруднения може лесно да се завърнат в САЩ отново.

Без съмнение корпоративният данък в САЩ трябва да бъде реформиран. Сегашната ставка е твърде висока, а стимулът печалбата да се пренасочва към чужбина – твърде голям. 

По-широка, по-проста база с по-ниски ставки ще бъде голяма стъпка напред само по себе си и сравнително лесна задача. 

Радикална реформа, насочвана от политиците, които невинаги изглежда, че знаят какво правят, е твърде голям риск.