Само нелихвените разходи са достигнали 27,24 млрд. евро, което е увеличение с 2,33 млрд. евро, или 9,4%, за година
Бюджетният дефицит на България достигна 2,2 млрд. евро само за първите седем месеца на 2026 г., показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма.
Към края на юли бюджетното салдо е отрицателно с 2,201 млрд. евро, което се равнява на 1,8% от прогнозния БВП.
Причината е ясна – въпреки ръста на приходите, държавните разходи се увеличават с по-бърз темп. От началото на годината в бюджета са постъпили 26,35 млрд. евро, което е с 11,2% повече спрямо същия период на 2025 г. Разходите обаче вече достигат 28,55 млрд. евро, при 25,89 млрд. евро година по-рано.
Разходите растат за пенсии, заплати и инвестиции
Най-сериозно увеличение има при социалните и здравноосигурителните плащания, разходите за пенсии, персонал и капиталовите разходи.
Само нелихвените разходи са достигнали 27,24 млрд. евро, което е увеличение с 2,33 млрд. евро, или 9,4%, за година.
Финансовото министерство свързва ръста основно с индексацията на пенсиите по швейцарското правило през юли 2025 и юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от началото на тази година и допълнителното увеличение на възнагражденията с натрупаната инфлация за 2025 г.
Капиталовите разходи също нарастват значително заради изпълнението на инвестиционни проекти по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Приходите растат, но не успяват да покрият харчовете
Данъчно-осигурителните приходи са 21,08 млрд. евро, или 80% от всички постъпления по КФП. Те са с 9,1% повече спрямо юли 2025 г.
Неданъчните приходи обаче се свиват с 443,6 млн. евро, или 12,6%, до 3,08 млрд. евро. Основната причина е по-ниският приход от дивиденти от държавни предприятия, след като през 2025 г. е бил внесен междинен дивидент.
Съществен принос за приходите през юли има Европейският съюз. През месеца Европейската комисия е превела 896,1 млн. евро по четвъртото искане по Плана за възстановяване и устойчивост.
Лихвите също тежат все повече
Държавата е платила 649,7 млн. евро лихви от началото на годината. Сумата представлява 61,3% от планираните за цялата 2026 г. лихвени плащания.
Спрямо същия период на миналата година разходите за лихви са се увеличили с 261,7 млн. евро.
Фискалният резерв е 8,5 млрд. евро
Към 31 юли фискалният резерв възлиза на 8,53 млрд. евро. От тях 8,04 млрд. евро са депозити във фискалния резерв в БНБ и банки, а 485,8 млн. евро са вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
Данните показват, че към края на юли бюджетът се движи със значителен дефицит, докато разходната част продължава да се увеличава. Въпреки по-високите доходи и постъпленията от европейските фондове, те не са задоволителни, с цел да компенсират възходящите държавни разноски.
Още от Бизнес
WSJ: Скандинавската формула за просперитет в опасния и фрагментиран свят
Предишният свят е изчезнал. Русия заплашва територията на скандинавските страни, Китай заплашва пазарите им и вече не могат да разчитат на САЩ за защита, но те намират път да се адаптират към новата реалност.
Тод Боули прояви интерес към активите на „Лукойл“, включително българската рафинерия
Милиардерът има подкрепата на американското правителство и влиятелни фигури от Персийския залив, свързани със семейство Тръмп, за да участва в наддаването за международните активи на „Лукойл“
България напуска московска банка, НС одобри връщането на 15,1 млн. евро за 20 години
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че със споразумението с Международната банка за икономическо сътрудничество се уреждат взаимни условия с нея , така че страната ни да не бъде ощетена