Как се получава претоварването на организма с хистамин?

Оплакванията при хистаминова непоносимост настъпват тогава, когато в организма има повече хистамин, отколкото той е в състояние да разгради. Няма значение, какъв е източникът на този хистамин. Хистаминът, постъпващ от различни източници се натрупва и може да бъде измерен като общо хистаминово ниво в кръвта. Ако то надвишава индивидуалната граница на поносимост, организмът реагира със съответни симптоми.

Шест начина да се претовари организма с хистамин

Всъщност организмът може да бъде претоварен с хистамин по шест различни начина:

Консумацията на богати на хистамин храни е най-честата причина за здравословни проблеми, свързани с хистаминова непоносимост.

Кои хранителни продукти съдържат хистамин? Главно тези, които узряват или престояват дълго време. Освен това редица храни функционират и като т.нар. хистаминолибератори, тъй като предизвикват допълнително освобождаване на хистамин в червата.

Такива са:

- алкохолни напитки, особено червено вино и шампанско, оцет- зрелите сирена (саламурено сирене, кашкавал, ементал, синьо сирене и др.)
- трайните месни продукти- наденици, различните колбаси, пушени и сушени меса- морски дарове, риба, рибни консерви, рибни сосове или рибни продукти- някои зеленчуци, напр. домати, спанак и патладжани- някои плодове – банани, ягоди, ананас- кисело зеле и туршии, консервирани плодове и зеленчуци- шоколад и шоколадови изделия- мая и тестени изделия с мая

Класическа „хистаминова бомба” е напр. пицата, съдържаща все продукти с високо съдържание на хистамин – кашкавал, мая, домати, салам, шунка или морски дарове и всичко това полято с чаша или две червено вино.

Хистамино-либератори

Какво представляват хистаминолибераторите? Някои храни имат свойството да предизвикват освобождаване на складирания в клетките на организма хистамин. Те се наричат хистаминолибератори. Такива са напр. доматите, ягодите и алкохола, които са добре известни на хората с алергия

Други причини

Някои биогенни амини също намаляват разграждането на хистамина в организма. В по-големи количества те се съдържат в шоколада и червеното вино. Потискането на ензимната активност на ДАО води до нежелано покачване нивото на хистамина в кръвта.

Редица медикаменти, които употребяваме поради други заболявания могат да предизвикат такова потискане. Някои от тях се продават в аптеките и без рецепта.

Намалената активност на ДАО може да се дължи на прекарана стомашно чревна инфекция или съществуващо хронично заболяванена червата.

На последно място, но не последно по значение, като причина за повишени нива на хистамина може да бъде наличието на вроден ензимен дефект.

Дългият път до правилната диагноза

За хистаминова непоносимост трябва да се мисли винаги при неясни и нетипични подобни на алергия оплаквания. За съжаление обаче много медици не са запознати със съвременните постижения в изучаването на хистамина.

Хистаминовата непоносимост често се бърка с хранителна алергия. За разлика от алергията, където най-често симптомите настъпват почти незабавно, тук оплакванията започват половин час до 2-3 часа след употреба на хистамин съдържащи храни и могат да продължат половин ден и повече.

Тъй като симптомите могат да бъдат много различни при различните хора, хистаминовата непоносимост бива наречена „хамелеона” сред хранителните непоносимости.

И все пак най-честите оплаквания са:

- Зачервяване на кожата, уртикария, сърбеж

- Главоболие, мигрена, проблеми с дишането, задух

- Сърцебиене, ниско кръвно налягане, ритъмни нарушения

- Разстройство, гадене, болки в корема, колики и газове.

Методи за диагноза

За надеждната диагностика на този ензимен дефект е необходимо комбинираното прилагане на следните няколко метода:
- кръвна проба (тест за измерване активността на ДАО)
- елиминираща диета (евентуално с провокационен тест накрая)
- изключване на заболявания, които протичат с подобна клинична картина (диференциална диагноза)

Диференциалната диагноза е задължителна

В рамките на диференциалната диагноза трябва да се изключи органично заболяване, както и липсата или наличието на фруктозна и лактозна непоносимост, тъй като много хора с хистаминова непоносимост имат едновременно непоносимост и към други храни. Всяко едно от тези заболявания се дължи на промени в чревната лигавица.

