23 Април, 2026

Руската ракета "Буревестник" - много технически проблеми и съмнителна бойна стойност

Руската ракета "Буревестник" - много технически проблеми и съмнителна бойна стойност

Снимка: архив

„Това е по-скоро инструмент за ядрен PR, отколкото оръжие, готово за масова употреба.“

Русия продължава изпитанията на крилатата ракета „Буревестник“ (индекс 9M730, а по класификацията на НАТО - SSC-X-9 Skyfall), която през 2018 г. руският президент Владимир Путин нарече „революционно оръжие“ с неограничен обхват на полета, пише електронното издание Guildhall. Съгласно замисъла на конструкторите, ракетата е оборудвана с компактен ядрен реактор, който би трябвало да ѝ позволи да се задържи във въздуха почти неограничено време, да променя траекторията си и да се изплъзва от системите за противоракетна отбрана. Предполага се, че може да носи ядрена бойна глава и да атакува цели от неочаквани посоки.

Екипът на Guildhall потърси мнението на експерти от украинския Център за реформи в отбраната, които изразиха съмнения по отношение на реалната бойна значимост на ракетата.

Високи рискове и технически предизвикателства

Експертите отбелязват, че създаването на компактен и надежден ядрен реактор за ракета е изключително трудна задача, дори за технологично напредналите страни. През 60-те години на миналия век Съединените щати прекратиха свой аналогичен проект – SLAM/Pluto, поради прекомерни рискове.

„Да се вместят в малък корпус стабилен реактор, ефективна система за охлаждане и радиационна защита е задача, която дори днес няма готово решение“, посочва военен анализатор от Центъра за реформи в отбраната.

Аварии и радиационен риск

При изпитания, проведени от руските военни, вече са регистрирани инциденти с изтичане на радиация. Най-широка известност придоби този от август 2019 г., станал край полигона Ньонокса в северната част на Архангелска област. Тогава загинаха няколко руски специалисти, а нивата на радиация в региона временно се повишиха.

„Всяка повреда, падане или сваляне на такава ракета я превръща в източник на радиоактивно замърсяване, потенциално за десетилетия.“ - допълва експертът.

Съмнителна военна целесъобразност 

Анализаторите смятат, че дори ако „Буревестник“ бъде разработен успешно, това няма да представлява значително предимство при глобална ядрена война. Съвременните междуконтинентални балистични ракети и подводните носители остават по-бързи, по-точни и много по-надеждни.

Според Центъра за реформи в отбраната, реалната стратегическа стойност на проекта е ниска, а основната му цел е да демонстрира технологичните амбиции на Русия и да окаже психологически натиск върху Запада.

„Това е по-скоро инструмент за ядрен PR, отколкото оръжие, готово за масова употреба“, обобщават експертите.

Припомняме, както беше съобщено по-рано, Русия вероятно се готви за поредно изпитание на ракетата „Буревестник“. На архипелага Нова земя е активирано предупреждение NOTAM за пилотите, регистрирано е предислоциране на плавателни съдове близо до полигона „Панково“ и пристигане на самолети на „Росатом“ в авиобаза „Рогачево“. Прозорецът за ограничение на полетите влиза в сила от четвъртък вечерта и е валиден до вторник вечерта.

Превод: Faktor.bg

Сподели:

Коментари (0)

Тръмп: Разпоредих на ВМС да  унищожават всички кораби, които поставят мини в Ормузкия проток

Тръмп: Разпоредих на ВМС да унищожават всички кораби, които поставят мини в Ормузкия проток

„Не трябва да има никакво колебание“, написа президентът на САЩ в социалната мрежа „Трут Соушъл“, цитиран от АФП

Посланикът на САЩ в НАТО: Вучич има опасни партньори в отбраната - това поражда стратегическа зависимост

Посланикът на САЩ в НАТО: Вучич има опасни партньори в отбраната - това поражда стратегическа зависимост

"За модерно партньорство, ориентирано към бъдещето, стратегическата посока на Сърбия трябва да бъде съгласувана със Запада"

"Капанът на стабилокрацията":  ЕС допринесе за авторитарния завой на Ердоган

"Капанът на стабилокрацията": ЕС допринесе за авторитарния завой на Ердоган

Трудът е публикуван на 21 април в списанието „Европейска политика и общество“ от Флориан Бибер от Университета в Грац и Дженгиз Гюнай от Австрийския институт за международни отношения