Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка

Евлоги Станчев

Днес е черна дата в съвременната история на Украйна. Навършват се четири години от едно от най-чудовищните руски военни престъпления, извършени по време на пълномащабната война срещу Украйна.

В ранните часове на 29 юли 2022 г., при операция под чужд флаг, целяща да припише отговорност на Украйна, руската армия взривява барака с украински военнопленници в наказателна колония №120 край село Оленивка, намиращо се в окупираната част на Донецка област.

В резултат на няколко експлозии и последвал пожар са убити най-малко 53 украински военнопленници (някои източници посочват до 62), а над 130 са ранени. Според наличните данни към момента на взривовете в сградата са се намирали общо 193 души. Повечето от настанените в бараката военнопленници са военнослужещи от полк „Азов“, защитавали до последно Мариупол и металургичния завод „Азовстал“.

За пълното изясняване на случилото се в онази ужасна нощ

е важен и контекстът на събитията

от дните непосредствено преди трагедията. Оцелели очевидци споделят пред Асошиейтед Прес, че по-малко от два дни по-рано – в сутринта на 27 юли – голяма група военнопленници е отделена от останалите затворници и е отведена в отдалечена индустриална част на наказателната колония. Там те са затворени в сграда с ламаринен покрив и бетонни стени, в която е имало видими следи, че до съвсем скоро е била използвана като работилница. Директорът на затвора посещава групата, за да им съобщи, че досегашните им помещения са в ремонт – твърдение, което впоследствие е опровергано от освободени украински военнопленници.

Въпреки липсата на пълен достъп до мястото на трагедията, наличните свидетелства и експертни заключения категорично

 сочат към отговорността на русия.

Експлозия отвътре или термобаричен артилерийски обстрел от източно направление (територии, контролирани от русия и т.нар. „донецка народна република“) са двете най-вероятни версии за взривовете. Макар в своя публичен доклад ООН да не назовава точния вид и мястото на изстрелване на оръжието, предизвикало трагедията, в документа се посочва, че характерът на разрушенията е съвместим с боеприпас, придвижил се по траектория от изток на запад.

Също така украинските власти се позовават на сателитни изображения, които показват редици от новопоявили се изкопи, наподобяващи гробове, край колонията в дните преди трагедията. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публикува и прихванати разговори между бойци на „днр“, които също сочат към руска съпричастност. Въз основа на тези данни, както и на многобройни свидетелства за извършвани в Оленивка

изтезания и убийства на украински военнопленници,

 Украйна посочва като една от основните причини за трагедията преднамерен опит на руските окупатори да прикрият следите от своите престъпления.

От своя страна руснаците отхвърлят тези обвинения, приписвайки случилото се на украински удар с артилерийска система HIMARS. Впоследствие обаче руските власти не допускат разследващите екипи на ООН и на Международния комитет на Червения кръст до мястото на трагедията, което сериозно затруднява независимо разследване и е ясна индикация за стремеж да бъдат прикрити или манипулирани наличните доказателства. След като е имала възможност да промени обстановката на място, руската страна допуска единствено контролирани посещения на руски журналисти и други внимателно селектирани свои представители. На тези журналисти руските окупатори дори показват фрагменти от ракети HIMARS, за които твърдят, че са останки от предполагаемия украински удар.

По-късният публичен

доклад на ООН обаче

посочва категоричната невъзможност взривът да е резултат от удар, нанесен с HIMARS. Разследването заключава, че представените пред руските медии ракетни фрагменти са били разположени на мястото едва по-късно и нямат отношение към случилото се. Околните постройки от комплекса не са понесли щетите, характерни за атака с HIMARS. Също така няма данни за загинали сред руските коменданти и пазачи на затворническия лагер. Според вътрешен анализ на ООН, получен от Асошиейтед Прес, ден преди трагедията постът на охраната е бил преместен по-далеч от поразената сграда, а пазачите, противно на обичайната практика, са носели каски и бронежилетки.

Нещо повече – според свидетелски показания помощта за пострадалите е била значително забавена, а първоначално линейките изобщо не са били допуснати до мястото на експлозиите. В доклада на ООН е отбелязано, че забавянето на медицинската помощ е довело до увеличаване на броя на жертвите. 

Част от телата на загиналите впоследствие са предадени на Украйна и са идентифицирани чрез ДНК експертиза. Телата на други обаче не са репатрирани и техните близки и до днес не могат да ги погребат.

Припомням, че чл. 13 от Третата Женевска конвенция от 12 август 1949 г. задължава задържащата държава да третира военнопленниците хуманно. Конвенцията също забранява убийството, изтезанията, униженията и всякакви форми на принуда спрямо пленени лица. Нарушаването на тези разпоредби представлява военно престъпление.

И до днес извършителите на масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка не са понесли наказателна отговорност.

Бог да прости убитите Герои на Украйна!

Не забравяйте техните имена и каузата, за която дадоха живота си – защитата на своята родина.
Не забравяйте руските убийци.
Не забравяйте Оленивка.