Не съществува стандартизиран диагностичен подход

Интерпретацията на резултатите от лабораторните изследвания за хистаминова непоносимост все още не е стандартизирана. С висока диагностична стойност са активността на ДАО и нивата на хистамина след натоварване. Най-често използваният и най-прост метод за доказване на хистаминовата непоносимост е елиминиращата диета. При нея за период от четири седмици се изключват всички храни, богати на хистамин и предизвикващи неговото освобождаване, както и съответните медикаменти.

Лечение на хистаминовата непоносимост

За съжаление изчерпателните консултации в насока хистаминова непоносимост са рядкост в клиничната практика. Затова „потърпевшите” обикновено трябва да разчитат само на себе си, за да разберат същността на заболяването и да живеят с него. Някои от тях се справят толкова добре с безхистаминовата диета, че не им се налага допълнителен прием на медикаменти. Във всички случаи постигането на известно облекчение на симптомите е напълно възможно.

Елиминираща диета и медикаментозно лечение при хистаминова непоносимост

Лечението на хистаминовата непоносимост включва два основни елемента: елиминираща диета и медикаментозно лечение. Елиминиращата безхистаминова диета се състои в съзнателно избягване на храни и напитки, богати на хистамин и такива, които предизвикват неговото освобождаване от клетките на организма; освен това – ограничаване на хранителни продукти с високо съдържание на други биогенни амини и спиране на всички хистамин освобождаващи медикаменти.

Хранене

Никога не е възможно пълното отстраняване на биогенните амини като хистамин от храната. Целта на диетата при хистаминовата непоносимост е да се ограничи до здравословна и поносима степен консумацията на богати на хистамин и хистамин освобождаващи храни. Не забравяйте обаче да се стремите към балансирано и разнообразно хранене.

Месо и колбаси

По правило прясното месо не съдържа или съдържа минимални количества биогенни амини. Само при по-продължителното му престояване или в рамките на процеса на зреене съдържанието на хистамин може да нарасне съществено. Това се установява главно при сушените, пушените и консервираните колбаси. При малотрайните продукти като кренвирши и кайма съдържанието на хистамин започва да се повишава и след много по-кратък период от време.

Сирене и млечни продукти

Консумацията на сирене и други млечни продукти често води до хистамин – обусловени оплаквания. Дълго зреещите сортове сирена са с особено високо съдържание на хистамин.

Хляб, тестени изделия, пица

За съжаление много от тези продукти не са особено подходящи за хора с хистаминова непоносимост. Причина за това е използваната за приготвянето им мая. Тя е изключително богатата на хистамин Трябва да се знае, че колкото по-леки и бухнали са тестените изделия, толкова повече мая, респективно хистамин съдържат. Любимата на всички ни пица е истинска хистаминова бомба – в нея освен маята се съдържа и доматен сок, кашкавал и колбас, морски дарове или други съставки – все много богати на хистамин храни.

Риба и морски дарове

Прясно уловената риба, подобно на прясното месо, почти не съдържа хистамин. Тъй като обаче рибата има високо съдържание на хистидин, при неблагоприятни условия тя бързо се разваля. Рибите от топли водоизточници (напр. риба тон) трябва да се замразяват дълбоко веднага след улавянето им, за да се предотврати възникването на екстремни концентрации на хистамин. В тази връзка консумацията на рибни консерви е крайно неподходяща при хистаминова непоносимост.

Плодове и зеленчуци

Към критичните сортове се отнасят най-вече кисело зеле и трушии, спанак, домати, ягоди, банани и орехи. Проблематични са също соевите продукти като соево мляко, соев сос и тофу.