Цените в София доближават тези в Атина: 157% ценови скок за 10 години

София вече трудно може да бъде представяна като евтин жилищен пазар. Средната цена на реално сключените сделки в столицата е достигнала 2680 евро за квадратен метър през първото тримесечие на 2026 г., а за година увеличението е почти 30%

За сравнение, в международното изследване „Mapping the World’s Prices 2026“ на „Дойче банк“ цената на жилищата в центъра на Атина е изчислена на 3442 евро за квадратен метър, а в Истанбул – 2646 евро. Данните са базирани на Numbeo и са преизчислени в евро по средните курсове на ЕЦБ за първата половина на 2026 г.

София не е част от тази класация, която обхваща 69 града по света, сред тях 28 европейски. Затова директното сравнение трябва да се прави с повишено внимание: 2680 евро в София е средна цена на реално сключени сделки, показват данни на Bulgarian Properties, докато стойностите за Атина и Истанбул се отнасят за жилища в центъра.

Разликата все пак показва колко скоростно се променя столичният пазар. 2680 евро за квадрат в София.

В началото на 2025 г. средната цена на реално закупените жилища в София е била около 2080 евро за квадратен метър. В края на 2025 г. тя достига 2790 евро, а през първото тримесечие на 2026 г. се понижава леко до 2680 евро.

Средната крайна цена на закупено жилище стана 217 500 евро.

При съпоставка с данните от международното изследване София се оказва само с 34 евро на квадрат над посочената цена за Истанбул. При 80 кв. м това би означавало разлика от около 2700 евро.

С Атина разликата е по-голяма. При 3442 евро за квадратен метър 80 кв. м в центъра на гръцката столица биха стрували около 275 000 евро, срещу приблизително 214 000 евро при средната цена на реалните сделки в София.

Това обаче не значи, че жилищата в двата града имат еднаква пазарна цена. Методологиите са различни.

България сред лидерите по скъпи имоти в ЕС

По-ясна картина дава европейската статистика. Между 2015 г. и четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в България са се увеличили със 157%, показват данните на Евростат.

Страната е на четвърто място в ЕС по ръст за този период. Пред нея са Унгария с 290%, Португалия с 180% и Литва със 168%. Средното увеличение за Европейския съюз е 64,9%.

Поскъпването продължава и през 2026 г. По данни на НСИ жилищните цени в България са нараснали с 14,8% на годишна база през първото тримесечие. Само за три месеца увеличението е 6,2%. В София ръстът спрямо предходното тримесечие е 5,8%.

Тези данни са базирани на реални сделки и са част от хармонизираната европейска статистика.

Атина расте, но с по-бавен темп

Жилищата в гръцката столица също продължават да поскъпват, но темпът е значително по-нисък. По данни на Bank of Greece цените на апартаментите в Атина са се увеличили с 5,2% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано.

За цяла Гърция ръстът е 5,7%, след увеличение от 6,5% през 2025 г.

Така разликата в динамиката между двата пазара е съществена, дори когато самите ценови нива не могат да бъдат сравнявани директно.

Цената не е цялата история

При Истанбул картината също изисква допълнителен контекст. Номиналният ръст на жилищните цени в града е около 28% на годишна база през февруари 2026 г., но високата инфлация и валутните колебания променят реалната стойност на този ръст.

Затова цената в евро сама по себе си не показва доколко един жилищен пазар е достъпен за местните жители.

За купувача много по-важен е въпросът колко доходи са необходими за придобиването на жилище.

В София средната цена на реално закупен имот от 217 500 евро вече означава сериозно финансово натоварване за домакинствата и в много случаи – дългосрочен ипотечен кредит.

София все още е далеч от ценовите нива на Цюрих, Женева, Лондон или Париж. Но за последните десет години българският жилищен пазар се е отдалечил значително от представата за евтина столица в Източна Европа. А при сегашния темп на поскъпване въпросът вече не е само колко струва квадратният метър, а докъде може да стигне цената и колко хора ще могат да си позволят да го купят./БГНЕС