Европейските страни бяха принудени да се събудят от дрямката по отношение на разходите за отбрана, в която доскоро живееха, разчитайки на американския ядрен чадър. Такава позиция изрази в обширно интервю за в. "Гардиън" върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Той призова за по-тясно сътрудничество в областта на отбраната и за по-бързо вземане на решения относно доставките на оръжия за Украйна. Борел защити украинската контраофанзива от критиките, че напредва твърде бавно - той напомни, че страната е на една трета минирана и би било самоубийствено Украйна да предприеме пълна фронтална контраатака.

В лекция пред Юридическия факултет на Нюйоркския университет той заяви, че Съветът за сигурност на ООН се е оказал "напълно безполезен през последните години поради своите разногласия" и призова за преразглеждане на политическите и финансовите институции, за да се съживи мултилатерализмът, който "е остарял и се изчерпва".

Според Борел има риск проблемът с миграцията да се окаже "разединяваща сила за Европейския съюз" поради дълбоките културни различия между европейските страни и дългосрочната им неспособност да постигнат обща политика по този въпрос.

Въпреки че Русия ще се опита да раздуха огъня по отношение на миграцията вътре в Европа, Жозеп Борел отрече конфликтът в Украйна да допринася за кризата, която той определи като десетилетен проблем, подхранван от войни и бедност в страните, напускани от мигрантите.

През последните дни министър-председателката на Италия Джорджия Мелони, която дойде на власт благодарение на противоречива реторика относно нарастването на мигрантския поток, заяви, че няма да позволи страната ѝ да се превърне в "бежанския лагер на Европа", след като 11 000 души пристигнаха на остров Лампедуза за няколко дни.

Борел заяви, че национализмът в Европа се засилва, но това е свързано по-скоро с миграцията, отколкото с евроскептицизма. "Всъщност Брекзит предизвика опасения, че ще се превърне в епидемия. Но това не се случи." - каза той. "Той се оказа ваксина. Никой не иска да последва британците, които напуснаха Европейския съюз. Миграцията създава по-големи рискове от разделение за Европейския съюз. И тя може да бъде разединяваща сила за блока." - посочи Борел.

Въпреки установяването на обща външна граница, "досега не успяхме да се споразумеем за обща миграционна политика", каза още той.

"Има някои членове на Европейския съюз, които са демонстрират мислене в стил - не искаме да се смесваме. Ние не искаме мигранти. Не искаме да приемаме хора отвън. Държим на нашата чистота." - коментира Борел.

Той заяви, че други държави, като Испания, имат дълга история на приемане на мигранти. "Парадоксът е, че Европа се нуждае от мигранти, защото имаме толкова нисък демографски прираст. Ако искаме да оцелеем от гледна точка на работната сила, имаме нужда от мигранти." 

В интервюто Борел настоява, че войната в Украйна не е причина за сегашните спорове относно миграцията. "Въпросът е, че миграционният натиск се увеличава главно поради войни - не войната в Украйна... Това са войната в Сирия, войната в Либия, военните преврати в Сахел. Живеем в кръг от нестабилност от Гибралтар до Кавказ и това се случи преди войната в Украйна и ще продължи след като тя свърши. Миграцията в Африка не е причинена от войната срещу Украйна. Основните причини за миграцията в Африка са липсата на развитие, икономически растеж и лошото управление." - отбеляза той.

Той заяви, че европейските усилия за сътрудничество с някои африкански държави са били затруднени от наличието на военни режими. Той определи групата "Вагнер" - руското наемническо формирование, като "преторианската гвардия на африканските диктатори".

Запитан дали вярва, че Русия ще се опита да разпали пламъците на миграцията, Борел заяви, че "Путин ще опита всичко". Той допълни: "Путин вярва, че демокрациите са слаби, крехки, изморяват се и времето работи в негова полза, защото рано или късно и ние ще се изморим."

"И това е колкото политическа, толкова и военна. Тя трябва да бъде обяснена с аргументи. Със сигурност на никого не му харесва да плаща по-големи сметки за електричество. Аз вярвам в демокрацията като педагогическо упражнение и вярвам, че хората разбират причините."

Но той призна и тежкия избор, пред който е изправена Европа при ограничаване на миграцията чрез сключване на споразумения със страни като Тунис, като посочи, че е негов дълг да защитава не само европейските ценности, но в същото време и европейските интереси.

"Животът на дипломата е изпълнен с нелеки избори... Външната политика е работа за ценностите и интересите на Европейския съюз. А те изискват, в някои случаи, трудни избори, като през цялото време се опитваме да спазваме международното право и правата на човека." - сподели Борел.

Той прогнозира, че войната в Украйна и нейният евентуален изход ще бъдат една от трите движещи сили, които ще създадат нов световен ред, наред с конкуренцията между Китай и САЩ и възхода на глобалния юг.

Той призна, че не е привърженик на термина "глобален юг", за да опише такава разнородна група хора, но че съществува образувание, което "се смята за част от алтернативата на западните модели". Според него е от решаващо значение "да се опитаме да избегнем съюза на Китай и Русия, плюс части от глобалния юг".

"Хората от глобалния юг искат да бъдат признати, защото преди 40, 50 години, когато се е изграждал световният ред, някои от тези държави не са съществували. Или са били колонии, или са били толкова бедни, че не са имали право на глас. Сега те са независими държави и се развиват икономически, демографски и искат да имат право на глас." - смята Жозеп Борел. /БГНЕС