Учени пред ново откритие - експериментален пробиотик, който да лекува множествена склероза

Имунната ни система се състои от множество интелигентни защитни механизми, вградени в тялото ни, но ако тези защитни механизми се объркат, това може да доведе до заболявания като множествена склероза (МС). Учените може би са открили нов начин за контролиране на потенциално опасните автоимунни реакции, съобщава Nature.

Екип от Харвардското медицинско училище към болница "Бригам и жени" в САЩ е разработил специален пробиотик, който е в състояние да регулира дейността на дендритните клетки. Тези клетки играят ключова роля в управлението на реакциите на имунните клетки.

Когато пробиотикът е поставен в червата на мишки с индуцирани състояния, подобни на МС, автоимунитетът е потиснат в ключови области на мозъка. Ако лечението проработи при хората, то би могло да помогне при някои от най-увреждащите заболявания, които съществуват в момента.

Освен дълготрайното и самоподдържащо се приложение, особено обещаващо за лечението е и това, че то е по-прецизно от съществуващите възможности и изглежда не е свързано с много странични ефекти.

"Инженерно разработените пробиотици биха могли да направят революция в начина, по който лекуваме хроничните заболявания", казва неврологът Франсиско Кинтана от Brigham and Women's.

"Ако можем да използваме живи микроби за производство на лекарства от организма, те могат да продължат да произвеждат активното съединение при необходимост, което е от съществено значение, когато имаме предвид пожизнени заболявания, които изискват постоянно лечение."

За да накара пробиотика да работи, екипът е трябвало да се задълбочи във функцията на дендритните клетки в автоимунитета, която все още не е напълно изяснена. Те откриват нов биохимичен път в тези клетки, който може да "натисне спирачките" на имунната система.

Тези спирачки не функционират правилно при хора с автоимунни заболявания, което прави организма уязвим. Създадената от изследователите "добра бактерия" е проектирана да произвежда лактат, който на свой ред активира спирачката на имунната система.

Нито един от пробиотиците не е бил наблюдаван в кръвния поток на мишките, което предполага, че червата и мозъкът са подавали сигнали един към друг директно - а дендритните клетки се намират и на двете места в тялото.

Въпреки че в изследването са участвали мишки със състояние, подобно на МС, други имунни заболявания биха могли да бъдат насочени по същия начин. Автоимунните заболявания засягат около 5-8 % от населението в САЩ, но възможностите за лечение са ограничени.

По-нататък изследователите се надяват, че различните видове пробиотици ще могат да бъдат разработени така, че да произвеждат различни съединения и да дават различни резултати. За това ще са необходими още много изследвания, но това е обещаващо начало.

"Възможността да се използват живи клетки като източник на лекарства в организма има огромен потенциал за създаване на по-персонализирани и прецизни терапии", казва Кинтана.

"Ако тези микроби, живеещи в червата, са достатъчно мощни, за да повлияят на възпалението в мозъка, ние сме уверени, че ще можем да използваме силата им и на други места." /БГНЕС