Борис Акунин  е признат за най-популярния руски писател в Русия за XXI век. Книгите му се продават в милионни тиражи по целия свят.

След нахлуването в  Украйна той се обяви срещу инвазията и напусна страната.

  Русия го осъди на 14 години затвор.

Ето фрагменти от последното му интервю за  People Life Times.

Аз наистина често греша в прогнозите си, защото ми е присъщо да мисля за хората по-добре, отколкото заслужават. Ето, например, именно така мислех за умствените способности на Владимир Путин. Струваше ми се, че всички съображения на логиката и здравия разум водят човека към това, че за Русия отново да строи тоталитаризъм би било неправилно. Но през 2014 година Путин направи друг избор, очевидно уплашен от украинските събития, от Майдана. И сега стана това, което стана, и в крайна сметка пак ще завърши зле, включително и за него самия.

Аз не вярвам, че над Русия виси някаква зловеща съдба или че нашият народ има любов към крепостното право. Хората са хора, устроени са повече или по-малко еднакво. Просто нашата държавна структура е такава и създадена е тя не от Владимир Путин, а много отдавна – така, че всеки път възстановява една и съща държавна модел. Винаги се връща към една и съща матрица. И докато никой сериозно не се опита да разруши този фундамент и да го изгради по друг начин, никоя революция няма да даде траен резултат. Докато това не се случи, всяка демократизация и либерализация ще завършва с реванш на авторитаризма.

Участието в изборния процес е отговорно нещо. Ако човек, за да кара кола, трябва да издържи изпит и да получи шофьорска книжка, то всеки, който получава право да участва в управлението на държавата, също би трябвало да полага изпит за избирателно право. Той трябва поне да има някаква представа как е устроена страната, каква е нейната география, история и т.н. Не мисля, че това трябва автоматично да се дава на всеки човек с навършване на възраст. Може би на общинско ниво – добре, но на държавно вече не си струва. Защото виждаме не само в Русия, където демокрация реално никога не е имало, а и в съвременните демократични страни, че този демократичен път вече е стигнал определена граница.

От моя гледна точка причината демокрацията да не работи в Русия исторически води началото си от времето след Златната орда и държавно устройство тогава.

Иван III, обединителят на Русия, когато е създавал държавата, просто нямал от кого да се учи. Но сега, в третото хилядолетие, тази система е станала невероятно архаична и отдавна вече не е конкурентоспособна. Русия постоянно исторически е изоставала от западните страни още от XV век, защото тази система осигурява устойчивост, но спира развитието.

Ние вечно ровим в главата на Путин, опитваме се да разберем какво си мисли. Аз толкова се уморих от тези разговори в Москва. Защото щом се заговори за него, веднага някой започва: „А какво мисли той?“ Ами аз не знам какво мисли, но най-вероятно този човек изобщо не мисли в дългосрочна перспектива. По-скоро има тактически ум, който решава конкретни задачи. Не е имал намерение да унищожава демокрацията, просто е решавал конкретни задачи: да ограничи олигарсите, да победи сепаратизма и така нататък. И по стъпалата на тази стълба той стигна до твърдо авторитарна полицейска държава, която върви към тоталитаризъм. Това е естествен път.

Целият смисъл на руската държавна политическа система е насочен само към една цел – да осигурява пожизнената власт на Владимир Путин. Здравето му е крепко, така че и след 20, и след 30, и след 40 години, ако му позволят, ще седи там. И дори не е нужно да е в здрав ум и трезва памет – ще го изкарат и приберат обратно, само за да го покажат на народа. Видяхме Брежнев, Черненко – знаем как работи.

Путинската пирамида съществува толкова отдавна, че на номенклатурчиците вече им пораснаха децата. Особено в провинцията, където добрите места са малко, всичко е предварително окупирано. Нормалните млади хора знаят, че нямат шанс – нито заплата, нито кариерен растеж. Това е реалният им живот, и няма нищо общо нито с Навални, нито с високите идеи за демокрация.

В условията, които сега са създадени, не ми се струва, че тази система изобщо може да реши проблема. Аз от самото начало бях против, защото ми беше ясно, че човек с такъв бекграунд и такава история не трябва да бъде президент на Русия. Изобщо ръководител на спецслужба не трябва да става държавен глава. Защото спецслужбата е инструмент – тя трябва технологично да изпълнява задачите, които й поставя центърът на вземане на политически решения. Там хората трябва да бъдат възпитани по този начин, а не да вземат решенията сами. Това са ръце, а не глава.

В руската история има толкова поразително интересни периоди. Аз вървя от том на том, и сега завърших тома за Петър I. Всеки следващ том ми е по-интересен. В първите два тома малко скучаех, защото не виждах познатата си държава. Киевска Русь към съвременното държавно устройство почти няма отношение. Татаро-монголското иго – добре, опит от окупация, може би полезен, но не повече.

После обаче става много по-интересно, започвам да разпознавам родни черти. Петър I – мислех, че знам всичко за него. Писал съм романи за тази епоха, събирал съм материали. Оказа се, че нищо подобно. Сега го виждам съвсем различно. За мен това е първият период в руската история, първият опит съзнателно да се промени страната от екип. Няма значение, че е правено диво, с грешки, нелепо – важното е, че това е била първа опит да не следват събитията, а да ги създават.

Много ми беше интересно да анализирам личността на Петър, защото разбрах, че Русия, такава каквато я възприемат сега в света, носи черти от личността на този човек – Петър Алексеевич Романов. Огромен човек, 211 см висок, с масивна глава, с такива крака, с лице, което не може да стои спокойно и минута – и страната заедно с него, тази сънлива консервативна страна, също не може да стои на място. Той се захваща със 150 неща, едва едно се получава, но понеже се захваща с толкова много, страната започва да се променя.

Но грешим, като оценяваме резултатите от реформите му като европеизация на Русия. Това е нещо съвсем различно. Уроците на историята трябва да се знаят добре. Аз бих задължил всеки, който претендира за държавна длъжност, да полага изпит по история. Разбира се, не по онзи единен учебник, който сега пишат в Русия, защото такова отношение към историята е фундаментално погрешно. Историята не е инструмент за доказване на правота, нито средство да оправдаеш претенции към територии, нито инструмент за развиване на патриотизъм. Историята е съвсем друго – тя е инструкция за експлоатация на страната. Трябва много добре да знаеш какво може и какво не може да се прави.