Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Радойков,  ситуация в Близкия Изток отново е изключително сложна, авантюра ли е тази война срещу Иран?

- Ситуацията се променя с всеки изминал ден, но вече могат да се направят следните изводи. Израел знае точно какво иска, а Съединените щати преследват същите цели, макар и без особен ентусиазъм. Би било повърхностно да се твърди, както чета в пресата, че американците действат без конкретна цел в тази война. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Разликите между двамата съюзници се отнасят по-скоро до продължителността. Американците искат бърз успех, докато за Израел това е въпрос на оцеляване и затова конфликтът може да се проточи във времето.

Що се отнася до целите, достатъчно е да се изслуша речта на генерал Еял Замир, началник на Генералния щаб на израелската армия, произнесена в деня, в който започнаха бомбардировките, в която той заяви, че Израел се впуска в решаваща, безпрецедентна операция – „екзистенциална война“ срещу „абсолютното зло“, целяща да унищожи капацитета на иранския терористичен режим.

Целите им включват смяна на режима, унищожаване на 440 кг обогатен уран, с който разполага Иран, блокиране на износа на ирански петрол към Китай, нормализиране след падането на аятоласите на отношенията на Иран със съседите му в региона и налагане на господство на Израел и САЩ в Близкия изток. Някои от тези цели могат да бъдат постигнати, други – не мисля.

- До къде ще стигне тази война, егото на президента Тръмп ли е водещо?

- Що касае средствата за постигане на тези цели, считам, че под израелски натиск Съединените щати ще стигнат много далеч в тази война. Може би по-далеч, отколкото са предвиждали в началото. Да се твърди, че такава военна операция е била започната единствено защото егото на президента Тръмп е огромно и това го е подвело да мисли, че ако разгърне своята армада, иранският режим ще се предаде, е пълна нелепост.

Американските и израелските военни са обсъждали рисковете и са били напълно наясно, че Иран ще нанесе удар по страните от Персийския залив с всички енергийни последствия за света. 

- Но това не е ли полза на руснаците и режима в Кремъл, като ги легитимира? 

- Отговорът е да. В краткосрочен план руснаците и китайците не могат да не бъдат доволни от развитието на събитията в региона. В дългосрочен план обаче нещата стоят по съвсем друг начин. Загубата на иранския съюзник в никакъв случай не може да бъде приета с лекота нито от Путин, нито от китайския му колега. Следователно за двамата протекцията на оста Москва-Техеран-Пекин е въпрос от първостепенно значение, защото никога не трябва да се губи от поглед същността на войната - в нея винаги се защитават висши политически интереси. „ Войната е само продължение на политиката с други средства“, пише Клаузевиц в трактата „За войната“ публикуван през 1832 г. Всички войни са го потвърдили. 

- А къде остава Европа в цялата тази сложна ситуация?

- Войната срещу Иран силно вгорчава живота на европейците по три причини. Първо, тя ги разделя: Педро Санчес я осъжда, Фридрих Мерц я подкрепя, а Еманюел Макрон, чиито войници вече ги убиват и раняват, призовава за бърз мир. Красив e шпагатът на тази европейска солидарност и предполагаемо единно стратегическо и политическо мислене. Когато обаче не става въпрос за екологични стандарти или за извивката на бананите, постигането на консенсус се оказва по-трудно нещо.

На второ място, войната ги разсейва от проблема с Украйна, която е приоритет, а сега американците са заети другаде. Изглеждат неадекватни в тази нова историческа самота, която кънти от заплахи за европейската сигурност.

Трето, тя ги изнервя: страхът от спиралата поради която европейците биха били принудени да се намесят военно срещу Иран, ги парализира. Малко се чува гласът на 27-те като цяло. Пред тъмните сили, олицетворявани от Иран, обикновените политици са безпомощни и сведени до своето истинско значение, а именно никакво.

Освен това европейците проявяват лицемерност в неограничени количества – за тях е много по-лесно да осъдят Русия за поругаването на международното право в Украйна, отколкото САЩ и Израел в Иран. Разбира се, те се радват, че на планетата има с един диктатор по-малко, и се надяват, че иранският народ ще намери път, осеян с цветя, към своето окончателно освобождение. Но цветарите нямат никакъв шанс за успех в Близкия изток. Надявам се, че дежурните оплаквачи този път няма да сгрешат и в крайна сметка ще подкрепят Съединените щати в тази световна турбуленция, вместо да седят скрити зад пръста си.

- Какво реално очаквате да се случи в Иран, в крайна сметка тази война е и заради иранския народ?

- Иранският режим не е свършен. Всъщност е учудващо, че експертите са изненадани от неговата устойчивост и войнствена съпротива. За разлика от Венецуела, моласите все пак имаха 47 години, за да се подготвят за война със САЩ и Израел. А сега най-фанатичните слоеве от населението са окрилени от този конфликт, който оправдава цялата тази подготовка и индоктринация. На този етап всеки нов бунт на народа ще бъде жестоко потушен.

Иранските аятоласи ще заложат всичко на една карта и ще разчитат единствено на изтощителна война, докато противникът не се откаже, за да оцелеят. За тях няма алтернатива на войната. Освен военния аспект, бушува и войната на думите. Както се казва, във време на война само мъртвите не лъжат.

- Не е ли притеснителен фактът, че американската стратегия страда от липса на яснота и се променя според медийните изяви на президента Тръмп?

- Действително, някои в Европа говорят за американското стратегическо късогледство, че не са прогнозирали иранските удари срещу страните от региона и затварянето на Ормузкия проток. Все пак трябва да запазим малко сериозния тон в анализите. Освен това, какво друго можеше да направи Иран? Така че в това отношение предвиждането беше лесно.

Отдавна е известно, че президентът Тръмп не е привърженик на предсказуемостта. Той планира, а след това се адаптира или се оттегля. Надявам се, че в този случай няма да го направи, преди да постигне поне част от целите, които изброих.

Разбира се, американският президент обяви предстоящия край на войната, но това беше предимно, за да успокои MAGA привържениците си. В същото време той нареди пристигането на още един самолетоносач в региона с 5000 морски пехотинци на борда. На този самолетоносач ще му отнеме две седмици, за да достигне зоната на военните действия, така че краят на конфликта не е за утре и вероятността от всякакво деактивиране от страна на САЩ се отдалечава.

Знаете ли, на 9 януари 2026 г. пред друга българска медия казах, че САЩ и Израел ще атакуват Иран, че това е неизбежно. Веднага след това експерти изразиха противоположно мнение – че предвид сложността на регионалната ситуация няма да има интервенция, защото „не се знае какво ще се случи след това“. Със същия начин на мислене никога не би трябвало да пада монархията, тъй като никой не знаеше с какво ще бъде заменена. Неотдавнашната история доказва, че успехът на една промяна на режима чрез сила никога не е гарантиран. Но дали това означава, че не трябва да се прави опит за такава промяна? Не мисля. Онези, които превзеха Бастилията, не знаеха, че тяхната революция ще доведе на власт двеста години по-късно куп корумпирани и самовлюбени политици, които не се интересуват особено от народа. Това, за щастие, не ги спря да сложат край на монархията и да гилотинират краля.

- Ясни ли са рисковете, които могат да преобърнат тази война в нежелана посока?

- Рисковите фактори, които могат да попречат на победата в тази война, са следните: големи загуби на живи сили – войници или цивилни; изчерпване на запасите от боеприпаси, преди режимът да бъде отслабен до точката на необратимост; твърде висока политическа цена отвъд Атлантическия океан, при спадаща подкрепа сред населението за интервенционистката политика на президента Тръмп, свързана също и с изключително високите финансови разходи, защото войната има цена - само първите шест дни струваха 11,3 милиарда долара; икономически шок и срив на борсите.

Накрая, за да се разбере добре какво се случва, трябва да се слуша какво се говори в Тел Авив. Там беше решено да се води войната, там ще се реши и краят на военните действия. Останалото е само реторика. Във всеки случай считам, че падането на Моллархията ще бъде добра новина за света.